Мобилно меню

4.2941176470588 1 1 1 1 1 Rating 4.29 (68 Votes)
Въпрос: Като медицинско лице как ще коментирате тезата за вредата от сексуалното въздържание? Това май е поредното оправдание и извинение за разгулен живот. Като изказвания от вида:"всеки го прави", "защо не, какво ще ми стане", "трябва да се трупа опит", "полезно е", "прави ми се" и т.н. А  ако не разсъждаваш така те мислят за странен, меко казано, защото не си като тях, болшинството..."

На въпроса отговаря д-р Цветан Биюков:

Прекаленото въздържание от секс било водело до здравословни проблеми – със сърцето, с простатата, с акне и с какво ли още не. Да не говорим как се било отразявало на психиката. Така пише в разни статии, коя повече, коя по-малко сериозни, но пък поднесени със завиден стил и съвсем не малко на брой. Доколко е удачно вярващите да се позовават на такива материали или да ги оспорват, не пише никъде? Сякаш Бог е предвидил въздържането от секс като изтезание и рисков фактор за здравето, а не като начин за приближаване до Него в определени ситуации и при определено стечение на обстоятелствата....


Естествено, че да се целуваш и отдаваш на интимности с гаджето си, но по някакви причини да не правиш секс, това си е рецепта за постоянен стрес, за флуктуации в нивата на хормоните и за хвърляне в емоционални и диетични крайности – все рискови фактори за какви ли не болести и лошо здраве като цяло. Все пак сексуалният нагон е здраво заложен в човека, като един от основните му нагони, с всички неблагоприятни последствия от поддържането му във възбудено и неудовлетворено състояние.  

Но нагонът не е единственият изходен критерий за обсъждане здравословните последици от липсата на секс. Не трябва да се изплъзва от вниманието ни и това, че изследванията върху въздържането от секс се правят отскоро и то в условията на съвременната консуматорска и хедонистична западна култура, където сексът в потребителския му и егоистичен аспект се приема не само за даденост, но и за нещо задължително. 

Какво чудно има тогава в резултатите, показващи влошено здраве при лишаване от секс? Нима можем да очакваме подобрено здраве в общата популация, когато й се отнеме нещо, за което тя е убедена, че й се полага по право? Нима резултатите ще са много по-различни, ако се направят изследвания за здравословните показатели при лишаване от алкохол? Или от граждански права и свободи? Или при лишаване от достойнството на личността? 

Изходът и подобряването на здравето се съдържат, разбира се, не в самото правене на секс (в гореописания му аспект), а, образно казано,  в правенето му по правилата или в неправенето му – пак по правилата.  

Сексът извън рамките на брака по дефиниция е нередовен и е източник на рискови фактори като стрес, психологически, хормонални и емоционални крайности, както и крайности в стила на живот. Въпреки това, най-вероятно неблагоприятното му влияние върху здравето е по-слабо, отколкото това на един стил на живот, при който човек върши всичко, което се върши в такава небрачна връзка, с изключение на секса. Затова се и цитират подобни резултати от изследвания в тази област.  

Изходната позиция на тези изследвания обхваща обществото в настоящото му състояние, а не отделни негови извадки като популации с характерните за тях ценности, поведение и стил на живот. А настоящото състояние на развитото общество е именно състояние на сексуална разпуснатост и всеядност. Това е състояние на безусловна преданост на почина: "Щом се обичат, всичко е позволено". И не само позволено, но и желателно, и задължително. Също и състояние на пълно пренебрегване на факта, че те всъщност не се обичат, а само са влюбени или просто се харесват. Но кога за последно сме чули да се изтъква разликата между любов и влюбване? Кога за последно са ни призовавали към отговорност в личните взаимоотношения – друга характерна липса в настоящото развито общество? 

От друга страна, за християните не само от настоящото, но и от всички общества, епохи и култури, правилният секс е с когото, когато и както трябва – т.е. с един партньор от противоположния пол в рамките на брака. Правилното неправене на секс, макар и разтегливо по културните и индивидуални особености на хората, изключва болшинството интимни близости. Към него спада и въздържане от порно, от похотливи мисли и мастурбация, а също и от обичайните свалки, задявки и флиртове, освен като преход към евентуална взаимност със съответния човек. Става дума за правилното неправене на секс извън брака. Правилното неправене на секс вътре в брака е частен случай, по който св. ап. Павел се изказва по следния начин: "Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане" (1 Кор 7:3-5). 

Така нито харесването, нито влюбването са достатъчни основания за правенето на секс. Истинската любов го предполага, но освен с всичко друго, тя е обвързана и с подобаваща отговорност, която от своя страна няма как да се засвидетелства напълно, освен с встъпването в законно съпружество. Проблемът на огромна част от същото това развито съвременно общество е, че изкуствено се разделят и раздалечават предпоставките за любов от една страна и за отговорност, от друга, като възлагането, поемането и носенето на отговорност се отдалечава основно във времето. От една страна се насажда становището, че ако не си завършил средно и висше образование и ако не си на стабилна работа, значи не си достатъчно отговорен. Как да встъпиш в брак такъв, след като се предполага, че ще трябва да живеете някъде и да се издържате? От друга страна, как да осигуриш жилище и препитание в днешно време, освен ако не си на добре платена работа? А как да си на добре платена работа, ако не си поне с две дипломи, което изисква време, години?  

И наистина – горното изисква точно тези години, в които човек е не само във върховата си сексуална форма (и мераци), но и във върховата си оплодителна способност. И какво значи? Да чакам да се изуча, да заработя и да придобия някаква относителна сигурност и стабилност, за да мога да се оженя и чак тогава да почна да правя секс? Така ли? При положение, че ми се иска сега и ми се предлага наготово? Ами докато я постигна тази стабилност и осигуреност, нали вече ще съм загубил и физическата си привлекателност, и сексапила, и потентността си, който същото това общество се скъсва да ги идеализира ...  

Търсите решение? Ето ви го – просто и лесно! Предлагано също от обществото. Разкъсваме обвързаността между любов и отговорност. За още по-удобно замазваме или просто пренебрегваме разликите между любов, влюбване и харесване и отъждествяваме всичко със секса. Подсилваме го с недвусмислени асоциации между приятно прекарване и секс, намираме си еднозначни оправдания в реклами, в сапунки и в живота на известни личности, и за да не оставим пролука за разума и съвестта си, гарнираме всичко с ирония и неприязън към отживелици като девството, въздържанието и авторитета на родителите и на Църквата.  

Ама разбира се! Проблемът изобщо не е в обществото, а в Църквата. Обществото еволюира в критериите си за брак и отговорност, докато Църквата си държи на нейните отживелици за отговорната любов и пак обществото в отговор на това излиза с гениалното разрешение на проблема като разделя секса от любовта и любовта от отговорността. И нещата проработват – хем си оползотворяваме върховата сексуална форма (и мераци), хем семейните отговорности няма да избягат. Ето, на – вече и науката е на наша страна с всичките тези данни за неблагоприятното влияние върху здравето на въздържането от секс!  

И разрешението на проблема наистина е повече от гениално – разглеждано от потребителска страна. Защото сексът без отговорност има и други плюсове – улеснява се самоцелният кариеризъм, вече отделен от разглеждането на работата като едно от средствата за изграждане на семейството. Стимулират се няколко типа индустрии – рекламна, модна, филмова, фармацевтична, туристическа, развлекателна, алкохолна. Те от своя страна също стимулират кариеризма, както и търсенето и предлагането на секс. С всички екстри. Една от които са бебетата. Можем без затруднение да се досетим какво става с тези бебета, заченати в периода на върхова оплодителна способност и загърбване на отговорността.  

Разглеждано обаче от страна на истината, това разрешение е заблуда. Любовта е неотделима от отговорността и е нещо съвсем различно от влюбването и харесването. Любовта няма нищо общо с потребителското отношение към човека отсреща. Пълното здраве на човека не може да се отъждествява с телесното. А както християните днес са дребна извадка от постхристиянското ни и хедонистично общество, така и днешното общество е само дребна извадка от обществото на християните през вековете, когато любовта и отговорността са били неразривно свързани и под тяхната закрила както сексът, така и въздържането от секс са били източник не на болести, а на здраве. 

Разглеждано от позицията и на вечността, горното потребителско разрешение на проблема е с плачевни последствия. Емоционалните и телесни наслади не изграждат характер. Безотговорността не е добродетел. За един мъж е редно да разсъждава с горната си глава, а не с долната. Кариерата не е похвален приоритет. Разбитите сърца не пораждат благодарност. Отнемането на живот след живот не е пример за подражание. Ниската раждаемост е твърде недалновидна демографска стратегия на същото това общество. Пълните ми с придобивки шепи не оставят място, където Бог да сложи по-добрия дар. Узурпирането от моя страна на най-висшия пиедестал не ми позволява да видя Този над себе си. И над всичко.  

Но за заровилите очи в прахта, временното и потребителско разрешение на проблема е наистина повече от гениално. Неслучайно Спасителят казва, че "синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината." Къде обаче е досетливостта на Църквата в този случай? От една страна имаме нещо задължително, което не подлежи на преговори – Божията представа за святост и грях. От друга страна имаме гореописаната светска тенденция. Не смятам, че Църквата може да накара Бог да си промени критериите, но смятам, че тя може да използва и преобразява добрите и полезни неща от света, докато в същото време намира свои християнски решения на ударите под кръста и прочее лукави номера, с които светът ни изкушава ту в една, ту в друга посока. 

Нещото, което спешно подлежи на преразглеждане, е днешната представа на обществото, че за да сключи брак, човек трябва да е "успял", "самостоятелен" и "осигурен" според светските критерии. Именно тази представа трябва да се преразгледа доколко съответства на християнското мислене, представи и приоритети. Редно е Църквата да действа за "въцърковяване" на този светски натиск за секс в удачната за него възраст, така че да реабилитира (доколкото е възможно) по-ранното сключване на брак и да не приема безкритично натиска човек да е "успял", "самостоятелен" и "осигурен" според светските критерии. Науката пък ще трябва да преразгледа постановките си и като минимум да включи в заключенията си изследвания и върху популации от хора, които съзнателно са избрали да се въздържат от секс, а не само такива, които си умират за него и се облизват, и точат зъби, и им текат лигите, но просто остават на сухо.  

Всъщност, в изложението си дотук изхождах от позицията, че сексуалното въздържание има някакви неблагоприятни последствия върху здравето. Нещата обаче, стоят по съвсем различен начин. Мъжете в бракове със секс 3-4 пъти седмично могат да достигнат до 50% по-ниска честота на тежки инфаркти и инсулти не заради секса сам по себе си, а защото той представлява адекватно повишаване на физическата активност. Това се подкрепя от резултатите от проучване, където макар 20% от мъжете да не правят абсолютно нищо за повишаване на физическата си активност, около 50% биха се заловили с готовност с някаква физическа активност, ако по този начин ще си увеличат шансовете за секс. Не сексът, а повишената активност като цяло се отразява благотворно, но въпреки това част от инфарктите и инсултите стават именно по време на секс като почти половината от фаталните инсулти по време на секс според друго проучване са били по време на извънбрачен секс.   

Ракът на простатната жлеза е сред челните няколко причини за ракова смъртност, а честотата му според резултатите от едно проучване, публикувани в "American Journal of Epidemiology", се повишава с броя на сексуалните партньори, докато другаде направо съветват мъжете над 50 да се въздържат от секс, за да намалят риска от рак на простатата. Самата жлеза страда най-вече не от липсата на секс, а от сексуалната активност. При секс, и дори само при възбуда тазовите съдове се изпълват с кръв и колкото по-често и по-продължително става това, толкова повече се стимулира фиброзирането и хипертрофията на простатата. Да не говорим, че кръвният застой в таза е един от рисковете и за простатит. 

Полово предаваните болести, разбира се, са приоритет предимно на правещите секс. Ракът на шийката е пряко свързан броя на сексуалните партньори. Ендометриозата и ракът на гърдата са с повишена честота при нераждалите и некърмили жени, много от които естествено отлагат раждането освен всичко друго и за да са свободни за повече секс. Акнето, ако изобщо се влияе някак от секса, поради загубата на цинк със семеизпразването се влошава по-скоро от секса, а не от въздържанието.  

Отново наблягам, че под въздържание трябва да се има предвид съзнателното му следване като вътрешна убеденост и част от стила на живот, а не неудачите в сексуалните похождения. Принудителното лишаване от секс си има своите здравословни рискове. Развитото общество има вековен опит в краткосрочните и дългосрочни вредности както от сексуалните ексцесии, така и от сексуалната неудовлетвореност. Опитът, който му липсва, е вековният опит на Църквата в благотворното влияние на въздържанието при онези малцина мъже и жени, които са го избирали съзнателно и то не самоцелно, а като средство и път към нещо по-висше. Защото благодатта в Църквата преобразява целия човек, включително и сексуалния му нагон 

И пак – къде е досетливостта на тази Църква в обстоятелствата на нашето съвременно общество?  

Но защо трябва някой от Църквата там горе да вземе решение и да почне да го прилага. Църквата – това сме самите ние. Трябва ние да решаваме и да действаме. И без това активните християни не сме от "успелите" и "осигурените" в света. Може да се наложи да сторим по някоя жертва - да живеем още по-скромно, да живеем по повече хора на едно място, да си гледаме взаимно децата, за да осигурим време на учещите и т.н., но благодарение на инициативността и загрижеността ни младите да знаят, че ще им се наложи да изтърпят без секс само няколко години (вместо 15-20), уверени че както преди, така и след това ще могат да разчитат на нашата подкрепа.  

И тъй като в България разюздаността в края и след падането на социализма се развихри основно по наше време, смятам че на нашето поколение се пада отговорността за озаптяване на фаталното влияние на съвременното общество върху поколенията след нас.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ku8d 

Разпространяване на статията: