Мобилно меню

4.6410256410256 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (39 Votes)
grob.jpgНа въпроса на Владислав отговаря Златина Каравълчева:

Здравейте,

Всички религии гледат на човешката смърт като на ключов момент в човешкото съществуване, като врата от временното към вечното битие. Затова в погребението на човека се отразява религиозната доктрина на всяко общество. Каква е същността на човека, защо се ражда на тази земя – отговори на тези въпроси всяка религия дава чрез своя погребален обряд. Т.нар. “огнено погребение”, характерно за древните езичници, както и за много източни езически култури днес, отразява възгледа за човешкото тяло като затвор, временно обиталище на човека, чиято същност е душата. Тялото се изгаря, за да може душата по-лесно да се освободи от оковите на материята и да се издигне в друга сфера на съществуване. Християнското разбиране за човека е различно.

Бих искала да се спра кратко на този въпрос, защото само така може да разберем, защо Църквата не приема кремацията като израз на християнска вяра.

Връзката между душата и тялото на човека според християнството е много силна, тъй като човек не е нито само тяло (както казват атеистите), нито само душа (както казват източните религии, вярващи в прераждането) – човекът, създаден от Бога, е психосоматична цялост. И точно в това е трагедията на смъртта – разпадането на човешката природа, отделянето на душата от тялото. Душата страда и не иска да се отдели от своето тяло, от своята естествена цялостност. Св. Йоан Дамаскин казва: «Страшна е тайната на смъртта, как душата не иска да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка». Това противоестестествено за човека състояние е преодоляно от Христос, който бидейки едновременно Бог и човек умря, но победи смъртта, която не можа да задържи Бога в своята власт. След Него това е възможно вече за всички хора, които Бог ще възкреси в края на историческото време.

И така, това означава, че тялото ни не е затвор, обвивка на душата, но е елемент на човешката личност. Душата се намира навсякъде в тялото и с действието си го оживотворява. И спасението, в което християните вярваме, не е само за душата ни, но и за тялото. Нещо повече, според учителите на нашата Църква «човешкият образ е по-висш от ангелския образ, тъй като ангелите са само дух, но дух, който не животвори, а човекът има душа и дух, които оживотворяват тялото му».

Древните християни са почитали изключително много мощите на мъчениците. Дори когато те са били изгаряни, вярващите са събирали останките, поставяли са ги в специални съдове и са им отдавали поклонение. Защото според учението на Църквата “и в най-малката част на тялото обитава неограничено Благодатта”. Тялото на човека е жива църква, в която той служи на Бога. А мощите на тези, които са му служили искрено, след това стават основа на ръкотворните храмове, в които се събираме на молитва всички ние.

И така, Църквата не може да приеме кремацията, защото уважава човешкото тяло и го счита за храм на Светия Дух, част от човешката личност. Дори след разделянето на душата и тялото личността на човека не се разпада, но душата продължава да носи спомените на тялото и очаква своето съединение с него. От друга страна, науката днес е доказала, че костите носят пълна информация за личността на починалия, но не и пепелта. Изгарянето на тялото, като неестествен процес, може да се възприеме като своеобразно “насилие” над душата. Гръцката църква отказва да извършва църковно опело на хора, приживе пожелали да бъдат кремирани.

Още повече че хората, които биха пожелали кремация, са или индеферентни към християнските истини, или пък изповядват близки до езическите възгледи - а именно, че тялото е затвор за душата. И в двата случая тези хора имат право на избор, неотменим елемент в демократичното общество. Но Църквата е длъжна ясно да заяви християнското учение за човека и същността на смъртта. Оттам нататък всеки е свободен да вземе своето решение. Въпросът не е догматичен в тесния смисъл на думата. Възкресението на мъртвите ще се осъществи, независимо дали са били погребани или изгорени, независимо от участта на човешкото тяло след смъртта му. Но погребването на тялото, връщането му в пръстта, от която е взето, според библейските думи, е свързано с догматичното (тоест основополагащо, неизменно) учение на Църквата.

Днес основният аргумент в полза на кремирането е изцяло в духа на модерното време – по-практично е, по-икономично, по-екологично... Един християнин, обаче, по съвсем естествен начин ще мисли за смъртта си в други категории – като за уникална, съдбовна среща със своя Създател. И ако дори Този Създател е бил положен в гроб (какъвто е големият парадокс на християнството), то какво остава за Неговите последователи, които искаме да участваме не само в Неговата смърт, но и във Възкресението Му.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k6uf 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.