Мобилно меню

Влиянието на „Божествена комедия” на Данте върху формирането на римокатолическия догмат за чистилището

Публикувана на Сряда, 14 Януари 2015 Написана от Архим. Симеон (Томачински)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Jerom Simeon_Tomachinsky„Божествена комедия” на италианския поет Данте Алигиери е едно от великите произведения в световната литература. Но ако в Русия, според остроумната забележка на известния критик Лев Данилкин, Данте е по-добре познат като защитник на мюнхенска „Бавария”, то за съвременна Италия той остава култова фигура. Например, както е у нас Пушкин, че дори и повече, тъй като ние имаме още и Гогол, и Толстой, и Достоевски, и т. н.

В края на 2012 г. по италианската телевизия вървеше рекламна кампания на мобилния оператор TIM с герои от „Божествена комедия”. Това изглеждаше горе-долу така: Дискотека в ада, между танцуващите са Данте и Вергилий. Телефонът на Данте звъни: „Беатриче, ти ли си!”. Вергилий: „Така си и мислех!”. Данте, по всяка вероятност отговаряйки на упрек на Беатриче, възкликва: „Къде съм? Къде искаш да бъда? В ада, разбира се!”. И така нататък, „използвайте мобилните връзки”, които работят и в ада, и в чистилището. През декември 2012 г. бе пусната цяла серия подобни клипове.

Младежи масово започнаха да купуват украшения, имитиращи лавровия венец на Данте. Есента на 2013 г. се появи и компютърната игра „Dante Inferno” („Дантевият Ад”), сетне излезе произведението „Inferno” на Д. Браун. Разбира се, има и множество съвременни издания на „Божествена комедия” – и научни, и популярни.

Известният актьор Роберто Бенини осъществи през 2012-2013 г. един необичаен проект – публично четене на Дантевата поема със собствени коментари, който месеци наред се предаваше по телевизията и имаше огромен успех. Беше издаден и на CD – нарича се „Tutto Dante” („Целият Данте”). Богословието – това е поезията на Бога – казва Бенини във встъпителното си „Писмо до Данте”.

Православният синтез под редакцията на прот. Джоузеф Алън

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Orthodox Synthesis-coverПравославният синтез е сборник с текстове на православни богослови, съставен в чест на петнадесетгодишнината от интронизирането (13.10.1966 г.) на Архиепископа на Ню Йорк и митрополит на цяла Северна Америка Филип (Салиба; † 19.03.2014 г.) към Антиохийска патриаршия – Антиохийски (самоуправляем) православен християнски архидиоцез на Северна Америка. Сборникът излиза под редакцията на прот. Джоузеф Алън – клирик на Антиохийска патриаршия, доктор по богословие и преподавател в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст, Бруклайн, Масачусетс, в семинарията „Св. Владимир”, Ню Йорк, в Православния богословски институт към университета Баламанд, Ливан, и др. – и е отпечатан от “St. Vladimir’s Seminary Press”, Crestwood, New York през 1981 г.

В Православния синтез са събрани текстове на изтъкнати православни богослови от 20 в., обединени около темата за синтеза – термин, който, по думите на съставителя, „описва по подходящия начин различните аспекти на богословието, на историята и на етоса на Православната църква. По-конкретно, в Църквата синтезът означава взаимната връзка, съществуваща на различни нива: между Бога и човека, човека и човека, теорията и практиката, тълкуванието и оповестяването, Църквата и държавата…”.

Настоящият превод на български се посвещава на паметта на всички Христови мъченици, които даде в последно време църквата, в която „първом учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:26), както и на паметта на неотдавна отминалия от този свят митрополит Филип, на когото някога е бил посветен и този сборник. На всички, интересуващи се от темата за православния синтез, пожелаваме приятно четене!

Прародителският грях от прот. Йоан Романидис

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Cover-Ancestral Sin-Fr_John_RomanidesПриснопаметният прот. Йоан Сава Романидис (1927-2001) е познат на българския читател най-вече със своята книга Кратка православна светоотеческа догматика (София: „Манастирско издателство”, 2007) и с немного на брой статии и студии, преведени из периодичния печат и в проекта Живо Предание. Вдъхновен и задълбочен изследовател на патристиката и на историята на Църквата, отец Йоан е известен и като един от най-скандалните в самите православни среди автори. Ярко свидетелство за това е съдбата именно на неговия дисертационен труд „Прародителският грях” (Атина, 1957 г.), който е приет и защитен след множество перипетии, за които само деликатно загатва в своя предговор към неговото английско издание Джордж С. Габриел – ученик, преводач и издател на отец Романидис.

Радостни сме, че днес, повече от половин столетие подир неговото написване и защита, с позволението на своя английски издател, д-р Габриел, този така дискусионен, но и така вдъхновяващ труд става достъпен и на български език. Предложеният превод е извършен според неговото трето английско издание (Romanides, J. S. The Ancestral Sin, Ridgewood: “Zephyr” 2008), преведено от издателя д-р Джордж Габриел – под личното ръководство и напътствия на самия автор. Същевременно, настоящият превод отчита и гръцкия оригинал на тази книга – в неговото трето издание (Ἰωάννου Σ. Ρωμανίδου, Τό Προπατορικὸν Ἁμάρτημα, Θεσσαλονίκη: „Ἐκδ. Πουρναράς” 2010). На всички, които имат интерес към поставената тема и към нейната интерпретация, предложена от о. Йоан С. Романидис, пожелаваме приятно четене!

Раби или чеда? Опит за анализ на понятието „Раб Божи” във връзка с превода на богослужебни текстове

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Николай В. Епле
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

N EppleОбсъждането на проблемите при превода на богослужебни текстове често бива ограничаван до рамките на ожесточена критика на самата идея за превод. Очевидна е необходимостта от разговор по същество, от сериозен анализ на осъществените вече опити за такъв превод. Такъв разговор е и интересен, и плодотворен. Като се отчита, че езикът е тясно свързан със съзнанието, тук е необходим сериозен анализ, осмисляне на концепциите, лежащи в основата на съзнанието на вярващия човек и намиращи израз в езика на молитвата. „Раб Божи” е една от този тип концепции, осмислянето на която позволява да се докосне такава дълбока и важна област от съзнанието на вярващия като диалектиката на свободата и служението, при това на ниво не винаги формулирано до край и поради това още по-показателно за вътрешните задръжки. Опитът от превода на богослужебни текстове[1] ни предоставя отлична възможност и да се замислим какво изразява и какво трябва да изразява църковната молитва.

Въобще, при превода на богослужебни текстове са възможни два подхода, които не са взаимноизключващи се, но предполагат различни акценти. Първият предпочита реставрацията на стария текст – по-скоро като паметник, текст, за учения с „възпитана” душа и чувства. Това е почтена работа, но тя се превръща в изкуство заради изкуството. Другият възприема текста на молитвата като инструментална форма за възпитание и въ-църковяване. Този труд не е толкова почтен, защото застиналите и красиви форми на славянския тук трябва да отстъпят място на напълно живото слово на говоримия език. Това дело обаче често е много повече плодотворно и необходимо за практиката.[2] Осмислянето на богослужението като елемент на мисията разрешава и прословутия въпрос за затвореността на православието към онези, които искат отново да се върнат в него. В хода на работата става ясно, че въ-църковяването съвсем няма да бъде излишно и за по-старите енориаши. Много често непривично звучащи изрази на мястото на тези, с които сме свикнали („станем добре, „станем со страхом, вонмем…”) пробуждат молещия се от „благочестива дрямка”.

Бог срещу случайността или Христос срещу Хокинг

Публикувана на Петък, 09 Януари 2015 Написана от Алексей Клецов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

A Kletsov1. В какво начало вярвате?

Въпросът „Как се е появил светът?”[1] е вълнувал хората още от самото начало на цивилизацията. Има ли светът начало или той е безначален (съществува вечно)? И ако е имал начало, от какво е създаден? Как се е появило това „нещо”, от което е създаден? В крайна сметка случайно ли е възникнал светът или за това има причина?

Окончателни отговори на тези въпроси все още няма (освен условния отговор за началото на времето, даден от теоремата за сингуларността – за това в нашата статия „Космология соглашается с первым стихом Книги Бытия”). Хората обаче, по някакви причини, избират единия или другия отговор и вярват, че той е и истинно верният. Християните например вярват, че светът (включително първичната материя, от която е сътворен) има начало и това начало е положено от Бога като причина за света[2] (т. нар. догмат за сътворението на света от Бога); материалистите вярват, че нещо материално (понякога наричано „нищо”, но винаги подразбирайки „нещо”) съществува вечно и че нашата Вселена е възникнала случайно (самопроизволно, спонтанно, безпричинно) от това вечно съществуващо нещо (виж раздел 4).

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски