Въпрос на Светла Нестерова:

„В сайта pravoslavie.bg попаднах на твърдението, че практиката на задължителен пост и изповед преди причастие е „антицърковна“. Ролята на поста и изповедта се разглеждаше като важна, но непредшестваща задължително причастието. Моля Ви за отговор, задължителни ли са постът и изповедта преди причастие и откъде следва това?“.

На въпроса отговаря Златина Каравълчева:

„Здравейте, отговорът на свещеника от сайта pravoslavie.bg е бил верен. Наистина, обвързването на изповедта и поста с причастието, по начина, по който се е наложило у нас, е нов за Църквата, т. е. наложил се е в някои поместни църкви (но не във всички!) през последните два-три века, главно под руско влияние. Православието по принцип е много толерантно към разнообразието на църковните практики в поместните църкви, но в случая става дума за нещо по-сериозно – за една подмяна на църковното учение за греха и действието му в човека.

Въпрос на Елена Русинова: Моля, поместете някаква информация за т. нар. „черешова“ задушница. Защо народът я нарича така? Как се определят датите на задушниците? Каква храна се раздава на нея според канона?

Отговаря Златина Иванова:

Съботният ден преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 10 юни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.