Въпрос: Православната църква най-точна ли е в изпълнението на Библията - Божието Слово или има и други църкви или църква която изпълнява правилно Библията сиреч Словото Божие?

Здравейте, похвална е ревността ви да служите на Бога в пълнота, а не полвинчато и насила. Въпросът ви обаче разкрива едно непознаване на целта на християнския живот или поне така, както православната Църква през вековете го е живеела. Новият Завет, защото предполагам имате предвид него, не е спусната от небето книга със заповеди, които християните на земята трябва да спазват, за да се спасят. Такова отношение имат мюсюлманите към техния Коран - ислямът учи, че Коранът съществува като духовна книга на арабски език на небето и оттам е спуснат на Мохамед, който да я даде на хората. Новият завет е сборник от много книги - това са четири описания на живота и делото на Христос на земята, както и част от обширната кореспонденция на апостолите с новооснованите християнски общини в Римската империя. Ние наричаме Евангелието свещена книга, защото описва живота на въплътения Бог сред нас, който е източникът на всяка святост, както и наставленията на апостолите, които са били изпълнени със Светия Дух във възможната за хората пълнота. Православните християни считат Писанието за боговдъхновено, не защото Бог е използвал механично апостолите, за да им "диктува" някакво послание на хората, а защото авторите на различните книги са били движени във всичките си дела, мисли и чувства от Светия Дух. Новият завет е съвършеният плод на свободното съ-действие на святия човек и Всесвятия Бог.

На въпроса ви най-общо казано може да се отговори така: иконите в древността са се появили по същите причини, по които ние днес правим снимки на нашите близки. Тогава разбира се не е имало фотография и изписването на образа на някой свят човек, мъченик или на Господ Иисус Христос, е било възможност за хората да имат жив спомен за тях. Това е рационалната прилика с днешната фотография. Но иконите не са "примитивни фотографии", а нещо много повече. Причината за това "повече" се крие в молитвената връзка между вярващите, която се осъществява с помощта на Божията благодат. Тук е и разковничето на различното отношение към иконите между православните и протестантите. Както ще разберете и от статията, в православната Църква е възможно молитвеното общуване и между хората, а не само между човек и Бога.

Въпрос: Във вестник "Трета възраст" имаше малка статия, че 1 декември е Ден на Библията. Там бяха посочени преводите на Библията, но нямаше никакви сведения, защо този ден е ден на Библията. Интересува ме къде мога да прочета нещо по този въпрос.

Здравейте, откакто са създадени първите библейски дружества (в протестантски среди в Германия, Англия и пр. още от 18 в.), стремежът им е да се доближи Свещеното Писание до хората, като се превежда текстът на разбираем за народа език и по различни начини той се прави достъпен - дарения, достъпни цени, отпечатване на части от Билията, които струват много по-малко, отколкото цялата Библия.

Здравейте, сигурно и сам усещате, четейки писмото на познатата си, че сте допуснали грешка. Мнозина млади и ревностни християни се отнасят така агресивно-мисионерски към инославните, като мислят, че са длъжни така безкомпромисно да говорят с тях и го считат дори за изповядване на Христос. Първото, което разбира човек с достигането на някаква минимална духовна зрялост е, че ние никога никого не можем да накараме да повярва в Бога, респ. да Го познае в Православието. Това е дело на Самия Бог. Много е важно да осмислим това - не бива да си вменяваме в задължение да обръщаме във вярата хората около нас, защото това винаги има негативни резултати. Защо? Защото всички безпогрешно усещат, че става дума за човешко дело, а не за Божие. Така, дори и тези, които са чувствителни към духовните въпроси, могат да се отблъснат, защото единственото, което усещат е, че някой иска да им наложи своята правота, своята гледна точка, да наложи своето его над тяхното. Не бива да навлизаме в толкова лична област като тази на вярата, ако другият човек не ни е дал право за това, тоест не е поискал нашето мнение за нещо. Не постъпва ли и Бог така? Не се ли открива на търсещите Го? Не е ли очевидно присъствието Му за познаващите Го?