Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

1_3.jpgВъпрос към „Двери“: „Искам да попитам някои неща за милостинята, най-вече за даренията в храма. Понякога, като дам определена сума, се обвинявам, че е било малко, а друг път, че е било много. Това ми е ужасно неприятно все да се обвинявам за нещо или да се чувствам виновен. Знам, че трябва да се дава според това кой колкото е решил в сърцето си, но е толкова трудно да определиш това. Ще се радвам да ми кажете мнението си, защото го ценя много. Благодаря предварително!“.

Здравейте,

Мисля, че когато човек решава какво да отдели за милостиня, трябва да има предвид следното:

1. Милостинята трябва да бъде посилна, а не непосилна – според силите и възможностите Ви, за да не предизвиква излишно самомнение и да не поставя в затруднения Вас и Вашите близки. За тях трябва също да се грижите, както и да не принуждавате другите да се грижат за Вас, заради благочестивите Ви намерения.

2. Все пак милостинята не трябва да бъде по-малка от посилната, за да представлява реална жертва за Вас. Тя не би трябвало да се състои просто в нещо, което можете да отделите без дори да забележите – за да не е от излишъците Ви, тъй като в този случай трудно би могла да се нарече Ваше дело.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
1_52.jpgПривет на този чудесен сайт! Искам да попитам следното: Аз тренирам активно спорт (професионално футбол) и въпросът ми е дали е добре за тялото ми да постя целия пост 40 дни и дали няма да се изтощя от недостига на храна и това после да ми се отрази здравословно? Или трябва да мисля, че ''няма нищо невъзможно за вярващия'' и че с вяра и този подвиг Господ ще ме дари с здраве през целия пост. Правилно ли подхожда към мен моят свещеник, като не ми дава да постя целия пост?

Радвам се, че намирате Двери за чудесен портал. От своя страна, ние пък се стараем да се придържаме както към чистотата на вярата според светотеческото ни наследство, така и към сериозност в богословските материали, а не на последно място и към поддържане на отворен диалог по всякакви актуални въпроси, повдигани от наши читатели и също така настоящи проблеми на българската и останалите поместни православни църкви.

Като лекарят в екипа на Двери, реших да дам отговор на вашият въпрос без да се посъветвам с останалите колеги, но всеки от тях може да ме допълни, ако реши, че има с какво. Ще се радваме и на вашето разрешение да публикуваме въпроса и отговора в портала.

На първо място, макар Рождественският пост да е повсеместна практика на всички православни църкви и предоставя прекрасната възможност всеки един от нас да се присъедини към този общ подвиг и да разчита на молитвената и морална подкрепа на всички останали, този пост е възникнал сравнително късно и дълго време, чак до 10 век, а може би и по-късно е продължавал само седем дни.

4.975 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (40 Votes)

1_77.jpgВъпрос: Защо Православната църква вярва в митарствата? Нали апостол Павел казва че в момента, в който душата напусне тялото, тя е в присъствието на Бога... Още самият Христос плати за всички наши грехове ако повярваме в него и го приемем за Спасител? Как така сьдбата на душата ни се определя от добрите ни дела и от направените грехове, а не от вярата ни в Спасителя и от покаянието ни?

 

Здравейте, в основата на вашия въпрос стои всъщност проблемът как се спасява човек. Дали само „от вярата ни в Спасителя и от покаянието ни“ или „от добрите ни дела и направените грехове“? В традицията на Православната църква това противопоставяне не съществува. Основната причина за това е, че в православието вярата не се разбира като „повярване“ в съществуването на Божия Син Христос. Защото Писанието ни казва, че и бесовете вярват и треперят, но това не ги поставя в лична връзка със Спасителя и следователно вярата им не ги спасява. Вярата в Христос е динамична величина – тя постоянно се изменя: било в посока към все по-голямо приобщаване към Христос, било в обратната посока – на отдалечаване от Него. Силата на вярата е дар от Бога, в смисъла, в който слънцето е източник на топлината. И колкото по-близък е даден обект до източника на топлина, толкова по-силно го сгрява тя, толкова повече го обгръща и го пронизва. В този смисъл силата на вярата не зависи от желанието на човека „да вярва много силно в Бога“. Мнозина имат такова желание, но не познават Бога, и затова и вярата им е немощна, много повече емоционална и душевна, отколкото духовна, обхващаща цялото им същество. „Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:20-23). Както виждате в този цитат, дори вършещите чудеса в Божието име може да се окажат чужди на Бога. Многобройни са примерите в Св. Писание, които ни предпазват от едностранчивото разбиране, че „само вярата спасява“ или че с „делата си заслужаваме спасението“.

 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

1_47.jpgВъпрос към „Двери“ на П. Тюркаджиева: „Може ли в православен храм да влизат иноверци или сектанти с цел да го разгледат? Този въпрос възникна след спор между църковните настоятели в нашето село Орешак. Ще ви бъда много благодарна да ми отговорите, както винаги правите изключително компетентно“.

Здравейте, г-жо Тюркаджиева.

Благодаря Ви от името на всички за доверието. Не ми е известно да съществуват някакви канонични или обичайни забрани за посещение на православен храм от страна на инославни и иноверци. Фактът че осветеният храм се смята за особено място на Божие присъствие, не би трябвало да предизвиква съмнения в основателността на тази практика. Бог жадува за среща със всяко човешко същество, чука по вратата на сърцето му с надежда да му отворят тези, които още не са го направили – невярващите и друговерците при всички случаи принадлежат към това число, за да вечеря с тях (Откр. 2:21), а съществуването на осветени храмове предоставя щастлива възможност за това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
Die Bundeslade_1.jpgВъпросът на г-жа Благородна Узунова: В книгата "Закон Божий", на 262 страница е записано, че Ковчегът на завета е бил унищожен по времето, когато Новохудоносор разрушава Йерусалим. Библейски достоверно ли е това?!

Ковчегът (от гр. (kibotos) кивот) на Завета (aron berit JHWH - библ. евр.) свидетелства за сключването на съюза (berit) на Бог с Израилския народ (Изх. 25:22; 34:29) Затова и вътре в ковчега са сложени двете скрижали (плочи) на Завета. Той е направен от ситимово дърво, обкован със злато, има две лакти и половина дължина, един лакът и половина ширина, и един лакът и половина височина (според свещения лакът, който е ок. 51 см.). Отгоре на капака му има една плоча, наречена очистилище (kiporet), а около ковчега има златен венец. Кивотът има четири златни халки, по две от всяка страна, през които са проврени върлини, с които той е носен. Върлините също са обковани с чисто злато и не се изваждат от халките (Изх. 25:10-22). От двата края на ковчега са поставени два златни херувима, с лице един към и към очистилището, което те покриват с разпрострените си криле (Изх. 37:1-9). Ковчегът на Завета се разбира като Божий престол (за това свидетелстват двата херувима), на който Бог особено пребива (4 Цар. 19:15; 1 Парал. 13:6) и се е явява (Лев. 16:2). Тук Господ известява и Своята воля (Чис. 7:89).

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец