Въпрос към „Двери“: „Искам да попитам някои неща за милостинята, най-вече за даренията в храма. Понякога, като дам определена сума, се обвинявам, че е било малко, а друг път, че е било много. Това ми е ужасно неприятно все да се обвинявам за нещо или да се чувствам виновен. Знам, че трябва да се дава според това кой колкото е решил в сърцето си, но е толкова трудно да определиш това. Ще се радвам да ми кажете мнението си, защото го ценя много. Благодаря предварително!“.

Здравейте,

Мисля, че когато човек решава какво да отдели за милостиня, трябва да има предвид следното:

1. Милостинята трябва да бъде посилна, а не непосилна – според силите и възможностите Ви, за да не предизвиква излишно самомнение и да не поставя в затруднения Вас и Вашите близки. За тях трябва също да се грижите, както и да не принуждавате другите да се грижат за Вас, заради благочестивите Ви намерения.

2. Все пак милостинята не трябва да бъде по-малка от посилната, за да представлява реална жертва за Вас. Тя не би трябвало да се състои просто в нещо, което можете да отделите без дори да забележите – за да не е от излишъците Ви, тъй като в този случай трудно би могла да се нарече Ваше дело.

Въпрос: Защо Православната църква вярва в митарствата? Нали апостол Павел казва че в момента, в който душата напусне тялото, тя е в присъствието на Бога... Още самият Христос плати за всички наши грехове ако повярваме в него и го приемем за Спасител? Как така сьдбата на душата ни се определя от добрите ни дела и от направените грехове, а не от вярата ни в Спасителя и от покаянието ни?

Въпрос към „Двери“ на П. Тюркаджиева: „Може ли в православен храм да влизат иноверци или сектанти с цел да го разгледат? Този въпрос възникна след спор между църковните настоятели в нашето село Орешак. Ще ви бъда много благодарна да ми отговорите, както винаги правите изключително компетентно“.

Здравейте, г-жо Тюркаджиева.

Благодаря Ви от името на всички за доверието. Не ми е известно да съществуват някакви канонични или обичайни забрани за посещение на православен храм от страна на инославни и иноверци. Фактът че осветеният храм се смята за особено място на Божие присъствие, не би трябвало да предизвиква съмнения в основателността на тази практика. Бог жадува за среща със всяко човешко същество, чука по вратата на сърцето му с надежда да му отворят тези, които още не са го направили – невярващите и друговерците при всички случаи принадлежат към това число, за да вечеря с тях (Откр. 2:21), а съществуването на осветени храмове предоставя щастлива възможност за това.