От античността има свидетелства за схващането, че по-голяма ценност има "дясното", вкл. дясна ръка, десен крак, дясно око дори (виж Мат. 5:29). Това се е запазило и доднес, когато поставяме уважавания от нас човек от дясната си страна, като ние му заставаме отляво. Това е засвидетелствано и в Стария Завет на Библията (3 Цар. 2:19).

В православното богослужение подреждането на свещенослужителите по старшинство става също при спазване на принципа: дясно-ляво-дясно-ляво и т. нат. Явно това е дало и основание за такова подреждане на вярващите, когато те се разделят по пол. В едно патриархално по своя произход общество дори не прави впечатление, че по този начин на мъжете се дава предимство. Същото е и с "изпращането" на жените на балкона на храма, което между другото има паралел и в традицията на разделяне на вярващите в джамията, макар ислямът да се е появил с 6 века по-късно от християнството.

Вероятните интерпретации на това явление на подреждане на мъже и жени в православния храм с притчата за Страшния съд и разделянето на добрите (с метафора - овците) отдясно и лошите (метафорично - козите) отляво (Мат. 25:33) е насилване на текста.

За мене като християнин (мъж) наистина е проблем дори пропускането на мъжете по-напред при взимане на причастие или дори на нафора. Направо е нелепо и обяснението, че жените трябвало да си покриват главите и раменете, а и да не излизат напред пред мъжете, защото съблазнявали мъжете. В крайна сметка тези "мъжки" обяснения не взимат предвид реалността, че и жените се съблазняват от мъжете. Въпросът е наистина затова ли сме отишли в храма и не можем ли да въздържим погледа и мисълта си поне в храма от такива съблазни? Естествено, въпросът е риторичен.

Въпрос на М. Паунова: Ако човек никога не е приемал причастие, значи ли, че той не е член на Църквата?

Здравейте, ако човек, който е православно кръстен, не е приемал никога през живота си св. причастие, то това означава, че той не се е възползвал от това, което му дава кръщението. В такъв смисъл той е християнин, който не живее вярата си и само формално е член на Църквата. Кръщелната благодат обаче, която му е дадена в тайнството, никой не може да му отнеме. Дори упорството в греха и съзнателното отделяне от Църквата, пак не заличава тази благодат - която е всъщност залог за връзката му с Христос. Тя обаче остава неоползотворена, пренебрегната от човека и затова не му носи спасение. А спасението означава установяване на връзка с Христос, която започваме да развиваме сега, в този живот и продължаваме във вечността. Ако не приемаме св. Причастие, а сме християни, то връзката ни с Христос става твърде проблематична и според духовните закони, открити ни в Църквата, тя е дори невъзможна. Разбира се, знаейки това, ние не бива да се наемаме да отсъждаме за наличието на връзка с Христос у някой наш ближен или за нейната липса, защото при особени обстоятелства Бог е силен да прояви снизхождение и да спаси човека, когато и както Той иска.

Здравейте,
Можете да проверите във всеки храм, където има дамски/женски хор. Те са два вида: 1) с платени хористи, чиято численост не може да се увеличава повече от предвидените по бюджета на храма средства, а и за такъв състав кандидатката трябва да познава вече църковните поснепония и да се включи веднага в изпълненията на богослуженията, само след 1-2 спевки;

2) на доброволни начала, като в този случай равнището на изпълнение често е по-ниско, няма заплащане (най-много една поклонническа екскурзия на годината за сметка на храма до някой манастир), но пък по принцип местата не са ограничени от бюджета.

Въпросът Ви е: Следва ли да се заплаща Данък недвижими имоти за следните недвижими имоти: земя и построените върху нея параклис и камбанария? Камбанарията е отделна сграда, с обособен в нея павилион за продажба на свещи и църковна книжнина.

С оглед представената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, данъчнозадължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците, концесионерите и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти.

В чл. 24 ал. 1 на ЗМДТ са указани случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти. Съгласно точка 9 на този член от заплащането на данък върху недвижимите имоти се освобождават молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната. Съгласно алинея 2 от същата разпоредба освобождаването от ДНИ за молитвените домове се прилага при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на регистрираните вероизповедания.

В Закона за Вероизповеданията е визирано, че вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията/. В чл. 23, ал. 1 на този специален закон е указано, че регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди и тези сделки не следва да се разглеждат като търговски по смисъла на Търговския закон.