Мобилно меню

3.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 3.93 (30 Votes)
1_59.jpgОт античността има свидетелства за схващането, че по-голяма ценност има "дясното", вкл. дясна ръка, десен крак, дясно око дори (виж Мат. 5:29). Това се е запазило и доднес, когато поставяме уважавания от нас човек от дясната си страна, като ние му заставаме отляво. Това е засвидетелствано и в Стария Завет на Библията (3 Цар. 2:19).

В православното богослужение подреждането на свещенослужителите по старшинство става също при спазване на принципа: дясно-ляво-дясно-ляво и т. нат. Явно това е дало и основание за такова подреждане на вярващите, когато те се разделят по пол. В едно патриархално по своя произход общество дори не прави впечатление, че по този начин на мъжете се дава предимство. Същото е и с "изпращането" на жените на балкона на храма, което между другото има паралел и в традицията на разделяне на вярващите в джамията, макар ислямът да се е появил с 6 века по-късно от християнството.

Вероятните интерпретации на това явление на подреждане на мъже и жени в православния храм с притчата за Страшния съд и разделянето на добрите (с метафора - овците) отдясно и лошите (метафорично - козите) отляво (Мат. 25:33) е насилване на текста.

За мене като християнин (мъж) наистина е проблем дори пропускането на мъжете по-напред при взимане на причастие или дори на нафора. Направо е нелепо и обяснението, че жените трябвало да си покриват главите и раменете, а и да не излизат напред пред мъжете, защото съблазнявали мъжете. В крайна сметка тези "мъжки" обяснения не взимат предвид реалността, че и жените се съблазняват от мъжете. Въпросът е наистина затова ли сме отишли в храма и не можем ли да въздържим погледа и мисълта си поне в храма от такива съблазни? Естествено, въпросът е риторичен.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
1_5.jpgЗдравейте, казват, че всеки, който се е спасил, е вървял по тесния път на разпъване на страстите. Но в същото време чувам - не осъждай и няма да бъдеш осъден. Може ли да се спаси някой, който реши да носи кръста на неосъждането, но едновременно с това не води борба със страстите си? Попаднах на разказ за един работник в манастир, който се спасил само заради това, че е спрял да осъжда ближния си. Той решил, че борбата с другите страсти не е по силите му и се хванал за тези думи и така завършил живота си. След смъртта му монасите се молили за душата на този човек, предполагайки, че тя ще бъде отхвърлена от Бога и получили откровение, че той е спасен, само заради носенето на този кръст. Това ме обърква, как е възможно след като в царството Божие няма да влязат блудници, пияници, крадци, убийци и т.н.

Отговор:
Здравейте, хората сме така устроени, че не може да решим и да поемем някой кръст. Не е въпрос на решение, а на възможности. За такива случаи важи желязно правило - в духовния живот удряме спирачките не където искаме, а където можем. С други думи, ние може да решим нещо, но ще го направим не според решението си, а според духовната си зрялост и сили. Затова са чести духовните ни катастрофи. Когато осъзнаем и признаем действието на това правило, започваме да развиваме усет за смирение. Отнесено към кръста на неосъждането това означава, че да не осъждаме не е въпрос на желание, а на духовна сила. За да е придобил този дар на неосъждането, човек е изминал доста път - познавайки себе си, а това значи смирявайки се. Затова не е възможно, човек да тъне в страсти и в същото време да е способен да не осъжда другите. Ако съзнателно е решил да върви по широкия път, то това означава, че у него липсва любов към Бога. А щом липсва любов към Бога няма как и да се смири. А щом не е смирен, не може да не осъжда. Може да си внуши, че не осъжда другите. Както често правим днешните християни. Но това остава едно лъжливо неосъждане, на ментално ниво, самите себе си мамим, че не осъждаме, докато сърцата ни казват друго, но поради липса на духовен опит и себепознание не си го признаваме. За Бога е важно неосъждането в сърцето, другото не го признава.

4.9807692307692 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (52 Votes)
1_83.gifВъпрос на М. Паунова: Ако човек никога не е приемал причастие, значи ли, че той не е член на Църквата?

Здравейте, ако човек, който е православно кръстен, не е приемал никога през живота си св. причастие, то това означава, че той не се е възползвал от това, което му дава кръщението. В такъв смисъл той е християнин, който не живее вярата си и само формално е член на Църквата. Кръщелната благодат обаче, която му е дадена в тайнството, никой не може да му отнеме. Дори упорството в греха и съзнателното отделяне от Църквата, пак не заличава тази благодат - която е всъщност залог за връзката му с Христос. Тя обаче остава неоползотворена, пренебрегната от човека и затова не му носи спасение. А спасението означава установяване на връзка с Христос, която започваме да развиваме сега, в този живот и продължаваме във вечността. Ако не приемаме св. Причастие, а сме християни, то връзката ни с Христос става твърде проблематична и според духовните закони, открити ни в Църквата, тя е дори невъзможна. Разбира се, знаейки това, ние не бива да се наемаме да отсъждаме за наличието на връзка с Христос у някой наш ближен или за нейната липса, защото при особени обстоятелства Бог е силен да прояви снизхождение и да спаси човека, когато и както Той иска.

4.8823529411765 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (34 Votes)
1_3.jpgВъпрос на г-жа Маркова: Бих искала да попитам, дали има възможност за непрофесионалисти да се включат към някой църковен хор в София? Трябва ли задължително да е преминат обучителен курс? Към кого мога да се обърна?

Отговор:
Здравейте,
Можете да проверите във всеки храм, където има дамски/женски хор. Те са два вида: 1) с платени хористи, чиято численост не може да се увеличава повече от предвидените по бюджета на храма средства, а и за такъв състав кандидатката трябва да познава вече църковните поснепония и да се включи веднага в изпълненията на богослуженията, само след 1-2 спевки;

2) на доброволни начала, като в този случай равнището на изпълнение често е по-ниско, няма заплащане (най-много една поклонническа екскурзия на годината за сметка на храма до някой манастир), но пък по принцип местата не са ограничени от бюджета.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
1_2.jpgВъпросът Ви е: Следва ли да се заплаща Данък недвижими имоти за следните недвижими имоти: земя и построените върху нея параклис и камбанария? Камбанарията е отделна сграда, с обособен в нея павилион за продажба на свещи и църковна книжнина.

С оглед представената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, данъчнозадължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците, концесионерите и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти.

В чл. 24 ал. 1 на ЗМДТ са указани случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти. Съгласно точка 9 на този член от заплащането на данък върху недвижимите имоти се освобождават молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната. Съгласно алинея 2 от същата разпоредба освобождаването от ДНИ за молитвените домове се прилага при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на регистрираните вероизповедания.

В Закона за Вероизповеданията е визирано, че вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията/. В чл. 23, ал. 1 на този специален закон е указано, че регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди и тези сделки не следва да се разглеждат като търговски по смисъла на Търговския закон.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum