На 30 юли, в столичната книжарница „Гринуич“, писателят-богослов Мартин Ралчевски представи своята последна книга, озаглавена „Душа“. Сборникът е от 53 разказа, голяма част от които вдъхновени от реални житейски истории. Централни теми в разказите са връзката на човека с Бога, любовта, самотата, отчуждението, прошката.

От години писателят живее в Югозападна Англия, а чрез книгите си продължава да бъде свързан с България и със събитията от политическия, обществения и църковния живот. Този специфичен „емигрантски“ ракурс в творчеството му предоставя възможност на публиката да види един по-различен поглед върху темите и проблемите на нашето съвремие. Дори когато не приема някои от тезите на автора, читателят бива провокиран да се размисли върху проблемите, които текстовете му поставят.

Представянето на книгата в София предизвика сериозен интерес сред църковната общественост, голяма част от която приема Мартин Ралчевски като християнски писател - дефиниция, която вероятно дава лесен ориентир, но поставя пред автора и предизвикателството да се затвори в една определена рамка, която от своя страна е сериозно предизвикателство към творческата му свобода.

На българския книжен пазар се появи нов превод на Молебния канон към св. Климент Охридски (27 юли 916 г.), написан от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан през първата половина на 13 век. Изданието е първото от Зографската поредица „Аналогион“, в която се публикуват текстове, свързани с църковното богослужение.

До днес преводът на славянски език на Молебния канон е познат само по един препис, Стружкия празничен миней, който се пази в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. От него обаче липсват тропарите от четвърта, пета, шеста и части от трета и седма песни, поради загубване на лист от ръкописа. Това кара авторския екип да пристъпи към нов превод на църковнославянски език на канона, този път от гръцкия оригинал.

Изданието е триезично – с паралелен текст на църковнославянски и български език, поместен е и гръцкият оригинал. Стремежът на преводача, монах Климент от Зографската св. обител, е да постигне един по-певаем текст, с по-голяма ритмичност, като се отчете желанието преводът да се използва най-вече за богослужебни цели. С тази цел към оригиналния текст са добавени седален след трета песена, кондак след шеста, величания и молитва в края на канона от други служби на светеца.

На 5 юли 2018 г. от 18 ч. в Български културен център на ул. „Веслец“ № 13 в София се състоя представяне на книгата на изследователката Христина Йорданова Настъплението на радикалния ислям. Златната саудитска верига срещу Европа, издадена от издателство „Абагар“, Велико Търново.

Книгата разглежда използването на исляма за политически цели, което е довело и до радикализирането на ислямския призив. Проследява се развитието на радикалния ислям от неговото зараждане до днес, факторите, които го обуславят, и проявленията му, включително и в България. Освен че са изяснени специфични термини и понятия, в книгата са представени и актуални проблеми на разглежданата тематика.

Неотдавна в София беше представено първото съвместно издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН и Държавна агенция „Архиви“: Солун и българите: история, памет, съвремие. Документи. София: „Фабер“ 2018. Новото издание е резултат от проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката, и е дело на съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, и Държавна агенция „Архиви“. В изданието са включените документи от 11 български и чужди институции, сред които и Църковноисторическият и архивен институт при Българската патриаршия, а също така и материали от семейни и лични архиви. Те са подредени по теми и в хронологичен ред, за да бъде представено възможно най-ясно както българското историческо присъствие в Солун, така и значението на града за българо-гръцките отношения в ново време.

В Раздел първи са публикувани материали, илюстриращи българското присъствие в Солун през „дългия“ 19 в.: дейността на църковната община, учебното дело, участието на българите в политическия, икономическия и духовния живот на града. Раздел втори показва тежките последици, които военните конфликти от 20 в. оставят в наследство на поколения българи и гърци, принудени да напуснат родните си места и да изграждат живота си наново. На свой ред Раздел трети онагледява политическите, икономическите и културните връзки на българите със Солун през 20 и 21 в., които се развиват по своя вътрешна динамика, надживявайки военни, политически и социални катаклизми.

Новоиздаденият албум е двуезичен, луксозен и в ограничен тираж, поради което и не е предвидено да се продава, но пълният му текст – и в двата си варианта, български и английски – е на свободен достъп в Интернет, на адреси съответно тук и тук.

Две книги на известния гръцки проповедник о. Харалампос Пападопулос излязоха на българския книжен пазар – Всичко е път и Всеки край е едно начало. Те са първото издание, организирано от богословския сайт Задругата. Авторът отец Харалапос Пападопулос вече е познат на българските читатели чрез свои проповеди и статии в различни български сайтове, включително в Двери (виж напр. Светостта не е в съвършенството).

Отец Паподопулос живее и служи на о-в Крит. В книгите и проповедите му личи любовта и дълбокото познаване на православното богословие, а също и на психологията, която о. Харалампос използва като мост, за да достигне до разума и сърцата на съвременния човек. Той се обръща към хората, които живеят тук и сега, но търсят бъдещия живот в Христос. Съвременният християнин има проблеми – със себе си, със семейството си, с работата, с всичко, което може да притесни и затрудни един човек днес. Но той има и Приятел – най-големия, най-силния, най-кроткия и същевременно най-могъщия и най-любящия: Христос. Или както казва отец Харалампос във Всичко е път: „Целта в постоянната битка с времето е да изживеем живота, който ни принадлежи и ни е дарен. По начина, по който Христос ни откри. Един живот, пълен със смисъл и екзистенциална пълнота. Ние, а не други вместо нас. За нас, а не заради очакванията на другите. Не под сянката на техния поглед. Заедно с другите, не заради другите. Без вина за това, което сме били. Без страх за това, което сме. С надежда и копнеж за онова, което можем да станем“.