На българския книжен пазар излезе нова книга, посветена на близката история на Българската православна църква: Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964) с автор д-р Венцислав Каравълчев.

Изследването проследява три различни етапи, през които минават отношенията между комунистическата власт и Българската православна църква през изследвания 20-годишен период: от кървавата саморазправа с духовници и обикновени християни непосредствено след деветосептемврийския преврат до средата на 60-те години, когато се установява нов модел на отношенията между тоталитарната държава и Църквата и нови репресивни механизми.

Освен многобройните сведения за динамичните отношения между различните участници в тези драматични събития, основани на богат документален материал от български и съветски архиви, в книгата се прави опит за християнска рефлексия върху процесите, сравняват се белезите на антихристиянските гонения през 20 век с тези в ранната църковна история или в османския период.

На българския книжен пазар излезе книгата Рилският манастир в най-ново време (1944-2019). Политика, идеология, вяра с автор Мария Златкова.

Книгата разглежда развитието на Рилската св. обител от края на 1944 г. до днес. Представени са репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност чрез отнемане на обработваеми земи, гори и индустриални предприятия и по тази начин лишаването ѝ от средства за поддържане на сградния фонд и безценните творби на изкуството, съхранявани там. Специално внимание е отделено на одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей „Рилски манастир“.

В ситуация на извънредна епидемична обстановка възможностите за културни мероприятия и интелектуални срещи са силно ограничени. Усамотяването с книга в ръка обаче не само не противоречи на въведените мерки, но съвместява полезното с приятното и позволява да се пренесем назад в историята и да се потопим в живота на предците ни. Такава възможност ни дава монографията на изследователката на балканската история Юра Константинова Българите в османския Солун. Книгата е издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН (София, 2020 г.). Тя е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на град Солун през османския период. В книгата се проследява процесът на укрепване, разцвет и унищожаване на българската общност в града, която постепенно се разраства и развива от средата на деветнадесетото столетие до Междусъюзническата война. Разглеждайки живота на хората през призмата на политическите катаклизми, социално-икономическите условия и културно-религиозните характеристики, авторката представя многообразието на пристанищния град и откроява българския елемент в него.

Братството на атонската Зографска св. обител „Св. Георги“ съобщава, че излезе от печат очакваното ново издание на Псалтикийния Пентикостар (или Цветен триод) на Манасий Поптодоров. В него са включени всички песнопения (самогласни стихири, слави, отпустителни тропари и кондаци) от Пасха, Светлата седмица и от всички подви­жни празници на Пас­хал­ния период до Неделя на всички светии. Като допълнение са включени и обширните катавасии на Пасха от Ангел Иванов – Севлиевеца.

Изданието е двуцветно с твърда кожена корица и с по-голям размер на невмите и на буквите.

Братството на Зографската св. обител съобщава, че излезе от печат трето, луксозно издание на Псалтикийния Триод на Манасий Поптодоров. То отговаря на нуждите на много църковни певци и на множество храмове, а и изобщо на всички интересуващи се от източното цър­ковно пение. Принасяйки своя скромен труд, м. Климент, брат на Зографската св. обител, съставител на псалтикийния сборник, се надява да допринесе за Божията възхвала от църковната певница.

В Псалтикийния Триод, който вече може да се намери в църковните книжарници, са включени всички песнопения (самогласни стихири, слави, отпустителни тропари и кондаци) от Великия пост и Страстната седмица, а също така и покайните и мъче­нични стихири за всеки глас, които се пеят в петъчните и недел­ни дни на Великия пост. Като допълнение, изданието съдържа и велико­постните песно­пения от вечернята, от великото повечерие и от часо­вете, които досега неесте­стве­но бяха включени като съставна част от Псалтикийната Утреня на Манасий Поптодоров.