С настъпването на Новата 2021-ва година братството на Зографската св. обител на Света гора Атон зарадва ценителите на църковната книжнина у нас с още едно безценно и професионално подготвено издание: Кондика на Зографската света обител (1734-1816 г.). Тематично, новото издание представлява част от Библиотека „Към изворите“ – една от поредиците в рамките на издателската програма на манастира, в която се публикуват изворови текстове от богатия архив на манастира.

Представеният в книгата ръкопис се съхранява в Зографската св. обител под № 231 и представлява най-ранната известна кондика, написана на български език. Началото ѝ е поставено в 1734 г. от един от тогавашните братя на Зографския манастир – йеромонах Атанасий, а последните записи в нея са от 1816 г.

За новата книга, в нейното представяне на страницата на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“, се казва:

„… Кондиката е ценен извор за манастирската култура и социалната история. Тя съдържа богата информация за членовете на манастирското братство и начина на функциониране на Зограф в условията на идиоритмия, като хвърля обилна светлина върху обиколките на зографските пътуващи монаси (таксидиотите) за събиране на милостиня и върху контактите им с християните от целите Балкани и отвъд тях. Паметникът допълва с нови щрихи представите за професиите и финансовите възможности на жителите на множество български селища по онова време, както и за мобилността и комуникационните мрежи в една епоха на важни трансформационни процеси. Заедно с това той предоставя разнообразно градиво за по-нататъшни проучвания в областта на микроисторията, историческата география, историята на българския език, палеографията, ономастиката и антропонимията“.

Документалният сборник Атеистичната политика в комунистическа България е проект на историка доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет. Проектът е замислен като сборник в три части, първата от които е вече на книжния пазар у нас. Тя обхваща периода от 1957 до 1970 г. Публикуваните архивни документи са предшествани от встъпителна студия на съставителя доц. Лефтеров, озаглавена: „Най-упоритият идеен остатък от миналото в съзнанието на трудещите се: Борбата на БКП с религиозното съзнание и традиции“. Приложени са още: Списък на документите, задължителните за такова издание Именен и Географски показалец и Списък на съкращенията.

В представянето на новото издание, публикувано на страницата на НБУ, се казва:

„Атеистичната политика в комунистическа България“… разкрива идеологията и практиката на тоталитарния режим за социално инженерство в полето на вярата. Политиката на БКП „за изкореняване на религиозните суеверия и предразсъдъци, за атеистичното възпитание и внедряване на новите социалистически граждански ритуали“ е естествено насочена към най-интимните моменти от живота на човека. Реализирането ѝ в български условия е подчинено на общи за комунистическия блок тенденции, но има и своите особености, свързани с конфесионалната картина у нас. Оттук и главна цел на настоящото издание е да представи с документи методите и резултатите на тази политика в отделните окръзи/области на страната, различаващи се помежду си както по религиозната принадлежност на своето население, така и по дейността на окръжните партийни комитети, ръководствата на обществените организации и органите на местната власт.

Приносът на писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю (София: „Чернат – Васил Колев“ ЕТ, 2020 г.) е още една книга, посветена на известния българския свещеник Кръстю Тотев Никифоров от гр. Ловеч, останал в историята ни несправедливо оклеветен като „предател“ на йеродякон Игнатий (Васил Левски), но и категорично реабилитиран в ново време. Новото издание е посветено на образа на свещеника, който е бил създаден в българската литература през вековете. Съставител на книгата е Васил Колев, един от най-дейните ратници, ангажирани с реабилитирането на о. Кръстю. Книгата, която е отпечатана с подкрепата на фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“, съдържа пълна и подробна биография на свещеника от историка Светлана Колева, очерци, посветени на него от Димитър Панчовски (син на ставроф. ик. Петър Панчовски и племенник на проф. Иван Панчовски, бел. ред.), Цвета Трифонова и съставителя Васил Колев, коментари и бележки от известните писатели и общественици Марко Ганчев и Георги Мишев и Приложение, а основното и съдържание е разделено в няколко групи текстове:

„Създатели на клеветата“;
„Писатели – политици клеветят поп Кръстю“;
„Освобождението – създатели на фалшиви документи“;
„Писатели, обслужващи властта в оклеветяването на поп Кръстю до 1944 г.“;
„Комунистическата диктатура и поп Кръстю. Писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю до 10 ноември 1989 г.“;
„Писатели и поети в оклеветяването на поп Кръстю след падането на комунистическата диктатура“.

Книгата е изключително ценна с това, че събира на едно място всичко, което през годините е било написано у нас в полза на клеветата и мита за „предателя“ поп Кръстю, и в този смисъл е приносна за нашата историография и полезна за всеки, интересуващ се от тази тема.

По случай 160-годишнината от рождението на великия български музиковед и учител Манасий Поптеодоров Великотърновска митрополия издаде Псалтикийния минейник.

Луксозното издание е еднотомно, с твърди корици и може да бъде намерено на достъпна цена в епархийския църковен магазин във Велико Търново.

Псалтикийният минейник съдържа всички песнопения (самогласни стихири, слави, отпустителни тропари и кондаци) за всички Господски и Богородични празници и чествани светци.

Телефон за контакт: 0894 300 527.

Неотдавна от печат излезе нова книга на столичния свещеник, богослов, църковен писател, поет и преводач на омилетична литература о. Йоан (Янчо) Карамихалев, който през есента на тази година беше приет и за член на Съюза на българските писатели. Досега Янчо Михайлов, както той подписва литературните си трудове, беше известен главно със своята поезия, публикувана в общо четири стихосбирки, а сега за първи път предлага на читателите си сборник с къси разкази.

Разказите, включени в книгата, са обединени около голямата тема за всекидневния живот във вярата и в Църквата, в неговото богато разнообразие и многопластовост. В разказите си о. Йоан се опитва да предложи както гледната точка на свещеника, така и на всеки един от членовете на църковния организъм – от представителите на висшето духовенство до най-незначителния на пръв поглед църковен служител и мирянин, а също и на съмняващия се във вярата си и враждебно настроен към Бога и Църквата наш съвременник.