Неотдавна в София беше представено първото съвместно издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН и Държавна агенция „Архиви“: Солун и българите: история, памет, съвремие. Документи. София: „Фабер“ 2018. Новото издание е резултат от проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката, и е дело на съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, и Държавна агенция „Архиви“. В изданието са включените документи от 11 български и чужди институции, сред които и Църковноисторическият и архивен институт при Българската патриаршия, а също така и материали от семейни и лични архиви. Те са подредени по теми и в хронологичен ред, за да бъде представено възможно най-ясно както българското историческо присъствие в Солун, така и значението на града за българо-гръцките отношения в ново време.

В Раздел първи са публикувани материали, илюстриращи българското присъствие в Солун през „дългия“ 19 в.: дейността на църковната община, учебното дело, участието на българите в политическия, икономическия и духовния живот на града. Раздел втори показва тежките последици, които военните конфликти от 20 в. оставят в наследство на поколения българи и гърци, принудени да напуснат родните си места и да изграждат живота си наново. На свой ред Раздел трети онагледява политическите, икономическите и културните връзки на българите със Солун през 20 и 21 в., които се развиват по своя вътрешна динамика, надживявайки военни, политически и социални катаклизми.

Новоиздаденият албум е двуезичен, луксозен и в ограничен тираж, поради което и не е предвидено да се продава, но пълният му текст – и в двата си варианта, български и английски – е на свободен достъп в Интернет, на адреси съответно тук и тук.

Две книги на известния гръцки проповедник о. Харалампос Пападопулос излязоха на българския книжен пазар – Всичко е път и Всеки край е едно начало. Те са първото издание, организирано от богословския сайт Задругата. Авторът отец Харалапос Пападопулос вече е познат на българските читатели чрез свои проповеди и статии в различни български сайтове, включително в Двери (виж напр. Светостта не е в съвършенството).

Отец Паподопулос живее и служи на о-в Крит. В книгите и проповедите му личи любовта и дълбокото познаване на православното богословие, а също и на психологията, която о. Харалампос използва като мост, за да достигне до разума и сърцата на съвременния човек. Той се обръща към хората, които живеят тук и сега, но търсят бъдещия живот в Христос. Съвременният християнин има проблеми – със себе си, със семейството си, с работата, с всичко, което може да притесни и затрудни един човек днес. Но той има и Приятел – най-големия, най-силния, най-кроткия и същевременно най-могъщия и най-любящия: Христос. Или както казва отец Харалампос във Всичко е път: „Целта в постоянната битка с времето е да изживеем живота, който ни принадлежи и ни е дарен. По начина, по който Христос ни откри. Един живот, пълен със смисъл и екзистенциална пълнота. Ние, а не други вместо нас. За нас, а не заради очакванията на другите. Не под сянката на техния поглед. Заедно с другите, не заради другите. Без вина за това, което сме били. Без страх за това, което сме. С надежда и копнеж за онова, което можем да станем“.

На 22 март 2018 г. от 19 ч. в „Essence Center“ на ул. „6-ти септември“ № 37 се състоя представяне и дискусия върху най-новата книга на проф. Калин Янакиев: Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад. Книгата беше представена от своя автор, като в последвалата дискусия се включиха о. Николай Нешков, проф. Георги Каприев, редакторът Мартин Осиковски и др. Сред присъстващите на представянето, много от които бяха правостоящи, се открояваха бившият министър-председател Филип Димитров, писателят Деян Енев и др.

В представянето си авторът подчерта, че няма за цел да преразказва съдържанието на книгата и уточни, че тя е много далеч от изкушението да се срине в евтината и глупава мистика, с която определени автори се опитват да спечелят нездравото любопитство на читателите си.

Двете студии, от които се състои новата книга на проф. К. Янакиев, представляват философстване върху „последните неща“, провокирано от духовно безпокойство пред лицето на онова, което ни е откровено. И ако в първата студия безпокойство събуждат комплекси от определени есхатологични идеи, свързани с откровението за предела на историята, то във втората студия безпокойството ни вече е провокирано от страховитата противоречивост на самото онова, което ни е откровено за пределната съдба на злото.

На българския книжен пазар излезе История славянобългарска от преп. Паисий Хилендарски – издание на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Новото луксозно издание е в два тома – факсимиле на оригиналната история, съхранявана в Зографския манастир, и критично издание на историята.

Зографското издание на История славянобългарска е първият плод от сътрудничеството между братството на Зографскатата св. обител и учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, което започва през 2009 г.

За основа е взет текстът на Зографската чернова, а в критическия апарат са включени варианти по шестте най-архаични преписа на Историята. Преводът е дело на Димитър Пеев, а коментарът на Александър Николов и Димитър Пеев.

В обширното предисловие „Историята между времето и вечността“ е представен християнският поглед към историята и към съхраняваното в Зографския манастир съчинение на преп. Паисий.

„Имаме надежда, че подобно издание ще принесе полза не само на науката и учените, но и на всички българи, като задълбочи разбирането им за родната история и за самите себе си, а с това да съдейства и за тяхното духовно пробуждане и спасение“, заявяват издателите.

Двутомникът може да бъде закупен на цена от 55 лв. При поръчка онлайн ползвате 10 лв. отстъпка. Адрес за контакти:

zograf.nasledstvo@gmail.com  tel. 0876 669 757.

Зографската св. обител с радост представя първия албум, който се издава самостоятелно от манастирското издателство. Той включва 20 непубликувани досега икони на Господски и Богородични празници, както и на неделите от Цветния триод. В подбора на иконите издателите са водени от идеята да представят красиви икони от манастирското иконно наследство, които са подходящи да украсяват църковните аналои по време на съответните празници, както и домашните молитвени кътове.

Затова събраните в сборника икони са на отделни носители от стабилен каширан картон. Повечето свещени изображения са от втората половина на 17 до средата на 18 в.

От празничния цикъл са включени шест празника: Възкресението на Лазар, Подигравката над Христос (поставя се за Велики четвъртък вечерта) и четири от неделите след Пасха, включени в Цветния триод – Осезанието на Тома, Неделя на мироносците, Неделя на разслабения и Неделя на самарянката.