Зографският манастир издаде известния и извънредно ценен среднобългарски езиков и художествен паметник Радомиров псалтир (Зогр. 59). Изданието е част от поредицата „Към изворите“ на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“. Преди това излязоха изданието на протографа на История славянобългарска, Зографските фрагменти на кирилица, както и Манастирската кондика.

Радомировият псалтир е пергаментен ръкопис от 13 в., състоящ се от 172 листа с изключително богата украса. Псалтирът се издава в два тома. В първия е включен палеографски и текстологичен анализ, а също така и наборен текст. Вторият том е фототипно издание на паметника, като копията са от дигиталната колекция на манастира.

Изданието е в сътрудничество с Катрин Мери МакРобърт (Оксфордски университет), която представя свое изследване върху славянския текст на псалтира. Върху палеографията и украсата на ръкописа своите наблюдения публикува Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). Наборният текст е дело македонската изследователка Лиляна Макарийоска (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“, Скопје), радактиран от Катрин Мери МакРобърт и Екатерина Дикова (Институт по балканистика с център по тракология към БАН).

На книжния пазар у нас излезе книгата Византийски източници за исляма, т. 1, с автор прот. д-р Стелиян Кунев. Книгата е част от дисертационното изследване на автора, защитил докторат към Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Представени са двата най-важни официални документа на Православната църква относно исляма, създадени през византийската епоха: Томос на Константинополския събор от 1180 г. и „Чин за приемане на сарацини“, както и едно анонимно и по-малко известно апологетично съчинение Против Мохамед. Първите два исторически извора са основни за изследванията, посветени на християнско-мюсюлманските отношения във Византия и за полемиката с исляма в православния културен ареал.  Освен историческия и догматико-каноничен анализ на византийските извори са засегнати и въпроси от съвременен характер и по-конкретно за ролята на оглашението и катехизацията в Църквата. Разгледана е част от новата Социална доктрина на Константинополската патриаршия относно исляма.

Наскоро излезе от печат новата книга на столичния свещеник иконом Йоан Карамихалев (Янчо Михайлов) – сборникът с разкази „Хлъзгаво време“. Мотото на книгата, даващо ключ към подтекста на заглавието, е стих от Първо послание до коринтяни на св. ап. Павел: „Който мисли, че стои, нека гледа да не падне“. В духовния живот няма статично положение: ако не вървиш нагоре, падаш. Затова този, който си мисли, че е постигнал някакъв напредък във вярата, нека не се превъзнася над останалите, за да не изпадне в прелест. Освен темата за духовната прелест засегнати са още и темите за неофитството, за суеверията, за покаянието, за упованието в Бога и благодарността към Него, за тежестта и отговорността на свещеническото служение, за необходимостта от разбирателство между хората с различни мнения и възгледи. Един от героите казва:

Не трябва да гледаме на човека, който не е съгласен с нашето мнение, като на враг и противник, и да се опитваме да му наложим своята истина, защото както казва пророк Исаия „всяка наша правда“ пред Бога е „като зацапана дреха“.

Сборникът Хлъзгаво време е своего рода продължение на издадената преди две години книга Лъх от тих вятър. Новият сборник съдържа четиридесет и един къси разкази с преобладаващо църковна тематика. Има и няколко, да ги наречем „светски“, разкази, които не са обединени в отделен цикъл, а са разпръснати сред другите.

На 28 април в Художествената галерия на Поморие се състоя представянето на книгата Патриарсите на Анхиало от д-р Венцислав Каравълчев. Тя се издава с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ към Община Поморие и, освен на български, ще бъде издадена на руски и английски език. Научни редактори са богословите проф. Иван Ж. Димитров и доц. Светослав Риболов. Изданието е част от по-голям проект на общината за представяне на християнското минало на града.

Авторът, който отдавна изследва църковната история на Южното ни Черноморие, запозна накратко аудиторията с жизнения път на деветима архиереи, родени или свързани в църковното си служение с Анхиало, които се издигат до патриаршеската катедра. Седем от тях стават вселенски патриарси, един йерусалимски и един оглавява като митрополит Критската църква. Това са патриарсите Михаил III Анхиалски, Йеремия II Транос, Партений I Геронт, Партений IV Могилал, Антим V, Антим VII, Василий III Георгиадис, Йерусалимски Поликарп I и митрополитът на Крит Калиник III. Те дейно и усърдно са участвали в духовния и културния живот на града. Д-р Каравълчев постави акцент върху промяната в „църковната география“ с участието на двама от тези духовни водачи, която настъпва с издигането в ранг патриаршии на две от най-големите съвременни православни църкви – Руската и Румънската.

В навечерието на Възкресение Христово излезе от печат книгата на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, озаглавена Вярвам, затова и говоря.

Книгата е сборник текстове, писани от владиката в продължение на дълги години, които очертават главни моменти от неговия живот и духовно служение. В първата част, озаглавена „Автобиографично“, са включени статии, слова, размисли, свързани със служението на митр. Йосиф, като централно място заемат разказите за вербуването му от Държавна сигурност, натискът и насилствените методи, които са били прилагани върху него и други служители на църквата. Втората част, „Моите събратя“, включва спомени и размисли на митр. Йосиф за духовници от неговото обкръжение и тяхното място и роля в живота на БПЦ. Сред описаните клирици са Нюйоркски митр. Андрей, Левкийски еп. Партений, блаженопочившия патр. Максим, архим. Назарий, Неврокопски митр. Натанаил и др. Третата и четвъртата част на книгата представят служението на митр. Йосиф в задокеанската ни епархия. В статии, документи, слова, послания, речи се разкрива процесът на духовно обгрижване, общение и пастирска грижа на владиката за неговото паство. Пред читателя се разкрива църковният живот на епархията, разположена на огромна територия, но въпреки разстоянията и трудностите вярващите запазват единството и жизнеността на общението в Христа.