В навечерието на Рождество Христово Зографската св. обител започна ново издание на Словата на преп. Паисий Светогорец в пет тома, които са сред най-популярните съвременни православни книги в Гърция, Русия и целия православен свят. На книжния пазар вече могат да се намерят първите два тома от поредицата. Първият е озаглавен С болка и любов към съвременния човек, а вторият – Духовно пробуждане.

Словата на преп. Паисий са издадени на гръцки език от монахините от исихастириото „Евангелист Йоан Богослов“ през 1998 г., четири години след смъртта на преподобния. Материалът е събиран в продължение на 28 години, през които св. Паисий е ръководил духовно св. обител. Текстът е под формата на диалози, като между тях са включени и откъси от негови писма до сестрите. Използвани са и записки от разговорите, които старецът е водил със свои духовни чеда.

В предговора към първия том монахините пишат: „Решението ни да издадем тази книга беше насърчавано и от една мисъл, която старецът имаше от години. Мислеше да напише „книга, която да е за всички – миряни, монаси и клирици“. Не можа да осъществи тази своя идея, понеже раздаваше цялото си време на страдащите души, които всеки ден пристигаха пред колибата му и на които се отдаваше изцяло, въпреки малкото си телесни сили“. 

На българския книжен пазар през тази седмица се появи ново издание на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“, озаглавено Подвижници в света (т. 1), превод от гръцки език. Първият том обхваща 20 биографии на вярващи хора – клирици и обикновени християни, мъже и жени, живели през втората половина на 19 и дори до края на 20 в. Включени са и 45 поучителни истории от същия период.

Общото между всички жизнеописания е, че тези вярващи, мъже и жени на различна възраст, семейни или безбрачни, клирици и обикновени християни, са постигнали целта на човешкия живот, светостта, извън манастирските стени, подвизавайки се в света. Описани са много живо, с различни характери, но всички имат и някои общи белези: обичали са Църквата, били са простодушни, искрени и нелицемерни, живели са аскетично и с търпение са преминавали през различни житейски изпитания. Всички са обичали молитвата. Повечето са били обикновени хора – неграмотни или слабограмотни. Те свидетелстват, че християнството не е елитарна религия, че богословието на Църквата е жива сила, която е действена във всеки, независимо от житейското му поприще, интелектуални дадености и социално положение.

В първите дни на Новата църковна година, с благословението и встъпителни думи на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и с финансовата подкрепа на дирекция „Вероизповедания“ при Министерски съвет, излезе от печат първото съвместно издание на Софийска св. митрополия с екипа на фондация „Двери“: книгата Философия на православното пастирство от архиеп. Йоан (Шаховски) – първойерарх на Сан Франциско и Западна Америка в диоцеза на Православната църква в Америка. Новата книга беше първоначално публикувана на части в проекта на „Двери“ Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие, а сега вече излиза и като печатно издание, предназначено, на първо място, за тези, които възнамеряват да тръгнат по пътя на пастирското служение и които вече вървят по него, но също и за най-широка църковна и богословска аудитория.

Освен встъпителните думи от Негово Светейшество, печатното издание включва предговор към българското издание, избрана библиография на автора и превод на три статии на архиеп. Йоан, в които са изложени още по-задълбочено някои негови възгледи по отделни по-специфични въпроси на пастирското служение. Предвижда се книгата да бъде представена във Варна, на 13 септември т. г., на традиционно организираната от Варненска св. митрополия „Седмица на православната книга“. Предвид спецификата на новото издание, предвижда се основно книгата да се разпространява от Софийската св. митрополия, за подробностите по което ще бъде съобщено допълнително.

В предговора на редакторите към българското издание четем:

На 30 юли, в столичната книжарница „Гринуич“, писателят-богослов Мартин Ралчевски представи своята последна книга, озаглавена „Душа“. Сборникът е от 53 разказа, голяма част от които вдъхновени от реални житейски истории. Централни теми в разказите са връзката на човека с Бога, любовта, самотата, отчуждението, прошката.

От години писателят живее в Югозападна Англия, а чрез книгите си продължава да бъде свързан с България и със събитията от политическия, обществения и църковния живот. Този специфичен „емигрантски“ ракурс в творчеството му предоставя възможност на публиката да види един по-различен поглед върху темите и проблемите на нашето съвремие. Дори когато не приема някои от тезите на автора, читателят бива провокиран да се размисли върху проблемите, които текстовете му поставят.

Представянето на книгата в София предизвика сериозен интерес сред църковната общественост, голяма част от която приема Мартин Ралчевски като християнски писател - дефиниция, която вероятно дава лесен ориентир, но поставя пред автора и предизвикателството да се затвори в една определена рамка, която от своя страна е сериозно предизвикателство към творческата му свобода.

На българския книжен пазар се появи нов превод на Молебния канон към св. Климент Охридски (27 юли 916 г.), написан от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан през първата половина на 13 век. Изданието е първото от Зографската поредица „Аналогион“, в която се публикуват текстове, свързани с църковното богослужение.

До днес преводът на славянски език на Молебния канон е познат само по един препис, Стружкия празничен миней, който се пази в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. От него обаче липсват тропарите от четвърта, пета, шеста и части от трета и седма песни, поради загубване на лист от ръкописа. Това кара авторския екип да пристъпи към нов превод на църковнославянски език на канона, този път от гръцкия оригинал.

Изданието е триезично – с паралелен текст на църковнославянски и български език, поместен е и гръцкият оригинал. Стремежът на преводача, монах Климент от Зографската св. обител, е да постигне един по-певаем текст, с по-голяма ритмичност, като се отчете желанието преводът да се използва най-вече за богослужебни цели. С тази цел към оригиналния текст са добавени седален след трета песена, кондак след шеста, величания и молитва в края на канона от други служби на светеца.