… да избави всички онези, които поради страх от смъртта
през целия си живот бяха осъдени на робство
(Евр. 2:14-15)
След Под слънцето на сатаната и Дневникът на един селски свещеник от Жорж Бернанос, пред българските читатели е и последната му творба: Диалозите на кармелитките.
Бернанос посвещава последната си творба на победата над страха – може би най-упоритото и най-трудно признаваното страдание на човечеството. През целия си живот главната героиня на драмата – Бланш, страда от мъчителен и непреодолим страх. Нейната история до голяма степен повтаря историята на измъченото от страховете си човечество. Решавайки се на отчаян бунт срещу своята участ, Бланш се опитва да избяга от страховете си в манастир. Приблизително по същото време част от човечеството, обидена на Създателя си, решава да скъса с досегашния свят и да започне ново летоброене. Пътищата им се пресичат в революционния край на 18 в. В тази среща на Бланш ѝ предстои да се научи на християнството, което смята, че изповядва; на размирните „деца на природата“ им предстои да научат за християнство, което смятат за невъзможно; а на привикналите с християнството – да си припомнят най-неподозираната му тайна: радостта.
Книгата е издадена от Издателство „София – С. А.“ в превод на София Ангелова, а редакцията и бележките са на Михаил Шиндаров.
Предлагаме на читателите на „Двери“ подбрани откъси от Диалозите на кармелитките.