Слово-отговор на Знеполския епископ Николай при провъзгласяването на митрополитското звание

Ва­ше Све­тей­шес­т­во, Ва­ши Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­ва и Пре­ос­ве­щен­с­т­ва, бо­го­лю­би­ви от­ци, обич­ни в Гос­по­да бра­тя и сес­т­ри,

В то­зи све­щен миг с тре­пет­но въл­не­ние стоя пред Све­тей­шия Пър­во­йе­рарх на све­та­та ни Цър­к­ва и ос­ве­ще­ния Ар­хи­е­рейс­ки сонм, ко­га­то чрез Вас уз­нах спа­си­тел­ния Бо­жий про­ми­съл, в как­во поп­ри­ще да слу­жа на Бо­га и све­та­та ни Цър­к­ва през бъд­ни­те дни на жи­во­та си.

Днеш­ни­ят ден за мен е зна­ме­на­те­лен, ра­дос­тен и щас­т­лив, ден, в кой­то Ва­ше Све­тей­шес­т­во и ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те чле­но­ве на Све­тия Си­нод под бла­го­дат­но­то осе­не­ние на Све­тия Дух из­б­рах­те нов ар­хи­пас­тир на Плов­див­с­ка­та епар­хия. Сми­ре­но се прек­ла­ням пред на­чер­та­ни­я­та на всеб­ла­гия Бо­жий про­ми­съл, кой­то чрез дейс­т­ви­е­то на Све­тия Дух сло­жи жре­бия на мен, най-мал­кия от епис­ко­пи­те (вж. 1 Кор. 15:9). Със сми­ре­но сър­це мо­лит­ве­но въз­да­вам хва­ла и бла­го­да­ре­ние на Бо­га за то­ва ве­ли­ко бла­го­во­ле­ние към мен не­дос­той­ния. Бог ми ока­за ве­ли­ка ми­лост и аз цял съм в не­до­у­ме­ние “Как­во да въз­дам Гос­по­ду за всич­ки­те Му бла­го­де­я­ния към ме­не” (Пс. 115:3).