Половин век богословие (1950-2000): критичен поглед
В началото е необходимо да направя няколко уточнения върху темата. Те засягат хронологичните и пространствените ѝ граници. Не е възможно да обхванем цялостно миналото на богословието, а само един конкретен период – именно втората част на 20 век, когато се развива Богословският факултет в Солун. Следователно от само себе си се разбира, че разсъжденията ми ще се отнасят до тази школа, на която сам служих в продължение на четиридесет години.
Тези четиридесет години съвпадат с две трети от живота на нашия факултет – точно толкова е и пътят на Божия народ към обетованата земя. Път, разбира се, сред безводни пустини, но и с много свежи оазиси по него. Този път, както колегите от моето поколение могат да потвърдят, мина през места, които сложиха отпечатък върху богословието и дадоха възможност на участващите в него да се похвалят днес в Господа, правейки си критична оценка и предавайки щафетата на новото поколение.
Цялата статия: Половин век богословие (1950-2000): критичен поглед
Живо Предание на една година
Точно преди година, на Благовещение 2012, се появи „Живо Предание” – проект на „Двери на православието”, определен в подзаглавието си като място за образците на съвременното православно богословие. Една година все още не е достатъчно дълъг период за достоверни изводи и равносметки. Такива ще могат да бъдат направени доста по-късно. И все пак през тази първа година бяха поставени, – а с инициативата „Нашите учители” и доразвити – основите на осъществяването на първоначалния ни замисъл. А именно страницата „Живо Предание” да заработи и да се утвърди като пространство за публикуване на най-стойностното от съвременното богословие.
В проекта се включиха автори и преводачи, сред които членове на редакционния екип, преподаватели по православно богословие, клирици и миряни с разностранни интереси в богословието и сходните му области. С общи усилия пред българоезичната аудитория бяха представени общо 80 имена, от които 70 православни богослови и 10 – представители на други християнски традиции. В тематичните рубрики на проекта за първи път на български език бяха публикувани над 100 разнообразни по съдържание богословски текстове. Добавени към предварително интегрираните в „Живо Предание” – съгласно замисъла на проекта – по-стари текстове от „Двери”, броят на представените към 25 март 2013 г. автори достигна 180, което, без излишна скромност, може да бъде определено като нелоша представителност на съвременната богословска мисъл.
В тази първа година се оформиха и заработиха и справочни рубрики, целящи да улесняват интересуващите се от съвременно богословие в достъпа им до информация за нови книги и книжарници, био-библиографични справки на съвременни богослови и сходни интернет-проекти и портали.
Още през първата си година „Живо Предание” придоби популярност и вън от България, за което свидетелстват множеството контакти и сътрудничеството на екипа ни с колеги-богослови и църковни публицисти от Англия, Франция, Гърция, Русия. За което сме особено щастливи и благодарни, тъй като без подобно сътрудничество сме повече или по-малко обречени на самозатвореност и провинциализъм.
За да стане възможно всичко това дължим, разбира се, благодарност както на нашите сътрудници, така и на фондация „Комунитас”, без чиято финансова подкрепа проектът нямаше да заработи и да се развие с толкова бързи темпове.
Молим Бога да благоволи над намеренията ни и да ни укрепва в усилията ни да продължим започнатото и задълбочим постигнатото, така че с още по-богати ресурси „Живо Предание” и занапред да се утвърждава като авторитетна и търсена територия на съвременната богословска мисъл и творчество.
Изповед и причастие
Доклад до Св. Синод на Православната църква в Америка
1
Появилите се в нашата Църква спорове и въпроси за по-честото причастяване, за връзката на тайнството Причастие с тайнството Покаяние, за същността и формата на изповедта и т. н., не са признак за слабост или упадък, а за живот и за жизненост. Сред православните хора, сред членовете на нашата Църква се пробужда интерес към главното, възниква жажда за автентично духовното. Дори само за това си струва да благодарим на Бога. И затова би било крайно неправилно да се опитваме да разрешаваме тези спорове и въпроси единствено с административни мерки – с укази и инструкции. Защото пред нас е духовен въпрос и той засяга буквално всички страни на нашия църковен живот. Ето върху това трябва да се спрем на първо място.
Християнското разбиране за греха
Актуалността на темата произтича от факта, че в съвременното секуларизирано общество думите грях и греховност все по-рядко се употребяват, като почти са загубили своя смисъл и значение. И ако известният персонаж на о. Сергий Булгаков твърди, че дяволът не съществува, то съвременното общество се стреми да утвърди нормалността на настоящото състояние на човека, като гради върху него собственото си разбиране за нравствена всепозволеност.
Отношението към понятието грях в съвременния свят не може да бъде наречено отрицателно: по-скоро трябва да говорим за почти пълна загуба на самата представа за грях. Нещо повече, според изкривеното разбиране в днешното общество е неестествено да не вършим това, което в християнската нравственост се нарича грях.[1] Най-остро това се усеща в западното общество. Причината за подобно премълчаване на проблема за греха съвременните изследователи виждат в декларираните като демократични идеали и описват случващото се по следния начин: „Думата грях не е на мода. Тя предполага съществуването на Бог и на морален закон, изписан от Него в съзнанието и съвестта на човека – думата грях може да обиди свободата на мнение на нашия събеседник… Хората се затрудняват да произнесат думата зло от страх, че ще бъдат сметнати за старомодни и изостанали от времето”.[2] Това бедствено положение в западното общество принуждава папа Йоан Павел ІІ на 14.8.1983 г. в Лурд молитвено да проси Бог да бъде милостив „към тези, които вече не знаят, какво е това грях или не желаят да знаят” и направо да посочи, че „чувството за грях до голяма степен е загубено, защото е загубено усещането за Бога”.[3] Подобно разбиране за греха и греховността се налага и в нашето общество.
Опит за драматично богословие
Въведение
Терминът драматично богословие, разбира се, не съществува като дисциплина и сам по себе си изглежда се доближава по-скоро до понятието екзистенциално богословие, доколкото би трябвало да се занимава и да се интересува от съществуването на човека в неговото боготърсачество, както и, разбира се, в богоотстъпничеството му. Доколкото е „термин” обаче, той все пак би трябвало да бъде разграничен по някакъв свой особен белег от останалите дисциплинарни области – например догматическо, нравствено, пастирско богословие или пък апологетика, екзегетика, омилетика и прочие. От друга страна, екзистенциалното богословие също е пределно широко и неясно и лесно би ни подвело да реинтерпретираме православното богомислие в модалностите на модерния дискурс, което по никакъв начин не може да бъде негова цел. Тъй или инак модерното, взето най-малкото в своя външен, профанно-езиков изказ, няма какво собствено да даде (няма и какво да отнеме) на православното богословстване, освен ако не приемем, заедно с редица днешни адепти на „осъвременяването”, че то, православното богословие, е безнадеждно остаряло именно като такъв изказ. По принцип не мога да се съглася с подобни доводи, а и повечето от настояващите на тях практически и не познават езика на православното християнство, т. е. по-скоро са външни на предмета, който желаят да дефинират като че „по новому”.
