Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 1126

4.5424836601307 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (153 Votes)
Цар Борис ІІІВ една студена утрин на 1943 г. тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, хвърля в паника и безпокойство обществото. Но подобни слухове се ширят още от януари 1941 г., когато е приет Законът за защита на нацията, а нищо до този момент не е застрашило техния живот. Наистина евреите са подложени на някои репресивни мерки и ограничения, но продължават да живеят свободно, задължени са да носят давидова жълта звезда, в средата на която някои от тях поставят значки с образа на Царя или Престолонаследника. Така българските граждани от еврейски произход манифестират своята привързаност към българската царска династия.

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (30 Votes)
Сергей АверинцевКато възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:

„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
 
В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.

Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.

2.2 1 1 1 1 1 Rating 2.20 (20 Votes)
Знеполски епископ НиколайВа­ше Све­тей­шес­т­во, Ва­ши Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­ва и Пре­ос­ве­щен­с­т­ва, бо­го­лю­би­ви от­ци, обич­ни в Гос­по­да бра­тя и сес­т­ри,

В то­зи све­щен миг с тре­пет­но въл­не­ние стоя пред Све­тей­шия Пър­во­йе­рарх на све­та­та ни Цър­к­ва и ос­ве­ще­ния Ар­хи­е­рейс­ки сонм, ко­га­то чрез Вас уз­нах спа­си­тел­ния Бо­жий про­ми­съл, в как­во поп­ри­ще да слу­жа на Бо­га и све­та­та ни Цър­к­ва през бъд­ни­те дни на жи­во­та си.

Днеш­ни­ят ден за мен е зна­ме­на­те­лен, ра­дос­тен и щас­т­лив, ден, в кой­то Ва­ше Све­тей­шес­т­во и ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те чле­но­ве на Све­тия Си­нод под бла­го­дат­но­то осе­не­ние на Све­тия Дух из­б­рах­те нов ар­хи­пас­тир на Плов­див­с­ка­та епар­хия. Сми­ре­но се прек­ла­ням пред на­чер­та­ни­я­та на всеб­ла­гия Бо­жий про­ми­съл, кой­то чрез дейс­т­ви­е­то на Све­тия Дух сло­жи жре­бия на мен, най-мал­кия от епис­ко­пи­те (вж. 1 Кор. 15:9). Със сми­ре­но сър­це мо­лит­ве­но въз­да­вам хва­ла и бла­го­да­ре­ние на Бо­га за то­ва ве­ли­ко бла­го­во­ле­ние към мен не­дос­той­ния. Бог ми ока­за ве­ли­ка ми­лост и аз цял съм в не­до­у­ме­ние “Как­во да въз­дам Гос­по­ду за всич­ки­те Му бла­го­де­я­ния към ме­не” (Пс. 115:3).

4.4565217391304 1 1 1 1 1 Rating 4.46 (46 Votes)
До избора на Пловдивски митрополит остават още няколко дни. "Двери"  представя накратко за своите читатели "достоизбираемите епископи", кандидати за митрополитския престол.

Редът на представяне е по старшинство, т. е. според датата на епископската хиротония.


Левкийски епископ Павел (със светско име Павлин Иванов Петров)

Роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен. По-късно завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. Приема монашество на 22.2.1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11.3.1986 г., а за йеромонах на 21.5.1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11.3.1989 г.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Епископ Лонгин е роден на 31 юли 1961 г. в гр. Сухуми, Абхазска АССР. След като завършва средното си образование, през 1977 г. постъпва във филологическия факултет на Абхазкия държавен университет, който завършва през 1982 г.
След военната си служба през 1985 г. постъпва в Московската духовна семинария.

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб