Мобилно меню

4.9411764705882 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (68 Votes)

krest1Неделя след Въздвижение - св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов; св. мчца Теодотия

Литургийно свето евангелие:

Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Марк 8:34 – 9:1)

Никой не зове към свободната човешка воля така, както Христос нашият Спасител. Никой, както Него, не желае доброволно, драговолно, свободно да Го следваме: „Който иска,… нека Ме последва…” (Марк 8:34).

И чудно! Макар Христос да ни зове към това, което е противно на нашата ежедневна воля, към това, което е противно на нашите непосредствени преживявания и желания, човеци от всички векове и народи свободно и вдъхновено Го следват.

Христос ни зове да завоюваме съкровищата на добродетелите, а ние с всички сили се стремим към тленните и скоропреходни съкровища, към богатствата на греховните ни ламтежи. Христос ни зове към безкористна и саможертвена любов, а ние чувстваме в сърцата си груб, безмилостен егоизъм и нерядко изпитваме желание да унижим и да унищожим нашия ближен. Христос ни зове към радостите на духа, а ние изгаряме от непреодолимо влечение към радостите, към удоволствията и страстите на плътта.

И въпреки тази противоположност, въпреки това коренно различие в призива на Христос, от една страна, и нашата ежедневна воля, нашите непосредствени желания, от друга, въпреки това, Неговите свети апостоли оставиха своите домове, имот, оставиха всичко и тръгнаха след Христа. Богатите раздадоха, пожертваха богатствата си и Го последваха, последваха Него – най-големия бедняк и скитник на света. Първенците, славните човеци, се отрекоха от почестите и властта си и доброволно, свободно се „заробиха” в Христово име.

Нещо повече, до такава степен Го обикнаха, повярваха Му и Го последваха, че и най-страшните мъки, и най-позорната смърт не успяха да отнемат свободата им, да ги лишат от доброволното им вдъхновено желание да изповядат вярата и любовта си в Христа. Напротив, чувстваха се неизказано честити и щастливи, че страдат и умират за Него.

Какъв е смисълът на това чудо? То разкрива, че въпреки всички наши колебания между вярата и безверието, между доброто и злото, между заблудите и истината, само Едничкият Христос, напълно и съвършено утолява жаждата на човешката душа. Само Христос е изкупената и завоювана с най-тежки и многобройни жертви истина, която изгрява с мощта и животворността на „Светлина на света” (Йоан 8:12). Само Той, Спасителят Христос, с непоколебимото Си Божествено могъщество, казва: „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31-31). Това означава, че Иисус Христос е жадуваната, най-светлата и съвършена истина, Синът на Живия Бог, Самият Бог. Затова и когато Пилат Го пита: „Що е истина?“ (Йоан 18:38), Христос не отговаря с думи, а със живото Си присъствие, с това, че Самият Той, Личността Му, делата Му, цялостната Негова природа и прояви, е единствената Истина през вековете.

Братя и сестри,

Ние по различни пътища достигаме до Христовата, до Божията истина, до пълното ни поглъщане от християнския светоглед. Едни чрез системно и усърдно възпитание в истините на Христовото евангелие, други чрез дълги и дълбоки безпристрастни научни изследвания, трети след тежки и мъчителни преживявания, четвърти, след като просто са били надвесени над бездната на отчаянието и неминуемата гибел. В края на краищата, достатъчно е душата ни да е изтерзана от всеизгарящата жажда за истината, всички ние достигаме, всички непреодолимо се устремяваме към най-живата вяра, към непоколебимото убеждение, че Христос е истина – истината, която се ражда от Твореца на вековете и вселената, от Самия Бог.

Но до тази Божествената истина дохождаме само по пътя на свободата. Онзи, който, без принуда и насилие, непредубедено, без предразсъдъци, наистина свободно мисли, чувства и желае, той вдъхновено ще тръгне след Христос. Онзи, който от все сърце се стреми да се освободи от временните си настроения и страстни увлечения, който има истинско желание с мъжество и неустрашимост да се бори с духовните и плътски грехове, той всеотдайно ще последва Христос. На зова Му: „…който иска,… нека Ме последва” (Марк 8:34), той ще отговори с най-пламенно служение, със всепредано послушание, със саможертвено подчинение на Бога и на ближните.

Но защо днес оставаме глухи за зова на Христа Спасителя: „Който иска,… нека Ме последва”? Защото самите ние сме си отнели свободата, защото самите ние сме се поробили на човешки учения, идеологии, мъдрувания, които са не толкова плод на жаждата за истина, колкото са плод на горделивия ни разум, на поквареното ни сърце, плод на най-грубото и хищно наше себелюбие.

На какво се дължат днес, братя и сестри, личните ни изпитания и страдания, народностните ни и световни несъгласия, борби, войни, най-зверските взаимоунищожения? На това, че светът, и то, – за най-голямо огорчение, християнският свят, – робува на ненаситна алчност за материални блага. На това, че онези, които само се именуват християни, робуват на изгарящата ги страст за безмилостно подчинение на силния над по-слабия. И ако ние, т.нар. „големи” и „велики”, не се освободим от това робство, несъмнено отиваме към гибел, към катастрофа. Ако не се вслушваш в гласа на съвестта си, ако не си свободен да следваш желанието на сърцето си да търси истината, а вместо това робуваш на демона на гордостта, на демона на разрушението и отмъщението, това не е нищо друго, освен решението, безумното решение да погубиш самия себе си, да изтриеш себе си от лицето на земята и да заличиш името си от книгата на вечния живот.

Затова нека да откликнем колкото драговолно, свободно, толкова горещо и вдъхновено на зова на Спасителя: „Който иска,… нека Ме последва” (Марк 8:34). Свободата, и то именно свободата, към която ни зове Господ Иисус Христос, ражда най-живата вяра и най-твърдото убеждение. Точно за тази свобода, стига искрено и жадно да се устремим към нея, ще ни направи издръжливи и силни и с радост ще понасяме всички жертви.

Само когато заживеем в Христовата свобода, ще бъдем способни истински да се отречем от себе си, тоест ще се отречем от греха и злото в сърцата си, от злобното, завистливо и гордо наше себелюбие. Тогава нито за миг няма да се поколебаем да вземем кръста си и неуморно, с ревност по Бога, да го носим. Тогава в името на Христовото благовестие ще понесем всички изпитания и страдания и с горещо желание ще последваме Христос. Ще придобием най-живото съзнание, най-блаженото преживяване, най-безстрашната проповед, че Той – Разпнатият Христос – е Едничкият съвършен и всемогъщ наш Спасител, Освободител, Бог на истината и любовта. Амин.

Списание „Православен пастир“, год. XIX, кн. 2, октомври 1943 г. (Публикува се с изменения)

Публикувано в „Православен глас“, бр. 48/2017 г.

www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u3rfp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.