Ръководството на Българската православна църква е на път да направи Църквата ни за смях в България и по света. Шепа авантюристи със средно образование манипулират митрополитите, като използват тяхната суета и невежество и чрез сложни интриги, подплатени вероятно и с парични „аргументи”, са на път да сринат окончателно авторитета на Църквата. Не е грях да не знаеш, грях е обаче да упорстваш в невежеството и да отказваш да разбереш истината. Митрополитите Николай и Галактион са друга категория – тях истината не ги интересува, те имат други приоритети. Но останалите владици е редно да се позаинтересуват, какво предстои да направят.
Никога през историята на Византийската империя, нито в по-късната практика на Вселенската патриаршия, която запазва сложната имперска терминология в своята администрация през османското робство, не съществува звание „архонт”. „Архон” (άρχων) е определение към конкретна висша служба, което цели да придаде на последната по-голямо значение – използва се като определение към служебните титли на висши държавни служители в империята, управители на области, владетели или на висши църковни служители – светски лица или клирици, – и означава на български език „главен”. Но при всяко едно положение „архон” е допълнение, а не самостоятелна титла – не е отличие, а още по-малко благородническо звание.