В римското право абортът не представлявал наказуемо деяние, защото римляните считали ембриона за част от тялото на майката, а не за самостоятелна личност. За първи път в римското право се появява закон срещу абортите в края на 2 и началото на 3 в., по време на императорите Септимий Север и Антоний Каракала. Но и в този случай абортът не се считал за престъпление срещу живота, т.е. убийство, а се наказвал като опит за измама на съпруга и възпрепятстване на желанието му да има наследник. С други думи, ако решението за аборта се вземало от мъжа или със съгласието му, той не бил наказуемо деяние.
И рече старецът...
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)