Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (45 Votes)
княз ВладимирНеизвестни страници от българската история

Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са светите страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на Руската църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници “за новия християнски народ” – руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитание – факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в тези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.
 
Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт, че майката на светците е българка.

4.8823529411765 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (51 Votes)
Св. Киприян Цамблак
Св. Киприян Цамблак Чудотворец
(ок. 1330 – 1406 г.), митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия
Митрополитът св. Киприян Цамблак – българинът просветител, книжовник, иконописец и деятел на Православната църква в България, Византия и древна Русия, продължител на делото на своя духовен брат св. Патриарх Евтимий Търновски, е малко познат на широката публика в България.
Киприян Цамблак е роден около 1330 г. в Царевград-Търнов и произхожда от болярския род Цамблак. В руската историография и църковна литература често наричат българина влах. В името Цамблак, Цамвлах, Цимивлах, Семивлах се търси етимология за произхода на самата личност и се е наложило мнението, че митрополитите Киприян и Григорий произхождат от побългарен знатен влашки род.

4.0434782608696 1 1 1 1 1 Rating 4.04 (23 Votes)
Valla.jpgГражданският хуманизъм се разработва и развива в Италия в края на ХІV – средата на ХV в., когато възниква нужда от изучаване и преподаване на реторика, граматика, поезия, история на основата на гръко-латинска образованост, а не на схоластиката.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
Palamas.jpgРазмисли върху “Писмо до своята Църква”

“Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13: 7).
“За последващите събития разумът желае да напише, но ръката е безсилна. А това, което написах, написах за вас, желаещите да узнаят това: тъй като децата, преди всичко тези, които съзнават своето духовно усиновление, желаят да узнаят какво се случва с техния отец” (Писмо до своята Църква, 30).

За нас, православните богослови, е изключително важно да съхраняваме и пазим жива паметта на нашите отци и учители. Така, пишейки материал за сборник, посветен на любимия ни професор Христо Стоянов, реших да се спра на една личност, която е не толкова забравена, колкото – смело може да се каже – непозната в нашите богословски изследвания; една изключително важна свята личност от съкровишницата на преданието на Църквата, която в продължение на столетия предизвиква дискусии и динамизира богословските и духовните търсения.

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
myronositsy.jpgВизантийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от Църквата или от частни лица. Още в решенията на Първия вселенски събор в Никея (4 век) е отбелязано задължението на епископите да поддържат във всеки град “страноприемница”, която да обслужва пътници, болни и бедни. Естествено най-голям брой социални заведения са били концентрирани в столицата Константинопол, но много са били пръснати и в провинцията. Различните извори (законодателни актове, манастирски типици, хроники, жития, надписи, печати и др.) говорят за стотици благотворителни заведения, които се разделят на следните групи:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.