Неизвестни страници от българската история
Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са св. страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на тази църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници „за новия християнски народ“ – руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитане – факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в онези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.
Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт: че майката на двамата светци е българка.
В българската историография този факт е останал без необходимото внимание и, като изключим няколко кратки споменавания, че майката на св. страстотерпци Борис и Глеб е незвестна българка, нищо повече не ни е известно. И все пак, коя е тази незвестна българка, майка на св. Борис и Глеб?