Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
palamas.gifЗилотизмът и зилотите в Солун. Позицията на св. Григорий Палама

Въпросът принадлежи ли към зилотите св. Григорий Палама и какво е отношението му към солунските зилоти е все още недостатъчно изследван и продължава да бъде дискусионен. Едно от възможните решения, е да се опитаме да реконструираме социално-политическия профил на епохата, като се базираме главно на документалните свидетелства, оставени ни от  преките, непосредствени  участници в събитията и да проследим каква е социалната позиция на защитника на исихастите по интересуващия ни проблем. Още повече, че краят на гражданската война във Византия през 1347 г. е свързан с избора му на архиепископ на размирния и отцепилия се от централната власт град Солун, където социалните сблъсъци се оглавяват от зилотите, които  категорично отказват да приемат св. Григорий Палама. Проблемът допълнително се усложнява от опита на някои изследователи да причислят исихастките възгледи на Солунския архиепископ към зилотското направление в Църквата, слагайки знак на равенство между зилотизъм и исихазъм.

Отчитайки спецификата на историческото дирене, в настоящата работа ще концентрираме усилията си върху изследване и очертаване на позицията на св. Григорий Палама в  социалния живот на Източната римска империя, при което конкретно-историческите проблеми ще доминарат над богословско-философския дискурс.

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (24 Votes)
1_4.jpgИзследванията през последните години доказаха, че основите на бъдещите концепции и идеи за политическо управление са били положени през късния период на Римската империя от ІV до V век. Този период е от голямо значение, защото никоя от тези концепции все още не изпитва влиянието на германските традиции, с които все още няма установен интелектуален контакт и по тази причина не може да се говори за взаимно влияние между римските и германските концепции. Това е и единственият период през цялото Средновековие, в който този контакт отсъства. Следователно управленските концепции имат чисто римски произход и това се отнася и за двата основни носителя на властта – Римската църква и империята в Константинопол, които са основните автори на управленските традиции, имащи отношение към християнското общество.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
Krasta_na_sv_Nino_Sioni__Tbilisi.jpgДнес Грузия е една трудно забележима на географската карта страна, разположена на границата между Европа и Азия с население малко повече от 3.5 милиона души. Впрочем, териториално, Грузия никога не е била много по-голяма, но за сметка на това малко държави могат да се сравнят с величието на църковното й минало. Малцина навярно знаят, че Армения и Грузия са двете държави, които първи приемат официално християнството в самото начало на 4 в., но то има и доста дълга предистория тук. Към християнската вяра грузинският народ започнал да се приобщава още от първите дни на апостолската проповед. В апостолските времена на територията на Грузия съществували две грузински царства – източното Картли (Сакартвело), познато от гръцките извори като Иверия и западното Егриси, познато ни също от гръцките извори като Колхида.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
Проф. прот. Валентин АсмусНовото време, епохата на Реформацията и Контрареформацията, „просвещението” и антихристиянските революции, славянофилството и ватиканският догмат все по-категорично ни заставят да се замислим върху еклисиологията. Цяла плеяда православни богослови отговориха с евхаристийното разбиране на еклисиологията на юридическия редукционизъм на папизма. Но не се ли явява и самото евхаристийно богословие една редукция? Може ли в неговите рамки да се впише цялата реалност на вселенските събори, патриаршии, масовото монашество? Сблъсквайки се с класическата действителност, евхаристийната теория неизбежно стига до там да обяви тази действителност за посткласическа, а златният век се оказва доконстантиновата епоха. Задача на научното описание обаче се явява не носталгичния плач по отдавна отминалото, нито утопичното конструиране на бъдещето. Само точното посочване на спецификата на всяко време и място прояснява нашето църковно съзнание в настоящето и ни помага за църковното изграждане на бъдещето.

4.72 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (25 Votes)
1_4.jpgИли кой е имал право да извършва тайнството изповед във Византия и южнославянските църкви

Тайната изповед във Византийската църква в периода след Вселенските събори се намирала изключително в ръцете на монасите, а бялото енорийско духовенство не изповядвало своите пасоми, нито извършвало тайнство покаяние. В по-голямата си част монасите-духовници (извършващите тайнството изповед в гръцката и руска традиция се наричат “духовници”, “πνευματικοί”, бел. пр.) били лица с презвитерски сан, или както днес се наричат йеромонаси. Но се случвало изповед да приемат и епископи, както и обикновени монаси без свещен сан. Това явление в гръцкия църковен живот се обяснява естествено с това, че дисциплината на тайната изповед се е оформила в манастирите, а духовничеството се развило от манастирското старчество.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.