Мобилно меню

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
1_95.jpgПродължение от част 1

Апостолският събор, който става образеца, по-който се свикват и провеждат всички следващи събори на Църквата – поместни и вселенски, ни е оставил красноречив пример за това, кои участват в него. В книга Деяния на св. апостоли, глава 15, на няколко места е посочено участието на „църквата”, под което наименование тук трябва да разбираме миряните, тъй като участието на апостолите и презвитерите е посочено отделно, за да може това им участие да бъде ясно засвидетелствано: „Те прочее, изпроводени от църквата...” (Деян 15:3)”. А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите...” (Деян.15:4). Но може би най-силното свидетелство за това, че миряните наравно с апостолите и презвитерите са участвали в решенията на Църквата са думите: „Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си...” (Деян 15:22). Както се вижда от „Деяния апостолски”, миряните, които са обозначени в текста като „църквата” или ”братята”, са не просто слушатели, но активни участници в разискванията на проблемите, станали повод за събора. Това е автентичният пример, истинският образец за участието на всички части на тялото, цялата Църква – „апостоли, презвитери и братя”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
11.jpg„Защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви”.
(1 Кор. 1:24)

Първата сесия на Шестия църковно-народен събор засегна някои много важни проблеми, които тепърва ще търсят своите отговори и решения. От поставянето им в правилния контекст, който за Православието може да бъде само този, който е съзвучен с духа на Св. Писание и Предание, зависи доколко подготвяните и приемани промени в Устава на нашата Българска православна църква ще бъдат действително полезни и съзидателни. Редакцията на „Двери” ще се опита в поредица материали да хвърли малко повече светлина върху някои от тези въпроси.

Още в самото начало на събора беше решено той да се преименува от „църковно–народен” в „църковен” – решение правилно и навременно. По този начин се сложи край на една недомислица, която разграничавайки Църквата от „народа Божий”, теоретично изпразваше Църквата от съдържание и смисъл на съществуване. Всъщност, църковният събор има статута на поместен събор, какъвто термин се използва за него в уставите на другите Православни църкви. Това решение обаче беше последвано от едно прибързано и необмислено заявление, намерило място в увода към проекто-устав, а именно, че „в древната Църква миряни не са участвали във Вселенските и поместните събори”. С това твърдение на практика се целеше отстраняването на миряните от участие в бъдещите поместни събори на БПЦ, което пък хвърля сянка на съмнение, че предложилите промяната правилно разбират смисъла на израза „църковен събор”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_83.jpgПрез първата сесия на Шестия Църковно-народен събор, при обсъждането на промените в Устава за избор на патриарх на Българската църква (Гл. 2, чл. 16), Пловдивският митрополит Николай предложи „по древна християнска традиция” изборът да се осъществява чрез жребий. По-късно в интервю за в. „Стандарт” Проватският епископ Игнатий изрази разочарованието си, че това предложение не е било прието, тъй като според него това означавало, че „бъдещият патриарх няма да е избран по волята на Бога, а ще бъде избран по човешки желания”. Делегатите на събора отхвърлиха с огромно мнозинство предложението на Пловдивския митрополит, а общото мнение бе изразено от Драговитийския епископ Даниил. Според него изборът на апостол Матия чрез жребий, който апостолите осъществяват, за да запълнят мястото на отпадналия Юда (Деян. 1:27), е в изпълнение на старозаветния закон и се случва преди Петдесетница, тоест преди слизането на Светия Дух в Църквата. След Петдесетница се установява съборният принцип на решение, изразен във формулата на апостолския събор в Йерусалим: „Угодно бе на Светия Дух и нам”.

4.7882352941176 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (85 Votes)

Cyril_and_Methodii.jpgОтговорът на този въпрос е от голямо значение за правилната оценка на отношенията на братята с патр. Фотий, на отношенията им с Рим и за целите на тяхната мисия.

Съгласно основните източници – старите славянски жития на Кирил и Методий – мисията е започнала по следния начин. Князът на Моравия, Ростислав изпраща специална делегация до имп. Михаил III, за да го помолят: „Изпрати ни, Господарю, ... епископ и учител, тъй като истина е, че добрият закон се проповядва от теб сред държавите”.[1] Тогава императорът свиква събрание на синклита, кани двамата братя да присъстват и им възлага да изпълнят задачата. Следователно, императорът е този, който поема инициативата за мисията. Но от това би било твърде неправилно да заключим, че целите на Византия са били чисто политически. На първо място, именно императорът е следвало да действа, защото Ростислав се обръща със своята молба към него. Във всеки случай, такова дело е в неговата компетенция, тъй като е негов дълг, като „апостол сред царе“,[2] да изпраща мисионери извън страната, за да разпространяват християнската вяра. Още повече, мисия от такова естество би изисквала както двустранни споразумения на държавно равнище, така и значителен финансов ресурс.

При все това, определено е странно, че участието на Църквата в това начинание изобщо не се споменава и става още по-странно, като се вземе предвид факта, че мисията се провежда по време на предстоятелството на патр. Фотий. Ако Църквата не е участвала, тогава Фотий Велики не е имал принос в тази уникална инициатива, целяща да привлече славяните към общността на цивилизованите християнски народи.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (29 Votes)
1_31.gifКогато говорим за исихазма в средата на XIV в. трябва да имаме предвид излизането му от монашеската килия и превръщането в начин на живот на православното византийско общество, откриващо в рамките на земния живот възможност за реално съединение с Бога.  Показателен в този смисъл е случаят с бъдещия патриарх Исидор,  когото св. Григорий Синаит отказал да постриже за монах с думите: “Не искам ти да живееш тук в пустинята или планините. Защо да го правиш? По-добре иди в света сред миряните и монасите, които са там, за да служиш като образец за всички тях...както с безмълствие, така и със словото си.” (Патриарх Филотей, Житие на Исидор, 22) Подобни думи предполагат, че вътрешната молитва е възможна и в града, и в пустинята - мистицизмът и обществото не са по необходимост несъвместими или взаимно изключващи се. Ще посочим два примера от житията на св. Исидор и на св. Григорий Палама, оставени ни от техния приятел и житиеписец патриарх Филотей, като доказателство на това търдение. Изпълнявайки послушанието си към своя духовен учител през 1325 г. св. Исидор се връща от Св. Гора в Солун, за да  да следва призванието си на “градски исихаст”. Тук той се среща със св. Григорий Палама и двамата участват в една духовна общност от монаси, миряни и мирянки, които се интересували от въпросите на духовния живот. В Солун през 1326 г. св. Григорий Палама, по настояване на своите приятели приема ръкоположение. Тогава е бил на 30 години, каноническата възраст за ръкополагане в свещенически сан във Византия. Не след дълго той се отделя заедно с десетима други монаси в пустинята на планината близо до Верея.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.