
Срещата на православното и схоластичното богословие във Византия

През първата неделя от Великия пост, която е наречена Неделя на православието, се празнува окончателната победа на светите икони, утвърждаването им в богослужебното действие. Оспорването на смисъла на иконите приело формата на драматична борба между иконопочитатели и иконоборци. И този период продължил повече от сто години и определил характера на целите 8 и 9 век във Византия. Иконоборческият период се разделя на две фази. Първата започнала през 726 г., когато имп. Лъв III забранил употребата на иконите и завършил през 780 г., когато императрица Ирина преустановила преследването на иконопочитателите. През 787 г. бил свикан Седмият вселенски събор в Никея, Мала Азия, който оправдал защитниците на иконите. Водеща светоотеческа фигура през този първи период бил св. Йоан Дамаскин.
Вторият период започнал през 815 г. при имп. Лъв V Арменец и продължил до 843 г., когато иконопочитанието било окончателно реабилитирано при императрица Теодора. В тази втора фаза на иконоборческия период се откроява личността на св. Теодор Студит.
Коренът на проблема трябва да търсим векове по-рано, по време на споровете за личността на Христос, т. е. за характера на Неговата човешка природа, но и за материята и спасението като цяло. Иконоборците виждали зад почитта към иконите нов вид идолопоклонство, за което, за съжаление, им дали основания и някои действителни преувеличения в почитането на иконите от страна на вярващите. Отговорът на обвиненията в идолопоклонство е, че иконата не е идол, но символ. Почитта към иконите не е насочена към дървото и цветовете, но към изобразеното лице. Не служим на иконите, защото служение дължим само на Бога, но ги почитаме и им отдаваме уважение, защото нашата почит и уважение „се възнасят до първообраза“, изобразен на тях, казва св. Василий Велики.