Мобилно меню

4.8529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (34 Votes)
св. Григорий ПаламаБогословските отношения между Изтока и Запада винаги са били отношения на взаимно влияние. До ХІІ в. Изтокът оказва значително богословско влияние върху западния свят. Трудовете на големите източни отци (Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Йоан Дамаскин и др.) се превеждат и често са обект на коментари. Така например трудовете на псевдо-Дионисий Ареопагит са преведени от ирландския монах Джон Скот Ериугена. От ХІІ в. до падането на Константинопол се наблюдава обратното движение: силно западно влияние върху Византия. Това влияние съвпада с трите последни века на Византийската империя, които въпреки политико-икономическия упадък, в който навлиза империята, стават векове на голямо духовно възраждане. Този период дава множество известни философи, математици, лекари и други видни представители на науката. Периодът на духовно възраждане на Византия има две посоки на развитие: хуманистично и светоотеческо-богословско.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

11.pngПрез първата неделя от Великия пост, която е наречена Неделя на православието, се празнува окончателната победа на светите икони, утвърждаването им в богослужебното действие. Оспорването на смисъла на иконите приело формата на драматична борба между иконопочитатели и иконоборци. И този период продължил повече от сто години и определил характера на целите 8 и 9 век във Византия. Иконоборческият период се разделя на две фази. Първата започнала през 726 г., когато имп. Лъв III забранил употребата на иконите и завършил през 780 г., когато императрица Ирина преустановила преследването на иконопочитателите. През 787 г. бил свикан Седмият вселенски събор в Никея, Мала Азия, който оправдал защитниците на иконите. Водеща светоотеческа фигура през този първи период бил св. Йоан Дамаскин.

Вторият период започнал през 815 г. при имп. Лъв V Арменец и продължил до 843 г., когато иконопочитанието било окончателно реабилитирано при императрица Теодора. В тази втора фаза на иконоборческия период се откроява личността на св. Теодор Студит.

Коренът на проблема трябва да търсим векове по-рано, по време на споровете за личността на Христос, т. е. за характера на Неговата човешка природа, но и за материята и спасението като цяло. Иконоборците виждали зад почитта към иконите нов вид идолопоклонство, за което, за съжаление, им дали основания и някои действителни преувеличения в почитането на иконите от страна на вярващите. Отговорът на обвиненията в идолопоклонство е, че иконата не е идол, но символ. Почитта към иконите не е насочена към дървото и цветовете, но към изобразеното лице. Не служим на иконите, защото служение дължим само на Бога, но ги почитаме и им отдаваме уважение, защото нашата почит и уважение „се възнасят до първообраза“, изобразен на тях, казва св. Василий Велики.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_151.jpg(продължение)

Кризата в късното Средновековие

Седми век станал свидетел на раждането на исляма и неговото мълниеносно разпространение, за което в значителна степен способствал джихадът – свещената война, позволила на арабите да покорят най-страшния съперник на Римската империя - Персия, както и териториите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим. От този период нататък патриарсите на упоменатите градове било често принудени да поверят управлението на останалото им християнско паство на свои заместници, докато те самите трябвало да живеят в Константинопол. В резултат, значението на тези патриаршии чувствително намаляло, а същевременно растяло влиянието на патриаршеската катедра в столицата на империята, която още на Халкидонския събор (451 г.) била поставена на второ място след Римската църква. С нарастването на това влияние патриархът на Константинопол в някаква степен се превърнал във висш съдия на източните църкви.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_146.jpgЕдинството на християнската Църква през първите векове
 
Християнската църква такава, каквато е била образувана след Петдесетница под ръководството на апостолите и техните близки приемници, не е била общество, организирано и управлявано от един център, в какъвто впоследствие се превръща Рим за западното християнство. Във всеки град, в който е било проповядвано Евангелието, се е създавала общност от вярващи, които се събирали в неделя около своя епископ за извършване на Евхаристията. Всяка една такава община се е считала не за част от Църквата, но за самата Църква Христова, която се е явила и станала видима в цялата си духовна пълнота на определено място, независимо дали това е било Антиохия, Коринт или Рим. Всички общини имали една вяра, основана на Евангелието, а особеностите на местните обичаи не променяли нищо съществено. Във всеки град е можело да има само един епископ, който е бил толкова тясно свързан със своята Църква, че е било невъзможно да бъде преместен в друга община.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)
1_112.jpgПредставяме на читателите на “Двери” статията на Димитриос Мосхос, преподавател по църковна история в Атинския университет, по повод скорошно социологическо проучване на в. “Ортодоксос космос”, според което болшинството запитани желаят миряните да имат право да участват в избора на архиепископ. Статията на гръцкия историк прави кратък преглед на проблема за участието на вярващите в избора на епископ.

В настоящата статия ще се опитаме да направим едно историческо проучване, за да видим дали избирането на епископи е ставало от (или и от) неклирици, тоест миряни. Както е известно и днес миряните играят значителна роля в този процес, най-вече в Кипърската църква, а доскоро участваха с решаващ глас и в синода на Грузинската църква (църковно-народният събор, който обяви автокефалност на Грузинската църква и избра патриарх и епископи през септември 1917 г.). За разлика от там, църковно-народните събрания, които се организират в юрисдикцията на Вселенската патриаршия, в никакъв случай не заменят института на синода.

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.