Православният богословски факултет на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" приема студенти по три специалности: "Теология", "Църковни изкуства" и "Теология и социално служение". 

Завършилите специалността Теология получават в зависимост от курса на обучение степен бакалавър или магистър с професионална квалификация "Теолог, учител по религия". Те намират реализация в системата на Българската православна църква, общественото и частното образование, социалната сфера, културните институции, медиите и други.

Днес, 5 юни (вторник) от 18:30 ч. в новата конферентна зала на ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе представяне на новата книга на проф. Калин Янакиев „Светът на Средновековието. Генезис. История. Общество”. Събитието се организира от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” и Фондация „Комунитас” с участието на дфн Момчил Методиев и гл. ас. д-р Мартин Осиковски. 

Книгата представя лекционния курс по „Средновековна история на Европа”, който проф. дфн Калин Янакиев от години чете в специалността „Културология” във Философския факулет на СУ „Св. Климент Охридски”. Този труд е цялостно монографично изследване, което не просто осветлява отделни теми и проблеми, а утвърждава собствен историографски подход спрямо едно хилядолетие от европейската история.

Изследователската програма на Калин Янакиев отмисля анахроничната анализационна оптика по отношение на Средновековието, зададена преди всичко от романтическата и марксистката историография, но безкритично прилагана и в съвременната научна и образователна практика (могат да се посочат достатъчно примери с адрес в България). Взети са под внимание постиженията на модерната медиевистика: както онези от тях, посветени на частни изследователски проблеми (Блок, Канторовиц и Хьойзинха), така и подетите от френските аналисти (Бродел, льо Гоф и Дюби) опити за реконструкция на историята на всекидневието и частния живот като алтернативна на политическата история.

Целта обаче, която си поставя текстът на Янакиев, не е заселванe на някаква „нова” изследователска парадигма на средновековната историография в българското културно и изследователско поле, за да се даде възможност на последното за пореден път да „догонва” и да се „изравнява”. Янакиев използва, но не спира при утвърдените от френската историография „дълги периоди” в историята на Средновековието (longue durèe); имат се предвид времеви отрязъци, обхващащи промените на дадена иституция или дадена политическа реалия и не съвпадащи задължително със собствено средновековното време. За автора възстановката на Средновековието единствено като синхронно, но несистемно сплитане на подобни дълги епохи, всяка от които притежава собствена времева и смислова траектория, е незадоволителна и самата представлява анахронична стилизация. Основавайки се на картографския метод, както и на методи от сферата на културната антропология, Янакиев демонстрира, че е коректно и продуктивно Средновековието да се разчита като пространствена структура с различни полюси, във всеки от които работят специфични, но съотносими правила за координация между потоците на политическия, културния, религиозния и битовия живот. Тук специално трябва да се споменат задълбочените наблюдения върху идентификацията на византийския цивилизационен кръг с определени пространствени и историко-политически топоси. Изясняването на типовете връзки между отделните локални средоточия на европейската средновековна история позволява да се обяснят по-добре разнобразните, но все пак закономерни, преходи, които свързват и същевременно разграничават Средновековна Европа от съседните ней по време и по място епохи и култури.

Едно от големите достойнства на труда е диалогичността: боравейки с огромен набор от факти и следвайки неотклонно методологическите си позиции, авторът не дава едностранчиви отговори и не изключва алтернативни подходи, стига те да отговарят на изискването за съотвествие между научен обект и научен метод.

Съгласно заявеното програмно изискване, че „заниманието на съвременния историк медиевист... би следвало да бъде същностно критическо занимание”, Калин Янакиев остоява изключително висок, отворен и мултидисциплинарен изследователски стандарт, вдъхващ вяра в интелектуалната честност.

На 23 април в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" се проведе международен форум и кръгла маса "Богословие и общество", организиран за втори път от екип по международен проект и подкрепен от Столична община, фондациите "Джон Темпълтън", "Комунитас" и "Миню Балкански". От поканените чуждестранни гости присъстваха отец д-р Георги Драгас, д-р Йост ван Росум, д-р Христос Арабадзис, д-р Владимир Цветкович. Научният форум беше ръководен от д-р Стоян Танев (Дания), който и превеждаше на гостите.

В неделя, 1 април, от 11 ч. след св. литургия в параклиса „Св. Климент Охридски” на Богословския факултет на Софийския университет, в аудиториите на факултета се проведоха предварителни кандидатстудентски изпити по богословие (по държавна номенклатура се води „теология”). Изпитът беше устен и се проведе от тричленна комисия от хабилитирани преподаватели на факултета. Бяха се записали 10 души кандидати, но се явиха само 8 от тях. Всички явили се издържаха изпита с много добър и отличен успех. За отбелязване е, че някои от кандидатите имат завършено светско висше образование и не се възползват от възможността да запишат само някоя магистърска програма, а предпочитат да учат 4-годишния пълен курс на богословските науки в бакалавърска степен.

Издържалите изпита на 1 април ще бъдат класирани за приемане след провеждането на основния кандидатстудентски изпит по богословие.

Вторият и основен приемен изпит за Богословския факултет ще бъде в обичайния период на кандидатстудентската кампания през м. юли и по-точно на 12 юли. Той също ще бъде устен и ще започне в 8 ч. Важно е да се знае, че документи за кандидатстване могат да се подават още отсега.

За всякакви сведения във връзка са кандидатстването в БФ желаещите могат да се обръщат както на телефоните в ректората на СУ (02 9308380, 02 8467429), така и на телефона на инспектор студенти в БФ - 02 9890115, вътр. 15. Информация може да се почерпи и от интернет-страницата на СУ www.uni-sofia.bg

Преди около две седмици в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" са приключили дейностите по произвеждането на двама доценти и двама професори. Според новия закон това не става тържествено и публично, а в малки затворени групи (наричани жури) от хабилитирани университетски преподаватели (тоест само доценти и професори), а техните решения минават през гласуване в съвета на съответния факултет. След това гласуване и от самия му момент лицето се признава по закон за доцент или професор съответно. Така е станало и сега. По време на заседанието на ФС на БФ/СУ на 23 март са били одобрени, съответно гласувани положителните резултати от четирите журита, заседавали в един и същи ден последователно. Това е станало вероятно на 20 март - в сайта на БФ тези събития не са отразени като новини.

Така за доценти са били избрани доктор Ивайло п. Иванов Найденов, досега главен асистент, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Стария Завет, и доктор Клара Асенова Тонева, досега главен асистент, също дългогодишен преподавател по История на религиите и Нехристиянски религиозни учения. И двамата имат по няколко публикувани книги в областите, в които работят научно. Доц. Клара Тонева доскоро публикуваше под името Клара Стаматова.

За професори са били избрани доктор Емил Трайчев Стоянов, досега дългогодишен асистент и доцент по Свещено Писание на Новия Завет, и доктор Божидар Борисов Андонов, дългогодишен преподавател в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" и доцент в БФ/СУ (от 2006 г.) по Религиозна педагогика (новото име на Катехетиката) и Омилетика. Двамата нови професори имат публикувани научни трудове, които ги представят като специалисти в съответните им области.