Излезе поредната интересна монографията на доцент иконом д-р Теодор Стойчев. Тя е озаглавена „Бог, Който се яви в плът. Актуални проблеми на новозаветната христология“. Варненски свещеник и преподавател по Свещено Писание на Новия Завет в богословската специалност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, авторът продължава да радва читателската публика с публикациите си по важни въпроси на православното християнско богословие, като обикновено се заема с едни от най-интересните, но и нелеки въпроси на Свещеното Писание на Новия Завет. Отец доцент Стойчев като православен богослов-библеист успява да даде ценни трактовки на теми, по които у нас малко се пише. Тъкмо затова е радостно, че той не се бои да се захваща с трудните въпроси на новозаветната наука.

В духа на съвременните библеистични традиции авторът се стреми да бъде в течение на най-новите тежнения в новозаветната библеистика, ползва много широка палитра от библеистични трудове, към които се отнася винаги критично и в крайна сметка дава своето обосновано мнение на изграден специалист. Настоящото му изследване, което е плод на дългогодишни проучвания, се занимава с основен за християнската вяра предмет: божествеността на Иисус Христос. Затова авторът се спира на важни текстове от Новия Завет, които тълкува задълбочено и умело, за да стигне до заключения, потвърждаващи двехилядолетната вероизповед на Църквата за божественото достойнство на Господ Иисус Христос.

На свое заседание от 17 май 2021 г. Академичният съвет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ е отличил дългогодишния преподавател в Православния богословски факултет на университета проф. д-р Димитър Маринов Киров със званието почетен професор на този факултет, на който той редица мандати е също декан и заместник-декан. Според решението на АС това отличие е дадено на проф. Д. М. Киров за „неговия значим принос за популяризиране, издигане и утвърждаване на името на ПБФ на ВТУ“.

В деня на Покров Богородичен тържествено беше открита новата академична година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Богослужението в академичния параклис беше водено от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който е определен от Св. Синод за духовен наставник на факултета. В поздравителното си слово митрополитът се обърна към преподавателите и студентите, припомняйки, че и той самият е бил студент в този факултет и с благодарност помни всичко добро, което е научил:

„Благодаря на Бога, че някога насочи нашите стъпки да минем през нашата Алма матер. Молитвено и с благодарност помним и нашите преподаватели, някои от които вече не са сред нас, но са живи в Бога“. Той изрази надежда, че всички новоприети студенти са направили съзнателен избор, а не са попаднали във факултета случайно, а ако има такива, то след първата учебна година нека останат само тези, които осъзнато са решили да се посветят на Бога и богословската мисъл. Към бъдещите пастири сред студентите митрополитът се обърна с думите: „В служението на пастира има три основни неща: молитвата на първо място, дълбока православна вяра и правилно извършване на светите тайнства, и третото е проповедта като неотменна част от богослужението, тъй като човекът е богоòбразно същество и затова богослужението е сърцевината на всички догматични, православни истини. Днес, в едно общество, в което почти не се вярва на думите, за да бъде проповедта успешна, тя трябва да е плод на дълбоката вяра на човека“.

В края на отминалата 2019 г., във връзка с честванията на предстоящата 150-годишнина от издаването на султанския ферман за Българската екзархия, в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) е открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. Документът представлява берат за назначаването на митр. Мелетий от османската власт и е намерен от доц. д-р Христо Темелски – дългогодишен директор на ЦИАИ и водещ изследовател на историята на БПЦ.

Както и всички други такива документи, бератът на митр. Мелетий е бил неговата легитимация пред местната власт в София, съдържал е ясни указания за границите на епархията (обхващала тогава три кази: Софийска, Брезнишка и Берковска), правомощията му като кириарх и др. Първоначално документът се съхранява в библиотеката на Св. Синод, където се пази част от екзархийската архива, а през 1921 г. постъпва в колекцията църковноисторически документи, събирани в създадения тогава Църковен историко-археологически музей. Там е заведен под № 9099 от първия директор на музея, акад. прот. Иван Гошев, със следната бележка: „Турски ферман, неразчетен. Из екзархийската архива. Да се разчете“.

На 18 декември в Зала 2 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ беше представена „Книгата Григорий Цамблак“, дело на проф. д-р Мария Спасова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Събитието събра на едно място екипа, осъществил новото издание, водещи наши специалисти в областта на славистиката и българистката, богослови, докторанти, студенти, клирици на БПЦ и други почитатели на словото на изтъкнатия наш духовник и църковен писател от Късното славянско средновековие. Свещеноначалието на Българската православна църква взе участие в културното мероприятие в лицето на Варненския и Великопреславски митр. Йоан, а ректорското ръководство на Софийския университет беше представено от зам.-ректора по учебната дейност доц. д-р Георги Вълчев. Присъства лично и проф. д.ф.н. Валери Стефанов, директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, реализирало новото и изключително ценно издание.

Книгата, която започва с встъпителна научна студия от преводача, проф. Спасова, съдържа още речта на митр. Григорий пред Констанцкия събор от 1418 г. и 18 негови проповеди, формирали като устойчив състав първата в славянските литератури книга със събрани съчинения на един автор само две-три десетилетия след неговата кончина.

Представянето беше водено от отговорния редактор проф. д.ф.н Анна-Мария Тотоманова, която предостави думата за изказвания на митр. Йоан, доц. Вълчев, проф. Спасова, проф. д.ф.н Татяна Славова и проф. Николай Червенков – първия ректор на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“.