На 1 септември, началото на църковната година, в Богословския факултет в София се проведе защитата на докторската дисертация на Венцислав Каравълчев „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964 г.)“. Научното жури в състав проф. д-р А. Омарчевски, председател, проф. д-р Гълъбина Петрова, свещ. доц. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова и доц. д-р Павел Павлов (научен ръководител) единодушно гласува за присъждане на докторска степен на Венцислав Каравълчев.

Във въведителното си слово Венцислав Каравълчев разказа за мотивите си да се заеме с изследването на тази трудна тема: „Граничността на изследвания период, все още живата връзка с много процеси от близкото минало, неосмислени стереотипи и продължаващи действието си модели на социално поведение и световъзприемане прави проблематиката за отношенията между Църквата и държавата през комунизма особено актуална“.

В. Каравълчев разказа и за процеса на изследователската си работа и отбеляза източниците, които най-силно са го впечатлили с ярката картина на комунистическите репресии срещу българските християни. Сред тях е „Дневникът на един свещеник 1941-1962“ на провинциалния свещеник о. Данаил Мусенски, който педантично и ден по ден описва постепенното замиране на християнския живот в неговата енория, за да се стигне до невъзможността да отслужва Литургия в празния храм.

От своя страна членовете на научното жури запознаха присъстващите със своите рецензии и становища за изследването:

Проф. Нина Димитрова говори за приносите на дисертацията за богословското осмисляне на антицърковните гонения през комунистическия период: „Теоретично достойнство виждам и в предлаганите обяснения за причините за репресивното отношение на тоталитарната държава към Църквата – защото последната възпрепятства тоталността на контрола над човека, предоставяйки му убежище в измерения, където политическата власт няма влияние. Разбираемо „изкореняването“ на религиозния светоглед става една от първостепенните задачи на „комунистическото строителство“.“

На 16 май 2016 г., понеделник, в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде прочетена лекция от проф. д. б. н. Емил Трайчев Стоянов на тема „Евангелие на Спасението“. Проявата се организира по решение на Факултетния съвет в рамките на традиционните св. Кирило-Методиеви дни на СУ, наречени от университетското ръководство „Майски дни на културата“.

Лекцията ще започне в 12 ч. Входът е свободен.

До 20 май ще се приемат документите на кандидат-студенти, които желаят да се обучават в бакалавърската програма на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ – „Религията в Европа“.

„Религията в Европа“ е нова специалност на Софийския университет, инициирана от Богословския факултет, която стартира през академичната 2016-2017 година. През тази първа година ще се приемат само студенти в задочна форма на обучение. От следващата година ще се приемат студенти в редовна форма, държавна поръчка.

За завършилите преди въвеждането на матурите през 2008 г. ще има устен изпит по теология.

Студентите ще изучават в детайли трите монотеистични религии – християнство, ислям и юдаизъм, поставени в православен контекст. Програмата има два профила: „Християнство и юдаизъм“ и „Християнство и ислям“.

На 5 и 6 април бившият митрополит на Прага проф. д-р Христофор (Пулец) и доц. д-р Томаш Хангони, преподаватели в Православния богословски факултет в Прешов, Словакия, ще изнесат две лекции в Богословския факултет в София. Посещението на лекторите е в рамките на програма „Еразъм +“, която подпомага академичната дейност на европейските университети.

Темата на лекцията на б. митр. проф. д-р Христофор е „Църковно-социалната работа в контекста на съвременното общество“. Тя ще се проведе във вторник, от 12 ч. в Зала 8 на БФ. Втората лекция, на доц. д-р Томаш Хангони, е на тема „Християнската етика в социалната практика“ и ще се проведе в сряда, от 13 ч., също в Зала 8 на БФ.

Организаторите на академичната визита от катедра „Практическо богословие“ в БФ канят всички студенти, докторанти и преподаватели, както и гости, които проявяват интерес към проблемите на социалната мисия на Църквата, да присъстват на лекциите.

От 16 до 27 юни 2016 г. на о-в Крит ще се проведе отлаганият от десетилетия Свят и велик събор на Православната църква. Въпреки че най-чувствителните теми отпаднаха от неговия дневен ред, това се очаква да бъде най-значимото събитие в православния свят през последния век.

Какъв е смисълът на Всеправославния събор, след като на него няма да бъдат дискутирани най-важните теми, които тревожат съвестта на православните християни? Каква е предисторията на неговото свикване и дали това е знак за завръщане към съборността след десетилетия на разделения и спорове? Възможно ли е Православната църква да заговори в един глас в днешния секуларен век? Кои са темите, включени в дневния ред на събора и тези, които макар и да отпаднаха, вълнуват всички православни църкви? Къде се намира Българската православна църква в споровете между Москва и Константинопол?