На 27 и 28 октомври в Ректората на Софийския университет се провежда международна научна конференция, посветена на Зографската библиотека и архив. Водещи учени слависти, византинисти и палеографи от България и чужбина обсъждат изследователските подходи при издаването, описването и дигитализацията на богатия архив на Зографската св. обител, който по брой на запазените ръкописи заема шесто място сред светогорските манастири.

Конференцията се организира по проект „Зографски дигитален архив“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“. Обявено беше подписването на споразумение за десет години между Софийския университет и Зографския манастир с цел популяризиране на книжовното богатство на св. обител.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит уважи защитата на докторската дисертация на Стоян Малинов, асистент в катедра „Практическо богословие“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитата се проведе на 20 октомври в аулата на висшето учебно заведение, а темата на дисертацията е „Богословски аспекти на музикалните и текстовите образи в Златоустовата литургия на Ангел Попконстантинов“.

В дисертацията се прави исторически обзор на българската авторска църковна музика от края на 19 век до края на 70-те години на 20 век с център биографията и творческата дейност на Ангел Попконстантинов.

Ангел Попконстантинов (1905-1981 г.) е известен църковен композитор, асистент и преподавател по църковна музика и църковен ред в Музикалната академия. Той е композирал за смесен хор, а след това е аранжирал за мъжки хор светата Златоустова литургия, одобрена, но неиздадена досега от Св. Синод. Тези негови композиции и до днес се изпълняват в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Голяма заслуга на маестро Попконстантинов е, че през своите 42 години работа в Патриаршеската катедрала той събира и преписва много църковно-хорови песнопения и по този начин създава църковно-хоровата библиотека. В Богословския факултет (и при трансформирането му в Духовна академия) преподава 30 години църковна музика. Работил е дълго време и със сегашния патриарх Неофит, който е бил негов помощник-диригент в хора на „Св. Александър Невски“.

Информация и снимка: Софийска св. митрополия

Министерството на образованието предложи още четири направления да бъдат обявени за приоритетни в българското висше образование. Това са „Теология и религия“, „Философия“, „Археология и история“ и „Филология“. Като мотив е посочено, че тези специалности „са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество“ и затова те трябва да бъдат подкрепени с отпускането на допълнителни места, въпреки че пазарът на труда не е благоприятен за завършилите тези направления. Така приоритетните направления във ВУЗ-овете стават 36 или общо 70%. Според Рейтинговата система на висшето образование в България за 2016 г. 41.06% от завършилите „Теология“ са намерили реализация според образованието си.

В основата на мотивацията за приемане на Постановлението е стремежът на държавата да осъществява реформа в приема и финансирането на висшите училища и да защити определени професии, към които интересът на потребителите е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.

На 27 февруари 2017 г. в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше проведена защита на докторска дисертация по литургика на Любка Боянова Бурмова.

Темата на дисертацията беше „Раннохристиянската литургична практика според някои новозаветни апокрифи (I-IV век)“, подготвена под научното ръководство на доц. дякон д-р Иван Иванов.

В научното жури, което според изискванията на закона е рецензирало дисертационното съчинение на докторантката, влизаха проф. д. б. н. Емил Трайчев (СУ) и доцентите д-р Мариян Стоядинов (ВТУ), дяк. д-р Иван Иванов (СУ), свещ. д-р Людмил Малев (ВТУ) и д-р Стефан Стефанов (ШУ). И петимата членове на журито единодушно гласуваха с „да“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Л. Бурмова.

Богословският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" съвместно с Центъра за изследване на патристичното и византийско наследство към университета и Гражданско сдружение "Св. Атанасий Велики" организират на 3 февруари еднодневна конференция, посветена на живота и творчеството на св. Атанасий Александрийски и спецификите на света на Късната античност.

Събитието се организира по случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики. 

Конференцията ще е с участието на учени от различни области на хуманитаристиката и ще има шест сесии:

„Исторически контекст“ (с модератор Белоградчишки епископ Поликарп)

„Св. Атанасий и Библията“ (с модератор проф. д-р Иван Христов)

„Полемика и теология у св. Атанасий Велики“ (с модератор доц. Д-р Иво Топалилов)

„Археологически открития“ (с модератор доц д-р Светослав Риболов)

„Св. Атанасий и съвременните изследвания“ (с модератор Тодор Патриков)

„Паметта за св. Атанасий във Византия“ (с модератор Адриана Любенова).

Конференцията ще се проведе от 9 ч. до 19.00 ч. в "Нова конферентна зала" на СУ "Св. Климент Охридски", Северно крило на Ректората. Всички, които имат интерес към разглежданите теми, могат да присъстват.