Министерството на образованието предложи още четири направления да бъдат обявени за приоритетни в българското висше образование. Това са „Теология и религия“, „Философия“, „Археология и история“ и „Филология“. Като мотив е посочено, че тези специалности „са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество“ и затова те трябва да бъдат подкрепени с отпускането на допълнителни места, въпреки че пазарът на труда не е благоприятен за завършилите тези направления. Така приоритетните направления във ВУЗ-овете стават 36 или общо 70%. Според Рейтинговата система на висшето образование в България за 2016 г. 41.06% от завършилите „Теология“ са намерили реализация според образованието си.

В основата на мотивацията за приемане на Постановлението е стремежът на държавата да осъществява реформа в приема и финансирането на висшите училища и да защити определени професии, към които интересът на потребителите е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.

На 27 февруари 2017 г. в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше проведена защита на докторска дисертация по литургика на Любка Боянова Бурмова.

Темата на дисертацията беше „Раннохристиянската литургична практика според някои новозаветни апокрифи (I-IV век)“, подготвена под научното ръководство на доц. дякон д-р Иван Иванов.

В научното жури, което според изискванията на закона е рецензирало дисертационното съчинение на докторантката, влизаха проф. д. б. н. Емил Трайчев (СУ) и доцентите д-р Мариян Стоядинов (ВТУ), дяк. д-р Иван Иванов (СУ), свещ. д-р Людмил Малев (ВТУ) и д-р Стефан Стефанов (ШУ). И петимата членове на журито единодушно гласуваха с „да“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Л. Бурмова.

Богословският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" съвместно с Центъра за изследване на патристичното и византийско наследство към университета и Гражданско сдружение "Св. Атанасий Велики" организират на 3 февруари еднодневна конференция, посветена на живота и творчеството на св. Атанасий Александрийски и спецификите на света на Късната античност.

Събитието се организира по случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики. 

Конференцията ще е с участието на учени от различни области на хуманитаристиката и ще има шест сесии:

„Исторически контекст“ (с модератор Белоградчишки епископ Поликарп)

„Св. Атанасий и Библията“ (с модератор проф. д-р Иван Христов)

„Полемика и теология у св. Атанасий Велики“ (с модератор доц. Д-р Иво Топалилов)

„Археологически открития“ (с модератор доц д-р Светослав Риболов)

„Св. Атанасий и съвременните изследвания“ (с модератор Тодор Патриков)

„Паметта за св. Атанасий във Византия“ (с модератор Адриана Любенова).

Конференцията ще се проведе от 9 ч. до 19.00 ч. в "Нова конферентна зала" на СУ "Св. Климент Охридски", Северно крило на Ректората. Всички, които имат интерес към разглежданите теми, могат да присъстват.

На 1 септември, началото на църковната година, в Богословския факултет в София се проведе защитата на докторската дисертация на Венцислав Каравълчев „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964 г.)“. Научното жури в състав проф. д-р А. Омарчевски, председател, проф. д-р Гълъбина Петрова, свещ. доц. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова и доц. д-р Павел Павлов (научен ръководител) единодушно гласува за присъждане на докторска степен на Венцислав Каравълчев.

Във въведителното си слово Венцислав Каравълчев разказа за мотивите си да се заеме с изследването на тази трудна тема: „Граничността на изследвания период, все още живата връзка с много процеси от близкото минало, неосмислени стереотипи и продължаващи действието си модели на социално поведение и световъзприемане прави проблематиката за отношенията между Църквата и държавата през комунизма особено актуална“.

В. Каравълчев разказа и за процеса на изследователската си работа и отбеляза източниците, които най-силно са го впечатлили с ярката картина на комунистическите репресии срещу българските християни. Сред тях е „Дневникът на един свещеник 1941-1962“ на провинциалния свещеник о. Данаил Мусенски, който педантично и ден по ден описва постепенното замиране на християнския живот в неговата енория, за да се стигне до невъзможността да отслужва Литургия в празния храм.

От своя страна членовете на научното жури запознаха присъстващите със своите рецензии и становища за изследването:

Проф. Нина Димитрова говори за приносите на дисертацията за богословското осмисляне на антицърковните гонения през комунистическия период: „Теоретично достойнство виждам и в предлаганите обяснения за причините за репресивното отношение на тоталитарната държава към Църквата – защото последната възпрепятства тоталността на контрола над човека, предоставяйки му убежище в измерения, където политическата власт няма влияние. Разбираемо „изкореняването“ на религиозния светоглед става една от първостепенните задачи на „комунистическото строителство“.“

На 16 май 2016 г., понеделник, в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде прочетена лекция от проф. д. б. н. Емил Трайчев Стоянов на тема „Евангелие на Спасението“. Проявата се организира по решение на Факултетния съвет в рамките на традиционните св. Кирило-Методиеви дни на СУ, наречени от университетското ръководство „Майски дни на културата“.

Лекцията ще започне в 12 ч. Входът е свободен.