На 25 юни, вторник, в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ ще се проведе Ден на отворените врати за магистърските програми, предлагани във факултета.

Сред предлаганите програми за магистри (специалисти-богослови и неспециалисти) са „Религия и образование“, „Християнско поклонничество“, „Църковно социално дело“, „Църковен мениджмънт“, „Съвременни аспекти на богословието“, „Литургия и музика“, „Ръководене на църковен хор“, „Църковно изкуство в България (оценяване, опазване, презентиране)“, „Църква и медии“, „Извори и традиции на богословието“ и „Вяра и живот“.

Всички интересуващи се ще могат да се запознаят на място с предлаганите програми, изучаваните по тях предмети и практическото им приложение, както и с условията за прием.

Начало на представянето е в 13 ч. в аудитория № 8.

Адрес на Богословския факултет на СУ: площад „Св. Неделя“ 19.

На 18 юни 2019 г. се проведе Общо събрание на Православния богословски факултет за избор на ново ръководство. Единодушно за втори мандат беше подкрепен досегашният декан – доц. Евгений Николов, ръководител на катедрата по „Църковни изкуства“. За председател на Общото събрание беше избран проф. архим. Авксентий (Делипапазов), а негов заместник през новия мандат ще бъде доц. д-р Красимир Русев.

В екипа на доц. Евгений Николов през новия мандат ще бъдат: доц. д-р Свилен Тутеков – зам. декан по научно-изследователската и художествено-творческата дейност, и доц. д-р Магдалена Легкоступ – зам. декан по учебната дейност и акредитацията.

От 12 до 16 ноември, от 18 до 21 ч. в сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (8 аудитория, 3-ти етаж) ще се проведат вечерни открити семинари върху богословското наследство на църковните отци.

Гост-лектори са професорът в Уитън Колидж проф. Георгиос Каландзис и Беки Фейбър. Другите лектори са от СУ „Св. Климент Охридски“. Семинарите ще се проведат на английски език.

Семинарите са открити за всички интересуващи се от темите на докладите.

Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предлага възможност на всички, които се интересуват от задълбочено запознаване с темите и проблематиката на християнското поклонничество, да запишат магистърска програма „Християнско поклонничество“. Обучението е задочно и продължава една или две години, в зависимост от това дали студентите са завършили богословие или са бакалаври по друга специалност.

Програмата се организира и провежда по инициатива на Катедра „Историческо и систематическо богословие“ на Богословския факултет на СУ. Тя е разработена специално за бакалаври от други (небогословски) специалности, които биха искали да се докоснат до духовната съкровищница на православното богословие и християнските традиции на нашия регион по един действен практичен начин, чрез участие в инициативи, свързани с християнското поклонничество.

В обучението биха могли да се включат и работещи в областта на туризма (особено от туристически посреднически агенции, гидове на обекти от културния и религиозния туризъм, управление на дестинации за поклоннически туризъм и пр.), които желаят да се специализират, също така и хора (служители и специалисти) в държавната, регионалната и общинската администрации, ангажирани с развитието на поклонничеството, културното и духовно наследство и тяхното презентиране.

На 21 март в София се проведе научна среща-дискусия в рамките на международния проект „Science and Orthodoxy around the World“ („Наука и Православие по света“). Той се организира от Института за исторически проучвания в Атина, в сътрудничество с редица научни организации от целия свят (повече за резултатите от проекта и проведените досега срещи – тук). Интердисциплинарният екип включва над 50 специалисти от 15 страни, представители на различни академични области като природни науки, философия, история и богословие и др. Участниците се надяват чрез разнообразни инициативи да активизират диалога между научния и религиозния мироглед особено в традиционно православните страни.

Участниците в проекта изграждат паралелно голяма база данни с отворен достъп посредством събирането, описването и представянето на гледните точки и позициите, публикувани през последните десетилетия на различни езици и места (книги, специализирана периодика, традиционни и нови медии и т. н.). Тези позиции, които имат значение за днешния диалог между наука и религия в различните страни, ще бъдат достъпни за широката публика след предстоящото стартиране на базата данни, която ще бъде свободно достъпна на посочения онлайн портал. В процес на изграждане е също така дигитална колекция с интервюта, която ще представи мненията на значими мислители в изследваната област от Гърция, Русия, Украйна, Румъния, България, Сърбия, Грузия, а също така и в Обединеното кралство, Съединените американски щати, Франция и Австралия.