… И така, св. Григорий Богослов прекрасно е разбирал, че далеч не всички епископи и свещеници по негово време са отговаряли на своето призвание. Контрастът между представите на св. Григорий за свещенството и тези свещенослужители, с които го е срещал животът, е бил поразителен. С годините разочарованието му е нараствало, тъй като той се е запознавал с все повече свои събратя. Критика към недостойните свещенослужители се среща още в неговото Слово 2, но именно в по-късните произведения на св. Григорий тази критика става рязка: и наистина, никой от източните отци на Църквата до св. Григорий Богослов не се e изказвал толкова остро за църковните служители. Нека разгледаме няколко по-характерни текста на св. Григорий, засягащи свещенството и недостатъците на църковните порядки.
В Слово 18, произнесено през 374 г. в Назианс, св. Григорий Богослов говори за безпорядъка, който е съпътствал избора на епископи. В древната Църква епископите, по правило, са се избирали от народа, но са се утвърждавали от архиерейски събор. Обикновено епископ е ставал някой клирик, но се е случвало народът да посочи мирянин, дори оглашен.[i] Именно това се е случило в Кесария, по времето, когато са избирали предшественика на св. Василий Велики, Евсевий. Изборът се е съпровождал от „горещи спорове“, народът се бил разделил на партии, едни предлагали един, други – друг. Накрая се обединяват около кандидатурата на Евсевий, „отличен по живот, но незапечатан със св. Кръщение“: вземат го насила, с помощта на войската, влязла в града, и са го възвеждат на престола. Когато епископите събират, те са „принудени“ да утвърдят избора, да кръстят Евсевий и да го ръкоположат във всички свещени степени. След като извършили това обаче те излизат от града и свикват събор, на който обявяват хиротонията за недействителна. Причината за решението е била, че епископите са действали по принуждение и второ, че новоизбраният епископ не е бил в добри отношения с гражданските власти.[ii]