Мобилно меню

4.9469696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

grig bogoslov… И така, св. Григорий Богослов прекрасно е разбирал, че далеч не всички епископи и свещеници по негово време са отговаряли на своето призвание. Контрастът между представите на св. Григорий за свещенството и тези свещенослужители, с които го е срещал животът, е бил поразителен. С годините разочарованието му е нараствало, тъй като той се е запознавал с все повече свои събратя. Критика към недостойните свещенослужители се среща още в неговото Слово 2, но именно в по-късните произведения на св. Григорий тази критика става рязка: и наистина, никой от източните отци на Църквата до св. Григорий Богослов не се e изказвал толкова остро за църковните служители. Нека разгледаме няколко по-характерни текста на св. Григорий, засягащи свещенството и недостатъците на църковните порядки.

В Слово 18, произнесено през 374 г. в Назианс, св. Григорий Богослов говори за безпорядъка, който е съпътствал избора на епископи. В древната Църква епископите, по правило, са се избирали от народа, но са се утвърждавали от архиерейски събор. Обикновено епископ е ставал някой клирик, но се е случвало народът да посочи мирянин, дори оглашен.[i] Именно това се е случило в Кесария, по времето, когато са избирали предшественика на св. Василий Велики, Евсевий. Изборът се е съпровождал от „горещи спорове“, народът се бил разделил на партии, едни предлагали един, други – друг. Накрая се обединяват около кандидатурата на Евсевий, „отличен по живот, но незапечатан със св. Кръщение“: вземат го насила, с помощта на войската, влязла в града, и са го възвеждат на престола. Когато епископите събират, те са „принудени“ да утвърдят избора, да кръстят Евсевий и да го ръкоположат във всички свещени степени. След като извършили това обаче те излизат от града и свикват събор, на който обявяват хиротонията за недействителна. Причината за решението е била, че епископите са действали по принуждение и второ, че новоизбраният епископ не е бил в добри отношения с гражданските власти.[ii]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

eleu20.jpgЦърковна история на Евсевий Кесарийски е незаменим извор за ранната история на Църквата. За написването на своето главно произведение той ползва богата литература, което прави този труд незаменим източник на информация за всеки, който се интересува от автентичния, жив, пъстър и противоречив живот на ранната Християнска църква. Благоприятен фактор е достъпът на Евсевий до Кесарийската библиотека и до Йерусалимската, както и до всички други източни библиотеки във Финикия, Египет, Гърция, а също и до латинските хранилища.

Ползвал е пет книги на Хегезип от 2 в., Хроника на Юлий Африкан от 3 в., цитира св. Юстин Философ, Климент Александрийски, св. Ириней, Аполоний, Юдейски войни на Йосиф Флавий, Филон Александрийски, послания на християнски общини за местни мъченици. От изключително значение за структурата на историята са епископските списъци за Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Първите части на Римската и Александрийската листи са взети от Юлий Африкан, частично от опровержителите на еретическите учения, които чрез приемствеността на епископите, която е отвеждала до апостолите, са доказвали неапостолския произход на еретическите общини. Друг важен източник са диптисите, които всички църкви, а особено основаните от апостолите, старателно са водели. Юлий Африкан и Евсевий Кесарийски са съчетали тези сведения с т. нар. императорски списъци и така се е получило хронологичното скеле на Църковна история.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
eusebius.jpgЕвсевий Кесарийски често е наричан отец на църковната историография и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт.
 
Биографичните данни за живота му са оскъдни и се черпят главно от съчиненията му. Кратки сведения са останали и у древните писатели – например по свидетелствата на Сократ, приемникът на Евсевий по катедра Ананий е имал житие на Евсевий, но то е изгубено.
 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики