1. Живот и значение за богословската писменост

Биографичните данни за Йерусалимския епископ св. Кирил са едновременно и оскъдни, и противоречиви. Някои подробности от неговия живот са крайно неясни.

Той е роден ок. 313-315 г. в района на Йерусалим. Получава добро образование и се ориентира основно към изучаване на Св. Писание. Съществуват някои основания да се мисли, че е бил близък до монашеските среди и дори че самият той е бил инок. Ок. 343-345 г. е ръкоположен в йерейски сан от св. Максим ІІІ Йерусалимски (333-348).

Св. Кирил става епископ през 348 г., а не, както се мислеше по-рано, през 351 г. Това е доказано в труда на Йохан Мадер (Der heilige Cyrillus, Bischof von Jerusalem, in seinen Leben und seinen Schriften, 1891). Той е приемник на починалия през 348 г. св. Максим ІІІ. Не всичко около епископската хиротония на св. Кирил е ясно. В древната литература съществуват две напълно противоположни свидетелства.

Според едното от тях, основаващо се на Хрониката на бл. Йероним (писана през 349 г.), по това време св. Кирил е бил близък с арианина Акакий, епископ на Кесария Палестинска. Същият определя св. Кирил за Йерусалимския престол в случай че той се откаже от своето презвитерско ръкополагане от Максим(!). Св. Кирил се съгласява, след което св. Максим определя за свой приемник Ираклий.

Първоначално Великден се е предшествал от дву-тридневен пост, който е станал една седмица – т. нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица е бил прибавен четиридесетдневният пост, по подобие на четиридесетте дни, в които Христос е постел в пустинята. Той е бил предназначен за „оглашените“, т. е. за тези, които са щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време докато е траела практиката на масовите кръщения на възрастни, тайнството се е извършвало именно на Великден, когато особено силно се е преживявало Кръщението като съ-участие в доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер. След 6 в. започва да преобладава кръщаването на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно е изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница се променя – от катихизаторски период постът е станал период на покаяние за членовете на Църквата. През 9 в. св. Четиридесетница вече окончателно е обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се е увеличила.

Или как св. Василий Велики отказал да стане спасител на Църквата, и така се превърнал в стълб и крепило на православието през вековете

Никога преди християните не са четяли толкова много, както днес. Но изобилието, както навсякъде, разглезва. Един съвременен класик беше казал, че съвременният човек вече се е отучил да чете, той просто се осведомява. Така и ние, във века на информацията плуваме в океан от църковна литература, но като мързеливи плувци оставаме винаги на плиткото, а после се хвалим, че морето ни е до колене. Сглобяваме късчета от набързо прочетеното в удобна за нас конфигурация и гръмко тръбим: „Ето това е Православието!“. Всички противоречия са изчистени, всичко е ясно, математически точно и напълно безспорно. Живият опит от живота на Светия Дух в Църквата се подменя от ясна и проста система.

Едно от най-големите изкушения, които трябва да преодолее днешният православен християнин, е представата за Църквата като за електрическа система – ако някъде нещо даде на късо, цялата система изгаря. И тогава идват алтернативите на „по-истински православни“ наши братя и сестри, чиято реклама гласи, че тяхната система никога не дава на късо.

И така, нека обърнем поглед към ранната история на Църквата и по-специално към живота на св. Василий Велики. Бурна епоха, с много противоречия в Църквата, с много смутове, ереси. Когато от една страна, Православието се е утвърждавало като официална религия на Византия, но, от друга, светският дух е нахлувал в църковните среди и на тогавашните светци им се струвало, че Църквата загива…