Мобилно меню

4.9223300970874 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (103 Votes)
1_13.jpgНа 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светия са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор 342 г. (343-344), свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би, защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология”(Athanasius, Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно указва на присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски)[1], който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от считаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски указва на неговото участие и подписване решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци” от събора.  

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (56 Votes)
1_10.jpgДревният Анхиало – днешното Поморие, има дълга и богата история. И до днес точната възраст на града не е известна, но за първи път името му се споменава през 5-4 в. пр. Хр., от географа Скилакс, който предприема по заповед на персийския цар Дарий І географско пътешествие, достигайки до устието на р. Инд. В географското описание на Средиземно и Черно море, което му се приписва, за първи път се споменава името на града Анхиало.[1] Според Плиний Стари, на мястото на днешно Поморие до идването на гръцките колонисти е съществувало тракийско селище.[2] Твърде  вероятно е с нарастване на влиянието на съседна Аполония, тук да се преселват гръцки търговци, които установяват мирни отношения с траките и създават гръцката колония Анхиало. Каквото и да е било началото, през 1-2 в. сл. Хр. Анхиало се превръща в голям град и вероятно най-голямото пристанище по нашите земи. Повод за това твърдение ни дава една изключително рядка анхиалска монета на император Гордиан, на която той в пълно бойно снаряжение е стъпил на кораб[3]. Заедно с няколкото медальона с подобна тематика, произхождащи от Анхиало, въпросната монета ни дава основание да мислим, че именно от анхиалското пристанище започва походът на император Гордиан през 242 сл. Хр. срещу персите, при който армията на Шапур І е напълно разбита. Като се има предвид числеността на римската армия 70-100 000 души, в това число и готските наемници, можем да съдим за големината на града, който трябва да поддържа тази армия до началото на военната експедиция, както и за флотилията, необходима да ги превози, в това число и за размера на пристанището, където тя може да акостира.  Произходът на името Анхиало е също спорно. Опитът да се изведе от грьцките думи „ἄγχι” – край нещо и „ἅλας” – сол, тоест край солище, трудно издържа критика. Древните извори не съобщават тук да се е добивала сол, а солта в древността е имала цената на златото. Неслучайно войниците в римските легиони са получавали част от заплатата си в сол.

4.6470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (68 Votes)
Calendar[1], [2], [3], [4], [5], [6], [7].

В многословието няма мъдрост, но чрез него обикновено се бяга от проблематиката и невъзможността да се даде смислен отговор на поставените въпроси. Ето защо апологетите на стария стил предпочитат да говорят дълго, никога по същество, да плашат с канони, сигилиони и изречения на св. отци, като се разчита на факта, че рядко някой би тръгнал да изследва достоверността на написаното. За съжаление, в нашите църковни среди хората лесно биват манипулирани, а старостилните апологети добре си дават сметка за това и ги засипват с купища несвързана и недостоверна информация, която уж „доказва”, колко страшна е промяната на календара. Веднъж наплашили достатъчно читателите си, те завършват апологиите си или с позоваване на „анатемите” на събора от 1593 или с някакво страшно разказче за това как лично Господ Бог е избил десетки християни, дръзнали да празнуват този или онзи празник по нов стил. Немалко хора се смущават и развиват един своеобразен „комплекс за християнска малоценност”, който, ако се задълбочи, ги обърква, натоварва съвестта им и може дори да ги изведе извън Църквата.

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (81 Votes)
calendar
[1], [2], [3], [4], [5], [6], [7].
 
„Тачите дни, месеци, времена и години! Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви! Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?” (Гал. 4:10-11; 3:3)

Големият интерес, който календарният спор предизвиква в иначе неголямата ни църковна общност, е още едно свидетелство за кризата на църковното съзнание у нас. Тъй като този въпрос предизвиква спорове, дава повод за обвинения и най-лошото – внася разделение в Църквата, счетохме за необходимо да разширим първоначалната си статия, която бе замислена единствено като фактологично подкрепен коментар на инициативата на отец Марий, която предколедно разбуни Българската църква. Както вече казахме, църковният календар няма сотирологично значение, т.е. няма отношение към спасението на човека в смисъла, в който го имат догматите. Единственото, което има значение в случая е, съобразяване с решението на ръководството на БПЦ. Само архиереите имат право да  вземат решение по този въпрос и каквото и да бъде то, без излишни страсти и емоции трябва да бъде следвано, защото християните се спасяват, живеейки в богослужението и според новия, и според стария стил . Първите две части на статията предизвикаха впечатляващ отзвук сред читателите ни, съдейки по писмата и бележките, които затрупват електронната ни поща (не винаги доброжелателни, а понякога дори и учудващо заплашителни). Поради тази причина счетохме за необходимо да обхванем по-голямо количество материал, свързан с темата – както исторически, така и евангелски и светоотечески свидетелства за отношението на Църквата към времената и датати, а също и мнения на съвременни старци и църковни авторитети по въпроса за стария и новия стил.

4.6818181818182 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (88 Votes)
1_17.jpg
[1], [2], [3], [4], [5], [6], [7].

И тъй, защо се отвръщаш от онова, що е благоугодно на Всевишния?
десет ли, сто ли или хиляда години,
- в ада няма издирване за времето на живота.
(Сирах 41:6-7)
В първата част на нашата статия разгледахме един от основните аргументи на защитниците на стария стил, а именно, че новият стил нарушава канон на Първия Вселенски събор. Истината обаче, както видяхме, е, че Първият Вселенски събор не е съставил канон относно празнуването на Пасха. Както е принуден да признае един от най-ерудираните защитници на стария стил, големият руски учен проф. В. В. Болотов, „от Първия Вселенски събор никакви категорични решения (относно Пасха) не са издадени... Това, което те (отците на събора) могли да направят, е да постигнат едно устно, неоформено, имащо характера на приятелско споразумение постановление, че Пасха трябва да се празнува съгласно обичая, установил се в Александрийската Църква”. Може би прави впечатление на читателите, че в нашата статия се отделя прекалено голямо внимание на въпроса за случилото се по време на Първия Вселенски събор. Това е така, защото става дума за гръбнака на всички апологии, които догматизират календара, от което произтичат многобройни заключения, които макар и да нямат никакво канонично основание, са добили голяма популярност.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.