Мобилно меню

Прародителският грях от прот. Йоан Романидис

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Cover-Ancestral Sin-Fr_John_RomanidesПриснопаметният прот. Йоан Сава Романидис (1927-2001) е познат на българския читател най-вече със своята книга Кратка православна светоотеческа догматика (София: „Манастирско издателство”, 2007) и с немного на брой статии и студии, преведени из периодичния печат и в проекта Живо Предание. Вдъхновен и задълбочен изследовател на патристиката и на историята на Църквата, отец Йоан е известен и като един от най-скандалните в самите православни среди автори. Ярко свидетелство за това е съдбата именно на неговия дисертационен труд „Прародителският грях” (Атина, 1957 г.), който е приет и защитен след множество перипетии, за които само деликатно загатва в своя предговор към неговото английско издание Джордж С. Габриел – ученик, преводач и издател на отец Романидис.

Радостни сме, че днес, повече от половин столетие подир неговото написване и защита, с позволението на своя английски издател, д-р Габриел, този така дискусионен, но и така вдъхновяващ труд става достъпен и на български език. Предложеният превод е извършен според неговото трето английско издание (Romanides, J. S. The Ancestral Sin, Ridgewood: “Zephyr” 2008), преведено от издателя д-р Джордж Габриел – под личното ръководство и напътствия на самия автор. Същевременно, настоящият превод отчита и гръцкия оригинал на тази книга – в неговото трето издание (Ἰωάννου Σ. Ρωμανίδου, Τό Προπατορικὸν Ἁμάρτημα, Θεσσαλονίκη: „Ἐκδ. Πουρναράς” 2010). На всички, които имат интерес към поставената тема и към нейната интерпретация, предложена от о. Йоан С. Романидис, пожелаваме приятно четене!

Раби или чеда? Опит за анализ на понятието „Раб Божи” във връзка с превода на богослужебни текстове

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Николай В. Епле
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

N EppleОбсъждането на проблемите при превода на богослужебни текстове често бива ограничаван до рамките на ожесточена критика на самата идея за превод. Очевидна е необходимостта от разговор по същество, от сериозен анализ на осъществените вече опити за такъв превод. Такъв разговор е и интересен, и плодотворен. Като се отчита, че езикът е тясно свързан със съзнанието, тук е необходим сериозен анализ, осмисляне на концепциите, лежащи в основата на съзнанието на вярващия човек и намиращи израз в езика на молитвата. „Раб Божи” е една от този тип концепции, осмислянето на която позволява да се докосне такава дълбока и важна област от съзнанието на вярващия като диалектиката на свободата и служението, при това на ниво не винаги формулирано до край и поради това още по-показателно за вътрешните задръжки. Опитът от превода на богослужебни текстове[1] ни предоставя отлична възможност и да се замислим какво изразява и какво трябва да изразява църковната молитва.

Въобще, при превода на богослужебни текстове са възможни два подхода, които не са взаимноизключващи се, но предполагат различни акценти. Първият предпочита реставрацията на стария текст – по-скоро като паметник, текст, за учения с „възпитана” душа и чувства. Това е почтена работа, но тя се превръща в изкуство заради изкуството. Другият възприема текста на молитвата като инструментална форма за възпитание и въ-църковяване. Този труд не е толкова почтен, защото застиналите и красиви форми на славянския тук трябва да отстъпят място на напълно живото слово на говоримия език. Това дело обаче често е много повече плодотворно и необходимо за практиката.[2] Осмислянето на богослужението като елемент на мисията разрешава и прословутия въпрос за затвореността на православието към онези, които искат отново да се върнат в него. В хода на работата става ясно, че въ-църковяването съвсем няма да бъде излишно и за по-старите енориаши. Много често непривично звучащи изрази на мястото на тези, с които сме свикнали („станем добре, „станем со страхом, вонмем…”) пробуждат молещия се от „благочестива дрямка”.

Бог срещу случайността или Христос срещу Хокинг

Публикувана на Петък, 09 Януари 2015 Написана от Алексей Клецов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

A Kletsov1. В какво начало вярвате?

Въпросът „Как се е появил светът?”[1] е вълнувал хората още от самото начало на цивилизацията. Има ли светът начало или той е безначален (съществува вечно)? И ако е имал начало, от какво е създаден? Как се е появило това „нещо”, от което е създаден? В крайна сметка случайно ли е възникнал светът или за това има причина?

Окончателни отговори на тези въпроси все още няма (освен условния отговор за началото на времето, даден от теоремата за сингуларността – за това в нашата статия „Космология соглашается с первым стихом Книги Бытия”). Хората обаче, по някакви причини, избират единия или другия отговор и вярват, че той е и истинно верният. Християните например вярват, че светът (включително първичната материя, от която е сътворен) има начало и това начало е положено от Бога като причина за света[2] (т. нар. догмат за сътворението на света от Бога); материалистите вярват, че нещо материално (понякога наричано „нищо”, но винаги подразбирайки „нещо”) съществува вечно и че нашата Вселена е възникнала случайно (самопроизволно, спонтанно, безпричинно) от това вечно съществуващо нещо (виж раздел 4).

Целта на живота

Публикувана на Сряда, 07 Януари 2015 Написана от Преп. Тадей Витовнички
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Elder Tadej_VitovnichkyВие сами виждате, какъв е животът ни на земята. Ние, християните, желаем спасение както за себе си, така и за своите ближни и се стремим към съвършенство. Тези, които не са религиозни, искат да достигнат съвършенство в материалната сфера на живота. От най-ранна младост аз се отправих да служа на Господа. Бях много болнав и затова исках остатъка от своя живот да го проведа така, както иска Господ. Слава на Бога, че от самото начало ме насочи към тези труженици, руските монаси в манастира „Милково”. Голяма част от монасите, живеещи в този манастир, бяха руски емигранти, а сред тях можеше да се срещнат свети хора, а понеже бях още дете, приемах всичко, което ми казваха.

Винаги ме измъчваше мисълта каква е целта на този живот, задавах си въпроса, за какво е нужен той… Това, че човек се труди, за да достигне материално богатство, за да яде и да пие – нима това е всичко, което е необходимо на човека? В житието на св. Серафим Саровски се казва, че целта на нашия живот е завръщането ни в обятията на нашия небесен Отец, а ние, хората на земята, трябва да бъдем като ангелите на небето, ръководени от Светия Дух. Тъй като обаче сме деца на паднали родители, много по-лесно ни е да се отклоним от правилния път, отколкото да се откажем от множеството си негативни навици, които в течение на живота сме придобили в семейната ни среда. Ние сме подобие на нашите родители, които не са съвършени и не са били способни да ни дадат най-доброто, но напротив – отначало от родителите, а по-късно и от други хора сме видели много неправди и сме преживели много скърби в сърцата си. Въпреки това, всички ни тегли към съвършенството и всички искаме да разберем, каква е целта на този живот. Откриваме това постепенно, така, както казват Отците: „Вярата в нас възраства постепенно”. Един светец казва така: „Вярата, която имах в младостта си, в сравнение с моята вяра сега, когато съм в края на дните си, беше просто неверие”. Нашата вяра постоянно възраства и когато се укрепи в Господа, е силна и мощна.

Атонският период от живота на архиепископ Василий (Кривошеин) в документи

Публикувана на Понеделник, 05 Януари 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

cover-Athos-Basil KrivosheinСайтът Богослов.ру съобщава за отпечатването на книгата Атонският период от живота на архиепископ Василий (Кривошеин) в документи. Изданието е том 15 от поредица, озаглавена „Руският Атон”, която се отпечатва с благословението на Игумена на руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон” – архимандрит Йеремия. Главен редактор на серията е йеромонах Макарий (Макиенко) – духовник и пръв епитроп на манастира „Св. Пантелеймон”. Книгата е от 802 стр. и съдържа непубликувани досега архивни материали от фонда на манастира и от личния архивен фонд на изтъкнатия богослов и йерарх на Московска патриаршия Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин). Изданието е подготвено в сътрудничество с потомците на архиепископ Василий и е придружено от предисловие и научен коментар. Повече за новото издание разказва Ксения Кривошеина в Корреспонденты Святой Горы архиепископа Василия (Кривошеина).

Новата книга, с ISBN 978-5-7117-0721-9, е в тираж 1000 бр. и може да бъде търсена в руските Интернет-книжарници, чрез между-библиотечния обмен или свалена в pdf оттук.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж