Мобилно меню

Христос и политиката: противопоставянето на властите

Публикувана на Четвъртък, 05 Февруари 2015 Написана от Алън Сторки
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

alan-storkeyХристос и политика? Странна история

Християнството оказва политическо влияние над немалка част от човечеството, като по особен начин засяга повече от четвърт от населението на земята. Историята на взаимоотношенията между християнството и политиката е доста необичайна. От една страна, християнството сякаш подронва авторитета на земните владетели. В молитвата Душата ми величае Господа се казва: „Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени” (Лука 1:51-52). И наистина е така. Изминава известно време[1] и имп. Константин Велики направо от трона пада на колене пред Бога. През вековете императори и крале са коленичили пред Бога, докато папи, патриарси и архиепископи са ги коронясвали, за да царуват. Част от тях, не по своя воля са принудени да напуснат трона: през 17 в. богобоязливите англичани обезглавяват своя крал по време на първата в съвременната история революция. Приблизително по същото време предани на християнската вяра отци-пилигрими напускат Англия в търсене на по-добро „царство”, където да не им бъде нужен цар и полагат основите на американската демокрация. Съвсем неотдавна, на водачите на комунистическата империя на СССР се противопостави християнин – Александър Солженицин, което предизвика голямо недоволство и раздразнение сред властимащите. А тогава противопоставянето на един човек могло да се сравни с комар, който жили слон, но се оказва, че след известно време слонът умира.[2] В християнството има нещо, което трудно се подлага на определение, което постоянно нарушава покоя на всяка политическа система, независимо дали е империя, диктатура, комунистически режим или езическо царство.

Синтезът на практика и теория: „реализирането” на богословието

Публикувана на Понеделник, 02 Февруари 2015 Написана от Прот. Джоузеф Алън
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Joseph_AllenЦиничният свещеник ще разруши не само себе си, но и своята общност. Вие сте били ръкоположени, за да водите Христос при хората и хората при Христос.

Повече от веднъж съм ви казвал, че епископът вече не е снимка на стената, живеещ в някаква кула от слонова кост. Точно обратно: епископът трябва да бъде дълбоко ангажиран с живота на своето паство. В противен случай думата „пастир” напълно се лишава от съдържание.

Митрополит Филип (Салиба)

В тази статия бих искал да споделя и обменя някои виждания върху проблема за пастирското богословие и особено в контекста на онова, което православният пастир и семинаристът трябва да знаят и да научат, за да изпълняват успешно своето призвание. Това обаче не означава, че представеното тук е предназначено само за бъдещи клирици – православният мирянин би имал само полза, ако има разбиране за ролята на пастира в пастирската връзка, с което би помогнал и на своите приятели-християни.

Похватът, който ще използвам в изследването на този проблем, се състои от три фази. На първо място ще проучим общия характер на проблема. На второ място ще се опитаме да открием специфичния православен модел в светлината на този проблем. И оттук, на трето място, ще продължим нататък към някои от специфичните методи за осъществяване на нашата подготовка към преподаването на пастирско богословие.

Наука и религия в светогледа на Жорж Льометр

Публикувана на Четвъртък, 29 Януари 2015 Написана от Свещ. Дмитрий Кирянов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Dmitrij_KirjanovЖорж Льометр е един от основоположниците на съвременната научна космология, а в същото време и римокатолически свещеник. Възгледите му за отношенията между науката и религията имат голямо значение както за разбирането на историята на тези отношения, така и в контекста на съвременните дебати в областта.

Съвременната космология започва своето развитие едва в 20 в. В предшестващия период космологичните възгледи на отделни учени имат предимно хипотетичен характер, на практика без сериозна научна основа. Важната промяна в космологията настъпва в първата четвърт на 20 в., когато Айнщайн формулира уравненията на Общата теория на относителността, описващи поведението на вселената. Самият той, както и повечето от учените от онова време, е смятал, че вселената съществува вечно и е неизменна. Обаче стационарното решение на уравненията на Айнщайн, предложено от Де Ситер, описало вселена без материя, което противоречало на интуицията на Айнщайн, довела го до формулирането на Общата теория на относителността [нататък: ОТО].[1]

Пред лицето на злото и страданието

Публикувана на Понеделник, 26 Януари 2015 Написана от Прот. Борис Бобрински
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Boris_BobrinskyАгнецът Божий взима върху Си човешката немощ

„Ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света” – казва св. Йоан Кръстител (Иоан 1:29). Тези думи, струва ми се, твърде едностранчиво съсредоточават вниманието върху понятието грях, докато в действителност товарът, взел на плещите Си Агнецът, е неизмеримо по-голям и по-сложен. За изразяването на тази сложност, нееднородност, многостранност бих предпочел друга, не така еднозначна дума: немощ. „Ето Агнецът Божи” – с тези думи св. Йоан Кръстител на два пъти обозначава Човека, отиващ към р. Йордан. Предтеча отнася към Христос най-потресаващото старозаветно пророчество, в което съвпадат и взаимно се освещават Законът и пророците: песните за страдащия Раб (Ис. 42-45), едно наистина Пето Евангелие, които след Петдесетница ще съставят ядрото, самата буква на християнската проповед. Именно около тази песен ще се развие учението за извършеното от Христос изкупление във всички, без изключение, книги на Новия Завет. Моите размисли върху Страданията Христови и страданията на човека също ще бъдат построени на основата на този пророчески месиански текст.

Когато се говори за човешки страдания, смисълът на тези думи често ограничават само до страданията, изпитанията, тревогите и борбите на човека. При което забравят за другото значение на думата страдание – страст, което е взето от езика на аскетиката: унизителната и обезличаваща скованост от греха в крайната му степен, когато настъпва цялостното поробване на човешкото същество. А нима може да се говори за страсти-страдания, без да се посочат причините за тях, които се коренят в греха, в злото?

Един малко известен период от биографията на преп. Антоний Печорски

Публикувана на Петък, 23 Януари 2015 Написана от Владислав Тулянов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Antonij PecherskijПреп. Антоний Печорски с право се смята за една от най-важните и интересни личности в историята на Руската православна църква. Един от основателите на руското монашество, основоположник на Киево-Печорския манастир – първия руски манастир основан без участието на великия киевски княз, т. е. манастир, който не е ктиторски – и учител на преп. Теодорий Печорски, който с увереност може да бъде наречен една от ключовите фигури в цялата история на Руската православна църква.

В лицето на Теодосий Печорски за много столетия напред Русия получава своя идеал на святост, следван още от времената на св. Сергий Радонежки. И колкото и там да са възниквали нови монашески школи и направления, всички те са оставали верни на заветите на св. Теодосий Печорски. Житието пък, написано от Нестор, се превръща изобщо в образец на цялата руска агиография.[1] По всичко личи, че именно Антоний Печорски е изиграл най-важната роля в живота на преп. Теодосий. Че тъкмо неговите съвети и наставления са помогнали на Теодосий Печорски да достигне до този образец, който Г. П. Федотов справедливо нарича идеал на руския светец.

А именно тази, безусловно важна роля, изиграна от Антоний Печорски в живота на преп. Теодосий и, заедно с това, в цялата история на Руската църква, изисква по-нататъшното изучаване на неговия живот, в който и до сега остават немалко „бели петна”. В тази статия ще се постараем да изясним един от малко проучените периоди в биографията на преп. Антоний Печорски, а именно – началния период от живота на светеца, до завръщането му от Света Гора Атон в Русия.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж