Мобилно меню

Право на правда

Публикувана на Сряда, 21 Януари 2015 Написана от Иван Илин
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Ivan IlynЖивеем в епоха на огромен смут. Правдата и лъжата, честта и безчестието, верността и предателството, вярата и лицемерието – ето вече повече от тридесет години те преднамерено се смесват и подменят, за да заглушат и ослепят хората, да предизвикат в душите объркване, замайване и безпомощност, и така заблудените и обезсилените да бъдат подчинени на чужда им власт. С това намерение – да излъжат и поробят – възникват цяла редица организации, начело, разбира се, с левите и десни тоталитаристи…

Който е чел през годините съветската преса и не се е поддавал на нейната пропаганда, той е минал през добрата и нагледна школа на интелектуалната и духовна бдителност. В съветските вестници лъжата е непрекъсната вълна. Тя се поднася с тона на безпрекословния авторитет и фалшивия, лицемерен патос, присъщ на грубите драматични актьори. Четеш и си мислиш: лъже! И сам знае, че лъже; и даже не крие, че знае… „Да, лъжа! А ти ме слушай и мълчи! И само опитай да не се съгласиш! И повтаряй моята лъжа след мен! Да, без уговорки, без колебание! Уверено! С чистосърдечно убеждение! Лъжи искрено! Лъжи с патос, заедно с мен! Лицемер с темперамент, за да мога аз – първолъжецът и оберизмамникът – да имам основание да стоя с доверчива физиономия…!”.

Синтезът на християнския възглед и индивидуалния отговор: Моралността на войната

Публикувана на Понеделник, 19 Януари 2015 Написана от Свещ. Стенли Харакас
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Stanley_HarakasМного често хората ме питат: „Какво да направя, за да стана религиозен?”. Това е много чест въпрос в културата на контрола и технологиите. Ние не разполагаме с хапчета, които да могат да ни направят религиозни. Четете Светото Писание, изучавайте житията на светците, отдайте се на светотайнствения живот на Църквата – и тогава Бог ще просветли Вашето сърце и ще Ви посочи пътя.

Митрополит Филип (Салиба)

И най-смиреният не би във мир живял, докато на съседа зъл не е угоден.

Шилер, Вилхелм Тел

Макар и постоянно да отхвърляме представата за православието като система и учение, или обективния, рационален подход към него, утвърждавайки, обратно, че то е начин на живот, отнасянето на православната ни християнска вяра към реалностите от живота не винаги е най-привлекателното нещо за нас. Сред най-трудните и проблемни въпроси в това отношение пък е въпросът за войната. Както ще видим по-долу, това не означава, че Православната църква няма етично учение за войната. Самата природа на това учение обаче е насочена към моралния въпрос за нея в по-широк и общ смисъл, т. е. като феномен на теорията в широк смисъл, на националните интереси, патриотизма и т. н. Въпросът възприе и още по-сложни измерения през време на дебатите относно Виетнамската война от края на шестдесетте и началото на седемдесетте.[1] Проблемът за индивидуалния отговор на призива на народа да служиш в неговите въоръжени сили възприе ново измерение – този отговор вече не се представя като избягване на нечие задължение към общата отбрана. Като нещо, подразбиращо се от само себе си започна да се възприема допускането, че по-скоро отделният човек може и трябва да дава своя морална преценка относно правотата или погрешността на всяка конкретна война. И това не е онзи традиционен пацифизъм, който е изразен, например, в лозунга „Какво би станало ако обявят война, но никой не отиде?”.[2] Въпросът, който се повдига, е има ли отделният гражданин моралната отговорност субективно да определя дали една или друга военна акция е морална или не, след което да решава дали той или тя трябва да служи или да откаже да служи. Висшият съд на Съединените щати отрече законността на този въпрос, но моралният проблем остава.

Защо еврейската Библия се различава от гръцката?

Публикувана на Петък, 16 Януари 2015 Написана от Михаил Селезньов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

M Seleznev1. На предната лекция говорихме за историята на появата на гръцката Библия, за преданието на Седемдесетте тълкуватели. Тема на днешната лекция са причините за разночетенията между гръцката Библия и еврейската Библия. Тази тема е много важна за нас, защото нашият основен литургичен текст (славянският) следва текстологичното русло на гръцката Библия, а основният ни четивен текст (синодният превод) се движи основно в руслото на еврейската. Така че текстологичните проблеми се забелязват не само от професора, знаещ еврейски и гръцки, но и от обикновения енориаш, пожелал да сравни текста на славянския Псалтир със синодния превод.

Има и още една причина, поради която тази тематика ми се струва много важна – именно за нас и именно сега. Когато се вгледаме в историята на различията между библейските текстове, в историята на интерпретацията и на преинтерпретацията на Библията, ние разбираме нещо изключително важно: колко невъзможно е да сведеш Библията – и текст, и като тълкувние – до нещо еднообразно, неподвижно, затворено в униформа. Колко пъстра мозайка се разкрива пред очите ни! Мозайка, която има и културно, и времево измерение.

Влиянието на „Божествена комедия” на Данте върху формирането на римокатолическия догмат за чистилището

Публикувана на Сряда, 14 Януари 2015 Написана от Архим. Симеон (Томачински)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Jerom Simeon_Tomachinsky„Божествена комедия” на италианския поет Данте Алигиери е едно от великите произведения в световната литература. Но ако в Русия, според остроумната забележка на известния критик Лев Данилкин, Данте е по-добре познат като защитник на мюнхенска „Бавария”, то за съвременна Италия той остава култова фигура. Например, както е у нас Пушкин, че дори и повече, тъй като ние имаме още и Гогол, и Толстой, и Достоевски, и т. н.

В края на 2012 г. по италианската телевизия вървеше рекламна кампания на мобилния оператор TIM с герои от „Божествена комедия”. Това изглеждаше горе-долу така: Дискотека в ада, между танцуващите са Данте и Вергилий. Телефонът на Данте звъни: „Беатриче, ти ли си!”. Вергилий: „Така си и мислех!”. Данте, по всяка вероятност отговаряйки на упрек на Беатриче, възкликва: „Къде съм? Къде искаш да бъда? В ада, разбира се!”. И така нататък, „използвайте мобилните връзки”, които работят и в ада, и в чистилището. През декември 2012 г. бе пусната цяла серия подобни клипове.

Младежи масово започнаха да купуват украшения, имитиращи лавровия венец на Данте. Есента на 2013 г. се появи и компютърната игра „Dante Inferno” („Дантевият Ад”), сетне излезе произведението „Inferno” на Д. Браун. Разбира се, има и множество съвременни издания на „Божествена комедия” – и научни, и популярни.

Известният актьор Роберто Бенини осъществи през 2012-2013 г. един необичаен проект – публично четене на Дантевата поема със собствени коментари, който месеци наред се предаваше по телевизията и имаше огромен успех. Беше издаден и на CD – нарича се „Tutto Dante” („Целият Данте”). Богословието – това е поезията на Бога – казва Бенини във встъпителното си „Писмо до Данте”.

Православният синтез под редакцията на прот. Джоузеф Алън

Публикувана на Понеделник, 12 Януари 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Orthodox Synthesis-coverПравославният синтез е сборник с текстове на православни богослови, съставен в чест на петнадесетгодишнината от интронизирането (13.10.1966 г.) на Архиепископа на Ню Йорк и митрополит на цяла Северна Америка Филип (Салиба; † 19.03.2014 г.) към Антиохийска патриаршия – Антиохийски (самоуправляем) православен християнски архидиоцез на Северна Америка. Сборникът излиза под редакцията на прот. Джоузеф Алън – клирик на Антиохийска патриаршия, доктор по богословие и преподавател в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст, Бруклайн, Масачусетс, в семинарията „Св. Владимир”, Ню Йорк, в Православния богословски институт към университета Баламанд, Ливан, и др. – и е отпечатан от “St. Vladimir’s Seminary Press”, Crestwood, New York през 1981 г.

В Православния синтез са събрани текстове на изтъкнати православни богослови от 20 в., обединени около темата за синтеза – термин, който, по думите на съставителя, „описва по подходящия начин различните аспекти на богословието, на историята и на етоса на Православната църква. По-конкретно, в Църквата синтезът означава взаимната връзка, съществуваща на различни нива: между Бога и човека, човека и човека, теорията и практиката, тълкуванието и оповестяването, Църквата и държавата…”.

Настоящият превод на български се посвещава на паметта на всички Христови мъченици, които даде в последно време църквата, в която „първом учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:26), както и на паметта на неотдавна отминалия от този свят митрополит Филип, на когото някога е бил посветен и този сборник. На всички, интересуващи се от темата за православния синтез, пожелаваме приятно четене!

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики