Мобилно меню

Литургията като начин за евангелизация

Публикувана на Понеделник, 16 Февруари 2015 Написана от Архим. Йов (Геча)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Archim Job_GechaВъведение

Евангелизацията е провъзгласяване на благата вест за спасението. Тя не е просто учителна система от вярвания или предаване на морален код. Затова тя винаги трябва да бъде свързана с личния опит и с личната среща с живия Бог, а не само с педагогичен метод. За Православната църква мисията и евангелизацията винаги са били свързани с литургичния опит, а богослужението винаги е било отправна точка за мисията и сърце на евангелизацията.

Ако се вгледаме в историята, можем да открием различни илюстрации за това. Можем да си спомним, например, историята на светите братя Кирил и Методий. През 9 в., когато Ростислов – княз на Моравия[1] – е раздразнен от отношението на франкските мисионери, използващи латинския език в процеса на евангелизация на народа му, той моли византийския император Михаил ІІІ да му изпрати мисионери, които да знаят славянския език. Така двамата образовани братя са изпратени в Моравия и те започват своята мисионерска дейност с превод на славянски на богослужебния лекционарий[2] и с превод на богослужебните книги. Казано ни е, че св. Кирил е превел текста на четирите евангелия, за да бъдат четени по време на богослужение, както и текстовете на отделни служби: утринната, часовете, вечернята и божествената литургия. А тази подробност е важна – двамата прочути мисионери не са започнали своята евангелизаторска мисия с превод на катехизиса, нито с превод на някакъв наръчник върху християнското учение, нито с компилация от проповеди, а с това – да преведат богослужебните текстове на езика на местните хора, така че тяхната мисия да се осъществява чрез богослужението.

Веселин Кесич

Публикувана на Събота, 14 Февруари 2015 Написана от Борис Маринов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Veselin-KesichАмерикански православен богослов-библеист от сръбски произход

Роден:

12 март 1921 г., Босанско-Грахово, Босна

Починал:

26 юни 2012 г., Portland, щата Maine

Образование:

Dorchester College, England

Columbia University, New Yourk, USA

St Vladimir’s Theological Seminary, Crestwood, New York

Union Theological Seminary, New York, USA

Преподавателско поприще:

St. Vladimir’s Theological Seminary, Crestwood, New York (1953-1991)

Hofstra University, New York (1959-1963)

University of California, Berkeley (1962-1963)

New York University (1965-1974)

Sarah Lawrence College, New York (1966-1986)

Ἀριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (1991)

Summer Institute, Eagle River, Alaska (1997)

Wells-Next-the-Sea, Norfolk, England (1998)

Дисциплини:

Св. Писание на Новия Завет

Сравнително религиознание

Сърбохърватска литература

Църковно-обществена дейност:

Участник в икуменически диалози с протестанти (Лутеранска, Презвитерианска и Епископална църква) и римокатолици

Orthodox Theological Society of America – Президент

Библиография

Книги:

The Passion of Christ, Crestwood: “SVS Press” 1965.

The Gospel Image of Christ. The Church and Modern Criticism, Crestwood: “SVS Press” 1972 (второ, разширено издание – 1991 г.).

The First Day of the New Creation, Crestwood: “SVS Press” 1982.

The Treasures of the Holy Land, Crestwood: “SVS Press” 1985 (в съавторство с Лидия Кесич).

Formation and Struggles: The Birth of the Church AD 33-200, Crestwood “SVS Press” 2007.

В сборници и периодични издания:

1. “Bishop Nicholai Velimirovich” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 1, 1, 1957, p. 31-32.

2. “The Problem of Peter’s Primacy in the New Testament and Early Christian Exegesis” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 4, 2-3, 1960, p. 2-25.

3. 90 статии за източните църкви и църковни водачи в Grolier Encyclopedia, 1960.

4. “Christ’s Temptation in Apocryphal Gospels and Acts” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 5, 4, 1961, p. 3-9.

5. “The Orthodox Church in America” – In: Russian Review, 20, 3, 1961, p. 185-193.

6. “Empire-Church Relations and the Third Temptation” – In: Studia Patristica, 4, 1961, p. 465-471.

7. “The Apostolic Council at Jerusalem” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 6, 3, 1962, p. 108-117.

8. “Nicholas Arseniev: An Appreciation” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 8, 2, 1964, p. 64-66.

9. “Some Religious Aspects of Dostoevsky’s Brothers Karamazov” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 9, 2, 1965, p. 83-99.

10. “Hypostatic and Prosopic Union in the Exegesis of Christ’s Temptation” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 9, 3, 1965, p. 118-137.

11. “Criticism, the Gospels, and the Church” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 10, 3, 1966, p. 134-162.

12. “The Antiocheans and the Temptation Story” – In: Studia Patristica, 7, 1966.

13. “N. Berdyaev on Freedom” – In: Concern, 2, 1, 1967, p. 11-12.

14. “Research and Prejudice” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 14, 1-2, 1970, p. 28-47.

15. “Biblical Studies in Orthodox Theology: A Response” – In: Greek Orthodox Theological Review, 17, 1972, p. 63-68.

16. “Unity and Diversity in New Testament Ecclesiology” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 19, 2, 1975, p. 109-127.

17. “The Biblical Understanding of Man” – In: Greek Orthodox Theological Review, 20, 1-2, 1975, p. 9-18.

18. “Spiritual Heritage of the Serbian Church” – In: Greek Orthodox Theological Review, 21, 1, 1976, p. 1-18.

19. “St Paul: Anti-Feminist or Liberator?” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 21, 3, 1977, p. 123-147.

20. “The Resurrection and Its Meaning” – In: Transactions of the Association of Russian American Scholars, 12, 1979 (в чест на Николай Афанасиев).

21. “Resurrection, Ascension, and the Giving of the Spirit” – In: Greek Orthodox Theological Review, 25, 1980, p. 249-259.

22. “Georges Florovsky” – In: Transactions, 13, 1980.

23. “The Early Serbian Church as Described in the Earliest Serbian Biography” – In: Orthodox Theology and Diakonia [In Honor of Archbishop Iakovos], ed. by D. Constantelos, 1981, p. 249-259.

24. “I Peter and the Doctrines of Primitive Christianity” – In: Orthodox Synthesis, ed. by, J. Allen, Crestwood: “SVS Press” 1981, p. 129-148.

25. 14 статии за православните и униатските църкви в Abingdon Dictionary on Living Religions, 1981

26. “The Right Reverend Alexander Schmemann (Sept. 13, 1921 – Dec. 13, 1983)” – In: Greek Orthodox Theological Review, 28, 1983, p. 398-400.

27. “Freedom and Joy (Fr. Alexander Schmemann)” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 28, 1, 1984, p. 41-42.

28. “The Historical Jesus: A Challenge from Jerusalem” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 30, 1, 1986, p. 17-43.

29. “Serge Sergeevich Verhovskoy: A Reminiscence” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 30, 4, 1986, p. 288-290.

30. “Via Negativa” – In: Encyclopedia of Religions, 1987.

31. “Professor Georges Barrois, 1898-1987” – In: The Orthodox Church, November, 1987.

32. “Orthodoxy in America: Continuity, Discontinuity, Newness” – In: Orthodox Perspectives on Pastoral Praxis, ed. by T. Stylianopoulos, Brookline, MA: “Holy Cross Press” 1988, p. 31-39.

33. “Seminary Recollections of the Fifties” – In: A Legacy of Excellence, St Vladimir's Orthodox Theological Seminary 1938-1988, Crestwood: “St Vladimir's Seminary” 1988.

34. “Introduction: St Sava and Bishop Nicholas” – In: Velimirovich, N. Life of St. Sava, Crestwood: “SVS Press” 1989, p. 9-19.

35. “Edward Nason West” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 34, 2-3, 1990, p. 237-239.

36. “The Martyrdom of the Serbs: The Church in the Ustashe State, 1941-45” – In: Serbian Church in the USA and Canada Calendar, 1991, p. 97-108.

37. “Peter’s Primacy in the New Testament and Early Tradition” – In: The Primacy of Peter, ed. by J. Meyendorff, Crestwood: “SVS Press”, 2d ed. 1992, p. 35-66.

38. “Rev. John Meyendorff” – In: Transactions, 25, 1992-1993, p. 347-348.

39. “The Orthodox Church and Biblical Interpretation” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 37, 4, 1993, p. 343-351.

40. “The Right Reverend Firmilian Ocokoljich” – In: Serbian Orthodox Church of U.S. and Canada Calendar 1993, p. 127-129.

41. “Bishop Nicholai: Writings and Theology” – In: Serbian Orthodox Cathedral of St Sava in New York: 50 years 1944-1994, New York 1994.

42. „Предговор” – В: Мајендорф, J. Христос у источно-хришћанској мисли, Хиландар, 1994.

43. “Preface” – In: Rogich, D. Serbian Patericon, St Herman of Alaska Brotherhood 1994.

44. “Bosnia: History and Religion” – In: New Perspectives on Historical Theology (In Memory of John Meyendorff), ed. by B. Nassif, Grand Rapids, MI & Cambridge: “W. B. Eerdman” 1996, p. 70-94.

45. “Conflict and Diversity in the Earliest Christian Community, 30-35 AD” – In: Agape and Diakonia: Essays in Memory of Bishop Gerasimos, ed. by P. A. Chamberas, Brookline, MA: “Holy Cross Theological Press” 1998, p. 63-72.

46. “Leslie W. Barnard, St Justin Martyr: First and Second Apologies” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 42, 1, 1998, p. 85-97 (отзив за книгата).

47. “Is the New Testament Anti-Semitic?” – In: Jacob’s Well, Spring-Summer 1998, p. 4-8.

48. “The Church before Paul” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 43, 1, 1999, p. 3-36.

49. “Kosovo in the History of the Serbian Church” – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 44, 3-4, 2000, p. 279-308.

За проф. Веселин Кесич

1. “Prof. Veselin Kesich” – In: Orthodox Church in America.

2. “Veselin Kesich” – In: The Portland Press Herald.

3. „На 91 году жизни скончался Веселин Кесич, заслуженный профессор Свято-Владимирской семинарии в Нью-Йорке” – В: Седмица.ру.

Забележка: Биобиблиографията на проф. Веселин Кесич е съставена въз основа на публикациите: “Dr. Veselin Kesich” – St. Vladimir’s Theological Seminary и „Кесич Веселин” – на страницата Древо.

Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие

Публикувана на Петък, 13 Февруари 2015 Написана от Петрос Василиадис
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

P VasiliadisВаше Високопреосвещенство, уважаеми отци, госпожи и господа колеги от цял свят,

Този семинар се открива тази вечер в сътрудничество с Богословския факултет на Солунския университет Аристотелис и Богословското училище на Светия Кръст в Бостън, с тема „Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие” и е посветен на многоуважаемия преподавател и бивш ректор на Атинския университет г-н Евангелос Теодору, и бивш декан на Богословския факултет в Солунския университет. Нашият уважаван колега отбелязва 60 и повече години международно признат научен принос по темата на семинара. Също така настоящият семинар е първата част от двугодишна изследователска програма на Центъра за икуменични, мисионерски и екологични изследвания „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)”, в качеството си на скромен богословски принос към усилията на Вселенския престол за свикването на Всеправославния събор през 2016 г. под общото заглавие: „Скромен богословски принос към Православната ни църква по пътя към Всеправославния събор през 2016 г.”.

Преди две години центърът „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)” се занима с тема с мисионерски характер (тук ще спомена международния симпозиум „Православен поглед към Богословието на религиите”), а през изминалата година бяха разглеждани въпроси, свързани с икуменизма. За тази пък година бяха предвидени екологични въпроси. Миналогодишното решение на предстоятелите на поместните православни църкви обаче да бъде най-накрая свикан Всеправославният събор в 2016 г. ни принуди да преразгледаме приоритетите си. Въпреки че темата за дяконисите и за хиротонията на жените не стои в дневния ред на този изключително важен събор, официалното изявление на Блажения архиепископ на Кипър Хризостом по време на последния събор на предстоятелите през март миналата година ни провокира да направим богословски, но и научен прочит на темата. В изказването си архиепископът на Кипър тогава заяви: „Вярвам също, че трябва да ни вълнува въпросът за мястото на жените в Църквата. Много големи изповедания като англиканите са въвели хиротония за жените. Би трябвало ние да изясним своята позиция, стъпвайки на агиографски и на светоотечески основи, като изучим най-сериозно и вземем предвид всички аспекти на въпроса за връщането на института на дяконисите в Църквата”. Към това се прибавя и обстоятелството, че бъдещето на църковното свидетелство и богословие е обърнато преди всичко към участието на жените в църковния и по-широк социален живот.

Пастернак

Публикувана на Сряда, 11 Февруари 2015 Написана от Прот. Александър Шмеман
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

B Pasternak1

Почина Пастернак. И въпреки целия тътен на съвременността, въпреки всичките новини за световни събития, в света за минута стана тихо и пусто. Него този тътен го заглушаваше, в тези събития той не вземаше никакво участие. Но – както бе казал сам той в едно от стихотворенията си – „чудото чудо е”.[1] И чудото бе в това, че самотният му глас се чуваше дори и в самото му мълчание, че присъствието му – в живота, в света, в творящата се пред очите ни история – ние усещахме като радост и като надежда…

Беше хубаво да знаем, че в Переделкино, само на няколко километра от трескава Москва, живее човек, който не само че не е забравил за нещо най-важно, но и за хиляди и хиляди хора е станал свидетел на това най-важно…

Не е наша работа да говорим тук за мястото и значението на Пастернак в руската литература. Работа на всички нас е обаче да се постараем да разберем и да запомним неговото свидетелство. Което ни връща, разбира се, към онази удивителна книга, която – подобно на бомба – се взриви над света и сега, след смъртта на своя автор, съдържа в себе си неговото последно, обърнато към нас, свидетелство.

2

Когато романът на Пастернак престана да бъде злободневна сензация, след като всички го прочетоха и отмина времето на първите припрени и остри реакции, започна спорът за Доктор Живаго. Сред възторжените гласове се раздадоха и гласове на протест, които развенчаваха както романа, така и неговия автор. Всичко това е нещо естествено и може да се предполага, че този спор ще продължи дълго. Твърде много са темите, които се преплитат в Живаго, твърде живо той се докосва до времена и до дела, които все още не са забравени, които продължават да отекват с остра болка. Започна и още дълго ще продължава процесът на бавното асимилиране на Живаго, на усвояването му, на разбирането…

Отец Александър Шмеман и неговата „изследователска лаборатория” по богословие на литературата

Публикувана на Понеделник, 09 Февруари 2015 Написана от Владислав Бачинин
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

2 Fr_Alexander_SchmemannСъвременното културно съзнание на драго сърце признава съществуването на художествени текстове, в които има много, което не се поддава на обяснение не само от литературоведски, но даже и от философски, от социологически, от културологични, антропологични, психологически и други хуманитарни позиции. Като се позовава на присъстващите в такива текстове нерефлексируеми семантични резидиуми и смислови бездни, това съзнание обаче далеч не винаги си дава сметка, че констатациите от такъв род като правило са украсени в секуларни тонове. И съвсем рядко може да се чуе, че всички тези затруднения са свързани с игнориране на вътрешната трансцендентност, присъстваща във всеки художествено значим текст и че именно тази трансцендентност е и онзи килер с абсолютни смисли, ключовете от който могат да бъдат само в ръцете на онези изследователи, които са мотивационно предразположени и професионално подготвени за богословски интерпретации на художествените текстове.

В нашия секуларен век специалистите, склонни към интерпретации от този род, не са толкова много. Тъкмо затова аналитичните опити на руския богослов Александър Шмеман (1921-1983) са толкова ценни. Завършил Православния богословски институт в Париж, учил при С. Н. Булгаков, А. В. Карташев, Б. П. Вишеславцев и К. В. Мочулски, разностранно образован, влюбен в литературата, човек, който е предпочитал четенето пред всички останали форми на запълване на свободното си време, отец Александър е оставил след себе си множество интересни мисли и тънки наблюдения, отнасящи се не само до отделни писатели, – руски и западни – но и въобще до литературния процес като цяло. С такива мисли и наблюдения са изпълнени неговите дневници, издадени в Русия през 2005 г.[1]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)