Мобилно меню

Съвременният библейски превод: теория и методология

Публикувана на Неделя, 19 Април 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

A Desnitsky-Cover-Modern_Biblical_TranslationПрез април 2015 г. издателството на Православния Свето-Тихонов хуманитарен университет (ПСТГУ) е отпечатало нова книга на водещия руски православен богослов-библеист Андрей С. Десницки: Съвременният библейски превод: теория и методология.

Авторът на новата книга е доктор на филологическите науки, богослов-библеист и специалист в областта на библейския превод, който е представен и в Живо Предание с четири свои текста (виж тук). Съгласно публикувания в Богослов.ру анонс, в новата си книга Андрей Сергеевич прави равносметка на своя повече от двадесетгодишен опит в областта на библейския превод. В достъпна форма изданието запознава с теорията и с методологията на този превод, като са приведени и множество примери от различни езици. Във вижданията на автора, библейският превод се оказва тясно свързан с най-различни области от човешкото знание: от богословието до компютърните технологии. В книгата са анализирани и съвременните преводи на Библията на руски език, както и са предложени конкретни решения за отделни преводачески проблеми.

Новата книга, с ISBN 978-5-7429-0972-9, е в тираж 1000 бр. и може да бъде търсена в руските Интернет-книжарници или чрез между-библиотечния обмен.

Православие и съвременност

Публикувана на Петък, 17 Април 2015 Написана от Сергей Верховской
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

S S_VerhovskoyПравославието е християнство в неговата най-чиста форма. Римокатолицизмът прибавя към първоначалното християнско учение много, което по същество е чуждо за него, а протестантизмът, от своя страна, отхвърля много от драгоценните истини на християнството. Само православието пази и развива апостолското християнство, без да добавя нищо изкуствено и да изважда нещо съществено от него. Неповредената истина се съхранява само в Православната църква и това не е голословно твърдение, а може да бъде показано и доказано.

Същевременно обаче състоянието на самата Православна църква е печално. Още в древността тържеството на християнството над езичеството почти съвпада с началото на гибелта на Римската империя; варварството надделява над западната култура, руши много църкви, откъсва Запада от Изтока. От 7 до 15 в. – под ударите на мюсюлмани и кръстоносци – Византия бавно загива. След което – през 19 век – и гръцките, и всички Балкански църкви, едва освободили се от османското иго, отново трябва да преживеят големи бедствия. Руската православна църква, след близо две столетия на относително спокойствие, в продължение на пет столетия търпи татарско иго и води жестока борба с войнстващия полски римокатолицизъм. И, макар в историята ѝ да е имало винаги и славни страници, нейният всестранен разцвет започва едва от края на 18 в. 20 век пък трябваше да стане епоха на величието и на Русия, и на руското православие, но нещата се случиха по друг начин.

Синтезът на интерпретацията и проповедта: Живото слово. Ефективното проповядване на Божието слово днес

Публикувана на Вторник, 14 Април 2015 Написана от Прот. Пол Н. Тарази
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Paul_N_TaraziКак православието ще може да достигне сърцето на тази нация, ако ние продължаваме да предъвкваме миналото и да говорим на нашата младеж на език, който тя не разбира?

Митрополит Филип (Салиба)

След като обсъдихме основните аспекти на пророческото проповядване – такива, каквито ги откриваме в Стария Завет – и на християнската проповед (κήρυγμα), все пак остава проблемът с тяхното приложение. В собствен смисъл, в това за нас се заключава и централният въпрос.

След като изследвахме пророците и апостолите, ние сме призвани да престанем да бъдем просто зрители и да започнем да действаме. Това влече след себе си поредица от фундаментални въпроси: можем ли да бъдем и днес пророци и/или апостоли? Е ли проповядването, в края на краищата, действителният проблем в нашето настояще. И, в случай че е, как следва ние да проповядваме? И какво? След като Божието слово е вече установено и в известен смисъл ограничено до поредицата от текстове, която наричаме Свети Писания, можем ли да продължаваме да говорим за живо слово, или ние сме просто интерпретатори на тези текстове? Трябва ли – винаги, когато проповядваме – да се позоваваме на Писанието? Има ли някаква връзка между интерпретацията на текста и проповедта? И, ако да – то каква е тя? Приемайки, че първичното пророческо слово е било ефективно, а това на апостолите пък е имало спасяваща сила, можем ли все още да кажем същото по отношение на нашите днешни от втора ръка слова? Може ли днес нашата проповед да бъде живо Божие слово и Негово спасително послание или тя е – в най-добрия случай – едно старателно препращане към Писанията и убедителна покана те да бъдат прочетени?

Ал-Бируни за Благодатния огън на Гроба Господен

Публикувана на Събота, 11 Април 2015 Написана от Рахмат Рахимов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

R RahimovИзвестният ориенталист И. Ю. Крачковский в една от своите работи подлага на анализ разказите на средновековните мюсюлмански автори за чудото на светия огън, слизащ на Велика събота над гроба на Иисус Христос в Йерусалимския храм.[1] Сред тези разкази се намира и пасаж от съчинението Хроника на изминалите години на най-големия средноазиатски учен – енциклопедист, хорезмиеца[2] ал-Бируни (973-1048). Ще си позволя да приведа тук този разказ от статията на Крачковский.[3] Според автора на тази изключително интересна публикация разказът на ал-Бируни, „а и цялото негово произведение имат напълно определена дата – 1000 г. сл. Р. Хр.”.[4]

За съботата преди Великата неделя (на Възкресението) се предава един разказ, от който запознатите с естествената наука са силно смутени и едва ли могат да признаят неговата [истинност]. Ако враговете не преповтаряха така единогласно това, като казваха, че сами са били свидетели, и ако почтените учени и други лица не бяха увековечили случващото се в своите книги, тогава сърцето не би могло да се отнесе към всичко това спокойно.

Слизането в ада в „Пасхалната тайна” на Ханс Урс фон Балтазар

Публикувана на Четвъртък, 09 Април 2015 Написана от Иля Каплан
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

hans-urs-von-balthasarВ рамките на християнското богословие нито едно догматическо положение не може да бъде преразглеждано или променяно. Догматите са тези, които ни съобщават вечната и неизменна истина, и поради това носят абсолютен характер. Неизменността на учението обаче не може да изключва постоянното му преосмисляне и преживяване сред всяко ново поколение християни. Възприемането от Църквата на догмата, от една страна, е еднократно действие, което не подлежи на преразглеждане, а от друга – нещо, вечно продължаващо: в смисъл, че, веднъж приет, в хода на историята на Църквата, във връзка с промените в мисленето и светогледа на хората, догматът може да се разкрива по нови начини.

И богословите са тези, които са длъжни да изтълкуват догматите, като ги правят достъпни за разбирането и възприемането на своите съвременници. Това тълкуване е разкриване на неизменния вътрешен смисъл или логос на догмата и търсене на нови способи, или тропоси, за неговото изразяване, а не редукция или демитологизация на догмата. Не може ли обаче богословът – в търсенето на новия способ за изтълкуване на догмата – да отиде твърде далеч? Не може ли да се получи така, че в намерението си да разкрие църковното учение, той да извърши по същество отдалечаване от това учение? Може ли преосмислянето на Преданието на Църквата да не остави своята следа върху това Предание?

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст