Мобилно меню

Православие и съвременност

Публикувана на Петък, 17 Април 2015 Написана от Сергей Верховской
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

S S_VerhovskoyПравославието е християнство в неговата най-чиста форма. Римокатолицизмът прибавя към първоначалното християнско учение много, което по същество е чуждо за него, а протестантизмът, от своя страна, отхвърля много от драгоценните истини на християнството. Само православието пази и развива апостолското християнство, без да добавя нищо изкуствено и да изважда нещо съществено от него. Неповредената истина се съхранява само в Православната църква и това не е голословно твърдение, а може да бъде показано и доказано.

Същевременно обаче състоянието на самата Православна църква е печално. Още в древността тържеството на християнството над езичеството почти съвпада с началото на гибелта на Римската империя; варварството надделява над западната култура, руши много църкви, откъсва Запада от Изтока. От 7 до 15 в. – под ударите на мюсюлмани и кръстоносци – Византия бавно загива. След което – през 19 век – и гръцките, и всички Балкански църкви, едва освободили се от османското иго, отново трябва да преживеят големи бедствия. Руската православна църква, след близо две столетия на относително спокойствие, в продължение на пет столетия търпи татарско иго и води жестока борба с войнстващия полски римокатолицизъм. И, макар в историята ѝ да е имало винаги и славни страници, нейният всестранен разцвет започва едва от края на 18 в. 20 век пък трябваше да стане епоха на величието и на Русия, и на руското православие, но нещата се случиха по друг начин.

Синтезът на интерпретацията и проповедта: Живото слово. Ефективното проповядване на Божието слово днес

Публикувана на Вторник, 14 Април 2015 Написана от Прот. Пол Н. Тарази
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Paul_N_TaraziКак православието ще може да достигне сърцето на тази нация, ако ние продължаваме да предъвкваме миналото и да говорим на нашата младеж на език, който тя не разбира?

Митрополит Филип (Салиба)

След като обсъдихме основните аспекти на пророческото проповядване – такива, каквито ги откриваме в Стария Завет – и на християнската проповед (κήρυγμα), все пак остава проблемът с тяхното приложение. В собствен смисъл, в това за нас се заключава и централният въпрос.

След като изследвахме пророците и апостолите, ние сме призвани да престанем да бъдем просто зрители и да започнем да действаме. Това влече след себе си поредица от фундаментални въпроси: можем ли да бъдем и днес пророци и/или апостоли? Е ли проповядването, в края на краищата, действителният проблем в нашето настояще. И, в случай че е, как следва ние да проповядваме? И какво? След като Божието слово е вече установено и в известен смисъл ограничено до поредицата от текстове, която наричаме Свети Писания, можем ли да продължаваме да говорим за живо слово, или ние сме просто интерпретатори на тези текстове? Трябва ли – винаги, когато проповядваме – да се позоваваме на Писанието? Има ли някаква връзка между интерпретацията на текста и проповедта? И, ако да – то каква е тя? Приемайки, че първичното пророческо слово е било ефективно, а това на апостолите пък е имало спасяваща сила, можем ли все още да кажем същото по отношение на нашите днешни от втора ръка слова? Може ли днес нашата проповед да бъде живо Божие слово и Негово спасително послание или тя е – в най-добрия случай – едно старателно препращане към Писанията и убедителна покана те да бъдат прочетени?

Ал-Бируни за Благодатния огън на Гроба Господен

Публикувана на Събота, 11 Април 2015 Написана от Рахмат Рахимов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

R RahimovИзвестният ориенталист И. Ю. Крачковский в една от своите работи подлага на анализ разказите на средновековните мюсюлмански автори за чудото на светия огън, слизащ на Велика събота над гроба на Иисус Христос в Йерусалимския храм.[1] Сред тези разкази се намира и пасаж от съчинението Хроника на изминалите години на най-големия средноазиатски учен – енциклопедист, хорезмиеца[2] ал-Бируни (973-1048). Ще си позволя да приведа тук този разказ от статията на Крачковский.[3] Според автора на тази изключително интересна публикация разказът на ал-Бируни, „а и цялото негово произведение имат напълно определена дата – 1000 г. сл. Р. Хр.”.[4]

За съботата преди Великата неделя (на Възкресението) се предава един разказ, от който запознатите с естествената наука са силно смутени и едва ли могат да признаят неговата [истинност]. Ако враговете не преповтаряха така единогласно това, като казваха, че сами са били свидетели, и ако почтените учени и други лица не бяха увековечили случващото се в своите книги, тогава сърцето не би могло да се отнесе към всичко това спокойно.

Слизането в ада в „Пасхалната тайна” на Ханс Урс фон Балтазар

Публикувана на Четвъртък, 09 Април 2015 Написана от Иля Каплан
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

hans-urs-von-balthasarВ рамките на християнското богословие нито едно догматическо положение не може да бъде преразглеждано или променяно. Догматите са тези, които ни съобщават вечната и неизменна истина, и поради това носят абсолютен характер. Неизменността на учението обаче не може да изключва постоянното му преосмисляне и преживяване сред всяко ново поколение християни. Възприемането от Църквата на догмата, от една страна, е еднократно действие, което не подлежи на преразглеждане, а от друга – нещо, вечно продължаващо: в смисъл, че, веднъж приет, в хода на историята на Църквата, във връзка с промените в мисленето и светогледа на хората, догматът може да се разкрива по нови начини.

И богословите са тези, които са длъжни да изтълкуват догматите, като ги правят достъпни за разбирането и възприемането на своите съвременници. Това тълкуване е разкриване на неизменния вътрешен смисъл или логос на догмата и търсене на нови способи, или тропоси, за неговото изразяване, а не редукция или демитологизация на догмата. Не може ли обаче богословът – в търсенето на новия способ за изтълкуване на догмата – да отиде твърде далеч? Не може ли да се получи така, че в намерението си да разкрие църковното учение, той да извърши по същество отдалечаване от това учение? Може ли преосмислянето на Преданието на Църквата да не остави своята следа върху това Предание?

Св. Григорий Паламà в съвременното гръцко богословие

Публикувана на Понеделник, 06 Април 2015 Написана от Хризостомос Стамулис
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Chrisostomos StamoulisОт началото на 20 век и до днес, когато човечеството се готви да встъпи в новото хилядолетие, личността и богословието на втория покровител на Солун, св. Григорий Паламà, имат водещо място в новото гръцко православно богословие, независимо дали присъстват пряко в богословските трудове или не. При едно пътуване през страниците на творчеството на гръцките православни богослови от 20 век се създава впечатлението, че за нито един светец, за нито едно друго богословие не са били изказвани толкова противоречиви мнения и никой друг не е предизвиквал толкова научни и светогледни сблъсъци. Колкото повече се задълбочаваме в изследване на богословската литература, толкова повече това впечатление се засилва, за да стигне до убеденост.

От гледна точка на методологията, изучаването на богословието на този голям светец от новогръцките изследователи може да бъде разделено на три периода, в които се откриват и съответните, винаги компромисни тенденции, натоварени с особените си характеристики. Личности, богословски учения, диалози, литургичен живот, социални различия, различни културни форми, съгласия и разногласия в крайна сметка дават израз на движението на едно живо тяло – тялото на Църквата, което се опитва, отново обръщайки се към своето минало, да оцени собствените си прояви на неразумие и на изопачаване на истината.

За да сме точни трябва честно да отбележим, че богословският диалог в Гърция, който е имал и има за свой център богословието на св. Григорий, изглежда се развива на външно и вътрешно ниво: диалог за самоосъзнаване на православното богословие и, заедно с него, диалог на православното богословие с учението на Християнския запад.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)