Мобилно меню

Проповедта на щастието в руската литература

Публикувана на Понеделник, 27 Април 2015 Написана от Архим. Симеон (Томачински)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Jerom Simeon_TomachinskyРуската литература е една от главните пазителки на ценностите, които съставят нашата православна цивилизация. Вече разказвах подробно за това в моя доклад пред пленарното заседание на Знаменските четения. Днес пък бих искал да засегна темата за щастието, тъй като от тълкуването на този термин до голяма степен зависи към какъв тип цивилизация принадлежи една или друга общност.

В булевардното съзнание понятието щастие се свързва, като правило, с някакви материални блага, делови успехи, с изобилие от развлечения и удоволствия. В живота обаче нещата не се подреждат така и понякога богатите и успешни хора се оказват най-нещастните, а някои от тях дори завършват живота си и със самоубийство. Множество социологически изследвания в различни години, в една или друга страна, показват, че жителите на бедните държави често се чувстват много по-щастливи от гражданите на „страните на благополучието”. Къде е причината за това?

За това, що е щастие, много се е разсъждавало още в античната епоха. Стоиците, например, смятали, че щастието се състои в аскетичния начин на живот и в свободата от страстите. Към безстрастието пък скептиците добавяли безстрашието пред смъртта. Епикурейците виждали щастието в удоволствията и наслажденията, ала и те смятали разума за висше благо, което трябва да управлява човека. Известно ни е изказването на Епикур, че удоволствията, които носят след себе си вреди, трябва да бъдат избягвани.

Спомен за нашите наставници (1957-1983)

Публикувана на Петък, 24 Април 2015 Написана от Прот. Томас Хопко
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Thomas_HopkoТъй като в 2003 г. „Св. Владимир” отбелязва своята шестдесет и пет годишнина, деканът, отец Ериксън, ме помоли да разкажа спомените си от моя непосредствен опит от средните години на семинарията. Правя това с радост и с благодарност, вдъхновен от библейската заповед: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки”

(Евр. 13:7-8).

Прот. Томас Хопко, Почетен декан

Годината 2003 е повратна за семинарията „Св. Владимир” в няколко отношения. Най-важното от тях е, че през октомври на настоящата година се навършват 65 години от основаването на семинарията. Други особено важни годишнини, белязани от 2003 г., са: двадесетгодишнината от освещаването на семинарския параклис (през май 1983 г.) и смъртта на отец Александър Шмеман (през декември същата година). По съвпадение това е и четиридесетата годишнина от завършването (м. юни 1963 г.) на първия випуск, откакто семинарията е в Крестууд – випускът, член на който бях и аз.

Пристигане в семинарията

Чух за „Св. Владимир” през 1956 г. от един приятел – Франк Кюлик, който сега е психиатър в Джаксън, Мисисипи и предан поддръжник на семинарията. Франк тъкмо беше постъпил в университета Дрю в Ню Джърси, докато аз се бях записал в малък колеж в щата Ню Йорк.[1] Той ми телефонира, за да ми каже че е присъствал на семинар в Дрю, посветен на темата за руското православие. Беше особено впечатлен от един от говорилите на семинара – млад свещеник, на име Александър Шмеман, преподавател в семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк. И ми предложи да се разходим и да научим повече за „Св. Владимир” през великденската ваканция на 1957 г.

Клайв Степълс Луис за Бога, вярата и човека

Публикувана на Сряда, 22 Април 2015 Написана от Алексей А. Федотов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

C S_LewisКлайв Стейпълс Луис е сред най-прочутите християнски мислители и писатели на двадесетото столетие. В годините на младостта си той постепенно изгубва всякаква вяра. След период на духовни търсения, в тридесет и третата година от живота си става убеден християнин. Смятат го за едва ли не единствения християнски писател, чийто трудове – при все че сам той не е православен – се оценяват неизменно положително от православните богослови. Човек с енциклопедични познания и търсещ ум, веднъж повярвал, той влага много сили в изучаване на историята на религиите – включително и на първоизточниците, – преди християнските му убеждения да станат осмислени и непоколебими.

Самият той пише за това така: „В моето съзнание… смущаващото разнообразие от „религии” започна да се подрежда… Въпросът вече не опираше до това да открия неподправено вярната религия сред хиляди други несъмнено неверни религии. Въпросът по-скоро бе: Къде религията постига истинска зрелост? Къде, ако изобщо това се случва, алюзиите на езичеството намират своето осъществяване?”.[1]

Обстоятелства, предшестващи разделението на църквите при патриарх Михаил Керуларий

Публикувана на Понеделник, 20 Април 2015 Написана от Николай С. Суворов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Michael I_CerulariusПо произхода си Михаил Керуларий е от знатен род. Исторически кариерата му започва, както отбелязват изворите, със заговор против имп. Михаил IV Пафлагон. По думите на Кедрин, който повтаря Скилица, глава – ἔξαρχος – на заговора е именно Керуларий с Йоан Макремволит, съпруг на сестра му, и с участието на немалко други граждани.[1] Заговорът е разкрит, заговорниците са заточени, а имуществото им – конфискувано. Цел на заговора – μελέτη τυραννίδος, по израза на Кедрин, е сваляне на законния император и възкачване на Керуларий. Според византийската терминология „тиранинът винаги е узурпатор на законната власт”, а μελέτη τυραννίδος е умисъл, насочен към такава узурпация. Заговорите и политическите преврати са били, както е известно, обикновено явление във византийската история, и от факта, че начинанието на Керуларий не успява, не следва, че само по себе си е било нереално. Историческата илюстрация е налице. Константин Мономах също е заточен при Пафлагон, а след това става император. В надгробен панигирик в чест на Михаил Керуларий Михаил Псел, който иска на всяка цена да прослави паметта на починалия,[2] представя участието му в заговора в много изкуствена светлина, запазвайки и честта на Пафлагон, срещу когото е насочен заговорът, и честта на Керуларий. С качването на престола на Пафлагон, казва Псел, се разкрива двойствения характер на режима: 

Съвременният библейски превод: теория и методология

Публикувана на Неделя, 19 Април 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

A Desnitsky-Cover-Modern_Biblical_TranslationПрез април 2015 г. издателството на Православния Свето-Тихонов хуманитарен университет (ПСТГУ) е отпечатало нова книга на водещия руски православен богослов-библеист Андрей С. Десницки: Съвременният библейски превод: теория и методология.

Авторът на новата книга е доктор на филологическите науки, богослов-библеист и специалист в областта на библейския превод, който е представен и в Живо Предание с четири свои текста (виж тук). Съгласно публикувания в Богослов.ру анонс, в новата си книга Андрей Сергеевич прави равносметка на своя повече от двадесетгодишен опит в областта на библейския превод. В достъпна форма изданието запознава с теорията и с методологията на този превод, като са приведени и множество примери от различни езици. Във вижданията на автора, библейският превод се оказва тясно свързан с най-различни области от човешкото знание: от богословието до компютърните технологии. В книгата са анализирани и съвременните преводи на Библията на руски език, както и са предложени конкретни решения за отделни преводачески проблеми.

Новата книга, с ISBN 978-5-7429-0972-9, е в тираж 1000 бр. и може да бъде търсена в руските Интернет-книжарници или чрез между-библиотечния обмен.

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики