От какво да се страхуваме или отново за Църквата и нейната мисия

Някога Христос нарекъл учениците Си „солта на земята“ (Мат. 5:13). Днес все по-често се препоръчва да се готви без сол и въобще да се внимава с нейната консумация, и за това вероятно има достатъчно основания – от гледна точка на здравето на организма. Само че на този призив се отзовават малцина – мнозинството продължава да си живее като преди и солѝ ли, солѝ. Та нали животът трябва да е „вкусен“! Как иначе?

Христос, разбира се, е имал предвид една друга „сол“. Имал е предвид онова, без което не може и не следва да се живее: усещането за живота и отговорността към него, без които, също както и в кулинарията, резултатите са плачевни. Сетне пък с властта, присъща на Неговото господство, наредил: „Научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа“ (Мат. 28:19). Повеля, на която Църквата винаги е гледала като на мисионерски императив и на отворена възможност за разтваряне на небесните порти за всекиго – буквално за всекиго, когото неведомият за човеците Божи промисъл водел в нея. Изводът не е сложен: солта на земята е и онова, което в собствен смисъл кръщава за живот. Тези, за които Христос рекъл, че без тях животът не е същият – замисленият от Него живот, са и същите, които във всеки момент трябва да са готови да преподадат живот на своя ближен (в когото също така им е казано да умеят винаги да виждат и Божия образ) – да му преподадат онази сладост, която само Божието царство и неговите земни проекции са в състояние да предложат.

Тук свършва и „кулинарно“ украсеното ни встъпление. За да кажем онова, което сме длъжни да си кажем, а то е, че живеем… безсолно. Не в кулинарния, а в църковния смисъл. Че няма с какво да посолим онези, които Господ ни изпраща най-вероятно като възможност да допринесем нещо, макар и малко, за Църквата, за онова завещано ни от апостола на народите „… докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Съвършенството обаче, поне в Църквата и в християнството, е съвършенство в любовта. Тогава, когато я има, когато в лицето на ненадейно изправилия се пред тебе непознат успееш да видиш Христос и да му поговориш за Христос (за предпочитане и с това, което вършиш, не само с приказки); вместо по стар навик да видиш в него враг, дошъл, не за да потърси при тебе прибежище, а да завладява (по презумпция) дарената ти от Господа земя и да нарушава и без това тънкия етнически баланс в каноничната ти територия. Когато изпълниш повеленото ти от същия Господ, във вярност към Когото всеки ден се кълнеш, тогава ще го има и съвършенството, за което говори апостолът. В противен пък случай всички дълбоки размисли над „Мисията на Църквата в съвременното общество“ и въобще всички витиеватости, с чиято помощ зле прикриваме безсолността си и само си въобразяваме, че овкусяваме безнадеждно безвкусната си трапеза, ще остават само „мед, що звънти, или кимвал, що звèка“ (1 Кор. 13:1).

Едното само Писание или как протестантите нарушават собствените си принципи

Всеки, който е повече или по-малко запознат с богословието на реформацията, прекрасно знае, че протестантите са отричали Преданието на Църквата в качеството му на източник на вероучението и са утвърждавали принципа Sola Scriptura – единствено и само Писанието. Днес ние слушаме от баптистите и петдесетниците, че Библията е самодостатъчна, че тя сама тълкува себе си, че в нея са отговорите на всички въпроси. В този смисъл православните, отстояващи необходимостта от Преданието, изглеждат по някакъв начин като „непълни християни”, на които са им нужни още някакви книги – отделно от Словото Божие. Наистина, православните имат едно просто възражение: че Библията е непогрешима – в това спор няма, но за спасението е необходим още и Сам Бог. Можем ли да общуваме с Бога, само като четем Библията, или има и други начини за богообщение? Ето го въпроса на православните, на който протестантите трябва да отговорят. На него те винаги имат готовия отговор, че я има още и молитвата, но да се молим, можем само с буквални цитати от Библията или с думи, които преразказват Библията, и нищо повече от това! Лесно е да се убедим, че тази теза не изпълнява нито едно от протестантските изповедания – всяко от тях има своите собствени „сборници с химни” и те по никакъв начин не се свеждат само до едното цитиране или преразказ на Библията. Значи само молитва и толкова, така ли? Така питат православните.

Тук сред протестантите започват разногласията. Още в епохата на реформацията, например, Лутер е бил убеден, както и цялата Църква преди него, че – освен молитвата – важен и незаменим начин на богообщение са още и Тайнствата. Но ето, че неговият колега, швейцарският реформатор Цвингли, е бил убеден, че това не е така. И в резултат…

Моето пътуване с о. Александър (семейството; ранни години)

Предговор към новото издание

След като второто издание на тези лични спомени беше подготвено, осъзнах, че читателите се интересуват не само от нашия семеен живот, но също и от нещата, които изпълваха нашия живот – нашето щастие и непрекъсната радост.

Ние бяхме обикновени, нормални хора, със своите трудни и щастливи моменти. Сега обаче, когато преживявам нашия живот отново във всичките му детайли и като се опитвам да го погледна под друг ъгъл мога само и единствено с огромно задоволство да свидетелствам, че животът ни винаги, някак автоматично, бе съсредоточен, центриран върху да бъде Твоята воля и това му даваше хармония и светлина. Това не беше героично решение, нито резултат от разумен размисъл. Това просто беше – и това послушание, избрано свободно, беше изпълнено с вяра, надежда и увереност, че Бог ни обича.

Какво мога да кажа?

Нищо друго освен: Благодаря Ти, Господи.

Благодаря Ти за красотата и мира на този септемврийски месец на Лабел, в Канада, където съм по-близо от всякога до моя съпруг, до природата, до величието на творението, до чувството, че оставащите ми години живот са изпълнени с благодат.

Надявам се, че съм вярна на представата на моя съпруг за живота:

Само от едно нещо се нуждаем…

Уляна Шмеман

Монреал, септември, 2007 г.

Труд, творчество и свобода

1.1

Колкото и критично да се отнасяме към социализма, не може да не признаем поне една негова заслуга.

Социализмът свърза проблема за бедността с този за несвободата. Но главното зло в тази несвобода се състои, разбира се, не в имущественото неравенство, нито в продажбата на труда, който е често неизгоден, както и не е в труда, сам по себе си, а в това, че все повече намалява полето за творческа дейност на мнозинството хора и все по-малко радостен и все по-малко творчески става техният труд.

Изход от тази ситуация може да се намери само ако разберем, че проблемът за свободата е неотделим от проблема за ценноста и този за времето.

1.2

Единствено преживяването на ценното, или истински ценното преживяване дава свобода и това е така, понеже в истински ценното вече липсва елементът на средствата, или той е преобразен.

Зная един човек в Христа. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Светоотеческият период не е просто един изолиран етап от живота на Църквата. Свети отци има във всички епохи и всяка епоха има своите светци и големи богослови. Двадесетият век също даде своя принос в Преданието на Църквата, чрез свидетелствата на множество светци – мъченици, изповедници и богослови. Сред тях е архимандрит Софроний (Сахаров), когото Бог удостои едновременно с дара на духовното старчество и на богословието. С пълно основание Навпактският митр. Йеротей (Влахос) сравнява този изключителен съвременен духовник и богослов с преп. Симеон Нови Богослов. В книгата Зная един човек в Христа митрополит Йеротей разкрива в дълбочина личността и богословието на този съвременен свидетел на православието. Книгата е разделена на две основни части – в първата от тях личността и учението на стареца са разкрити чрез неговото богословско творчество, докато във втората авторът описва своя личен опит от срещите си с него.

Вярно на целта си да представя творчеството на най-изтъкнатите представители на православното богословие на 20 век, проектът Живо предание започва публикуването на тази книга на митрополит Йеротей, който от личен опит свидетелства, че Христос присъства сред нас неизменен не само в миналото, но също така и днес. Най-ярко обаче е Неговото присъствие в хора като архимандрит Софроний, в които Христос живее и в които се е изобразил. Посланието на автора към неговия съвременник е, че докато има святост, докато Църквата дава плодове като стареца Софроний, светът няма да свърши, а ще продължи да ражда нови жители на Небесното царство. В книгата се съдържат и много свидетелства, че сам Бог е прославил чрез чудотворство и харизматични дарове своя угодник, стареца Софроний, поради което и митрополит Йеротей е категоричен: „Ако отец Софроний не е светец, то светци въобще няма!”.

Книгата „Οίδα άνθρωπον εν Χριστώ”. Βίος και πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστού και θεολόγου („Зная един човек в Христа”. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова) се превежда и публикува на български език в проекта Живо Предание с изричното съгласие и с благослвовението на нейния автор – Негово Високопреосвещенство Навпактски и на Свети Влас митрополит Йеротей (Влахос).