Мобилно меню

Защо са изгорили Джордано Бруно

Публикувана на Петък, 05 Юни 2015 Написана от Владимир Легойда
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Vl LegojdaНезависимо, че идеята за религията като „опиум за народа” вече не е актуална, много остарели възгледи все още не са се променили и продължават да прехождат от поколение в поколение. Една от тях е представата за борбата на религията с науката „не на живот, а на смърт”. Защитниците на този възглед обикновено играят с известни имена: Коперник, Галилей, Бруно. Най-поразително е, че митовете за тези „мъченици на науката” до такава степен са вкоренени в масовото съзнание, че понякога изглежда, че няма как да бъдат премахнати. Времената се променят, историята е подложена на скрупульозен анализ, единствено апологетите на сякаш обидените от християнството учени продължават да обвиняват „проклетите попове” в унищожаване на науката. Причината за устойчивостта на тези митове е тема за отделен, сериозен разговор с участието както на историци и културолози, така и на психолози и социолози. Целта на тази публикация е различна – да направим опит да се ориентираме, първо, какво се е случило в действителност и, второ, доколко то има отношение към конфликта между науката и религията, ако такъв изобщо е възможен. Ще стане дума за Джордано Бруно.

Ще започна с фактите: в крайна сметка Джордано Бруно (1548-1600) е пострадал от инквизицията. На 17 февруари 1600 г. мислителят е изгорен на клада на Площада на цветята в Рим. При всички интерпретации и трактовки на събитието фактът остава факт: инквизицията осъжда Бруно на смърт и изпълнява присъдата.[1] Подобен акт едва ли би могъл да бъде оправдан от гледна точка на евангелския морал, поради което и смъртта на Бруно завинаги ще остане скръбно събитие в историята на Католическия запад. Но въпросът в случая е различен. За какво точно е пострадал Джордано Бруно? Съществуващият стереотип на „мъченика на науката” дори не ни и позволява да се замислим над този въпрос. Че как за какво? Разбира се, заради научните си възгледи! Само че при проверка този възглед се оказва най-малкото повърхностен, а по същество – и изцяло неверен.

Беседи за Литургията от йером. Атанасий (Йевтич)

Публикувана на Сряда, 03 Юни 2015 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

A Jevtich-coverПрез май 2015 г. Великотърновското издателство „Синтагма” отпечата още една високо стойностна богословска книга: Беседи за Литургията от добре познатия в целия православен свят и у нас епископ на Сръбската патриаршия Атанасий (Йевтич).

Книгата излиза в превод на български на доц. Свилен Тутеков от Православния богословски факултет на ВТУ и съдържа осем беседи, които епископ Атанасий изнася преди повече от двадесет години – когато е йеромонах и преподавател в Богословския факултет в Белград.

В предговора към новата книга издателите пишат:

„Книгата на еп. Атанасий (Йевтич) „Беседи за Литургията” е продължение на мистагогийната (тайноводствената) традиция в православното богословие, която има за цел да покаже всетайната на божествената Литургия като епицентър на православната вяра и живот, на църковния начин на съществуване. Беседите съдържат едно пространно тълкувание на божествената Литургия, което по удивителен начин разкрива дълбокия екзистенциален смисъл на догматическите истини и на етоса на Православната църква. Те са адресирани както към тези, които се стремят да живеят като църковни личности, така и към онези, които отварят умовете и сърцата си за духовното богатство на православието. И това е възможно, тъй като авторът успява по наистина уникален начин да ни въведе не само в най-дълбокия смисъл на тайнството на Литургията, но и в най-дълбокия литургичен смисъл на църковната истина за Бога, човека и творението, на подвига на любовта и отношението към ближния. Тази книга можем да определим като истинска съвременна Мистагогия, която е продължение на мистагогийната традиция на св. Максим Изповедник и на св. Николай Кавасила. И като автентичен свидетел и продължител на тази традиция епископ Атанасий (Йевтич) запечатва богословстването си за Литургията с печата на своята богословска харизма, църковна отдаденост и пастирска грижа.

Да слушаш или да четеш книгите на епископ Атанасий, наистина е събитие; това е събитие на срещата с човек, който е лично въплъщение на църковната харизма. Това е срещата с човек, който не просто говори за богословието, а диша, живее и твори богословие; той не просто говори за отците, а събеседва с отците. Той не просто говори за Литургията, а живее и богословства литургично. Затова и цялото му богословие извира от Литургията и е в служение на Литургията като събитие на участието в живота на Църквата. И тази книга е покана за участие в събитието на богословстването за Литургията като всетайнство на Църквата Христова.

Доколкото Литургията е общо дело, и то богочовешко, със сигурност може да се каже, че настоящото издание на книгата на епископ Атанасий „Беседи за Литургията” на български език е наистина литургийно, т. е. общо дело на мнозина верни в Христос. Докато служеха това дело, участващите в него се упражняваха в една основна християнска добродетел – търпението. Затова и инициативата за публикуването на книгата не може да бъде приписана само на един човек. Тя е плод от общото усилие на много християни, които по мярката на личната си харизма и съпричастност подаряват на българския читател радостта от това да се докосне до богословското творчество на епископ Атанасий (Йевтич). Свети Максим Изповедник казва, че най-голямото (нещо), което можем да принесем на Бога, е нашето благодарение, и затова ние можем само да благодарим на всички онези, които допринесоха за това книгата да бъде предадена в ръцете на българския читател”.

Неделя Православна, 2015 г.

Доц. д-р Свилен Тутеков

Д-р Димитър Златев

А ето и предисловието към книгата на сръбските ѝ издатели:

„Преди двадесет години (1986-1989) йеромонах Атанасий (Йевтич), преподавател в Богословския факултет в Белград и свещенослужител в манастира „Въведение Богородично” (Белград), изнася в залата на Сръбската патриаршия пред вярващи, най-вече младежи, няколко цикъла „Беседи за същността на християнството”: За Свещеното Писание, Христос и Църквата, Църквата в света и в историята, За светата Литургия. (Беседите за богослужението и за светата Литургия йеромонах Атанасий започва още в Атина, в Руската църква „Света Троица” (1966-1968), където по това време служи, подготвяйки докторската си дисертация „Еклисиологията на апостол Павел според св. Йоан Златоуст”, неотдавна преведена и на сръбски (Еклисиологија св. апостола Павла, Врњци, Требиње 2006), където има специална глава за св. Евхаристия = Литургия при св. апостол Павел и при св. Йоан Златоуст.) Тези белградски, твърде посещавани беседи младите слушатели записват, а наскоро записаха и на компактдискове и така те станаха достъпни за мнозина, за нас, както и за самия лектор. Тъй като неотдавна започна независим спор относно „стария” или „новия” начин на служене на светата Литургия, ние публикуваме тези осем беседи, произнесени преди двадесет години, за да се види, освен всичко друго, как в Белград, по времето на патриарх Герман и преди това – по времето на отец Юстин, се е служило и се е причастявало, и по-конкретно в белградския манастир „Въведение Богородично” (където йеромонах Атанасий идва през 1972 г.), но и не само там, и че това не е предизвиквало никакъв спор или още по-малко е било поставяно под въпрос.

Текста на беседите свалиха от сиди-та дяконите и монахините от Херцеговина и от манастира Жича, а авторът сам ги е прегледал, махнал е някои детайли и множество дегресии (които нямат непосредствено отношение към тълкуванието на светата Литургия, а са второстепенни коментари към актуални събития у нас по това време: разпада на комунизма, Косово, посещения на Света Гора, в Мала Азия, бедстващи места в нашата Църква, масови кръщения и т. н.) и само някъде нещо е допълнил или „изгладил”, т. е. авторизирал.

Бележките под текста са на съставителите, а на местата, където сам авторът добавя по нещо, там това се отбелязва като сегашна или нова бележка.

Под бележката екскурс са дадени, в съгласие с автора, някои дегресии на лектора (които, както и части от беседите, не са налични на всички записи с едно и също времетраене заради прекъсване на касетите при записа)”.

Новата книга с ISBN 978-954-92750-4-9 и корична цена от 14 лв. се разпространява в книжарница „Български книжици”, в „Къща за птици” и храм „Св. Седмочисленици” в София, но предстои разпространението и на други места.

Християнското богословие в срещата с постмодерната религиозност

Публикувана на Сряда, 03 Юни 2015 Написана от Прот. Зоран Кръстич
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Zoran_KrastichДълбоко съм убеден, че със своята променливост, плурализъм и специфично съзнание и манталитет, съвременната обществена действителност е такова изкушение за Църквата, каквото тя не е имала в досегашната си история. Логически погледнато, тази ситуация не може да подмине и християнското богословие. Като слово и наука за вярата, богословието е изправено пред въпроса за своята църковна релевантност и нещо повече – заедно със своя предмет, със самата вяра, то е изправено пред големия въпрос за своята обществена релевантност. В атмосферата на почти всеобщо отричане на всяка трансцендентност и на свеждането на цялата антропологична проблематика изключително до иманентното, всеки съвременен богослов може да се запита за смисъла на собствените си богословски усилия.

Дали чувството за отхвърленост от утробата на живота е може би най-силното и най-горчивото чувство, което съвременният богослов вкусва, замислен върху своето служение? Животът преминава покрай нас – пъстър и бурен – докато ние, изтласкани в периферията на обществото, се опитваме да кажем на този свят нещо, според нас не само важно, но и същностно, но никой не обръща внимание на думите ни. Никого „не го е грижа” и всеки е зает със собствените си ежедневни житейски проблеми и мисли, в които християнският Бог присъства рядко и на които християнското богословие обикновено няма отговори. Това описание би могло да завърши песимистично с поставянето на въпроса: на кого все още е нужно богословието? Такъв въпрос обаче би бил уместен, ако около нас би се простирало безкрайното море на атеизма, в което всяко богословие, та дори и християнското, би потънало. В противоположност на това обаче ние виждаме около себе си – а и емпиричните изследвания го потвърждават – не море на отпадане от Бога, а море от религиозни вярвания във всички форми и с всякаква интензивност, каквито никога по-рано в историята не е имало. Съвременният човек е също толкова, а вероятно и повече религиозен, отколкото някога в историята, което отново се потвърждава от емпиричните изследвания. Какво тогава тук, питаме се, не е наред: богословието, Бог, съвременният човек и неговият свят или нещо друго?

Православната гражданска религия

Публикувана на Понеделник, 01 Юни 2015 Написана от Архим. Кирил (Говорун)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Archim Cyril_GovorunПонятието гражданска религия (civil religion) е полезен херменевтичен ключ към разбирането на социалните и политическите процеси в съвременните страни, които свързват себе си с източно-християнската традиция. И прословутият „руски свят”, и национализмът в балкански стил могат да бъдат тълкувани като граждански религии. Те бяха конструирани благодарение на съществения принос на православните църкви и се състоят от елементи на религиозния култ и на политическата идеология. Гражданската религия в православен контекст може да бъде конструктивна, и деструктивна – както, впрочем, и във всеки друг контекст. Конструктивната ѝ страна се състои в способността да мобилизира хората за цели, излизащи извън пределите на тяхното благосъстояние. В същото време такава мобилизация на масите може да се осъществи заради подкрепа и участие в конфликти, включително военни, с цел изолация или пък узаконяване на диктатура – тя е способна да „сакрализира” корупцията и да възбужда ненавист към другия. Гражданската религия е заплаха за Църквата, тъй като може да я подмени със себе си, да стане своеобразна квази-църква.

Преди да пристъпим към анализ на различните аспекти на гражданската религия в православна социалнополитическа среда, трябва да направим обзор на концепцията в съвременната социологическа наука. Голямото количество литература по гражданска религия е направило тази концепция крайно популярна и, в същото време, лишена от ясни определения. Възможно е именно тази неопределеност да е обезпечила успеха на концепцията.

Православната библеистика като перспектива

Публикувана на Петък, 29 Май 2015 Написана от Андрей Десницки
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Andrey DesnitskyНа портала Богослов.ру вече публикувахме няколко статии за съотношението на вярата и науката по отношение на библеистиката.[1] В настоящата работа бих желал да направя равносметката от моите размишления на тази тема и да предложа на читателя ред тезиси за размишление и обсъждане, а заедно с това и ред конкретни проблеми, от примера на които става ясна разликата в съществуващите подходи.

Какво ни възпрепятства?

Руската наука и руското богословие са принесли богати плодове в много области на знанието – например в литургиката и във византинистиката. Обаче по отношение на библеистиката това не може да се каже – като цяло тя заема много скромно място и в нашето богословско образование, и въобще в живота ни. Достатъчно е да се каже, че на Рождественските четения – най-представителния православен форум в Русия – едва два или три пъти за цялото време на тяхното провеждане е действала секция, посветена на Писанието.

И това не е повод за роптаене – струва си да си зададем въпроса, какво именно не позволява на библеистиката ни да се развива, или защо, сред всички църковно-научни дисциплини, тя се оказва тази, която е едва ли не най-слабо търсената? Когато, по-скоро, всичко би трябвало да бъде точно обратно: именно Библията – като Св. Писание – стои в центъра на християнския живот, и всеки християнин би трябвало да се ориентира според нея. Именно тук обаче лежи, според мен, и главното препятствие пред библейските изследвания.

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник