Мобилно меню

Българо-гръцките църковни отношения през втората половина на 20 век

Публикувана на Четвъртък, 30 Юли 2015 Написана от Иван Ж. Димитров
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

I Zh_DВсеки вид взаимни отношения между две страни и техните народи е функция от техните политически взаимоотношения. Това естествено е в сила и за балканистичните изследвания, петдесетгодишнината на чието проучване в рамките на Института по Балканистика при БАН отбелязахме миналия месец (май 2014 г. – бел. ред.) в София. Защото и дейността на Института за балканистични научни изследвания е функция от „отворилите” се през 60-те години на 20 век отношения между България и Гърция. Не правят изключение от това правило, разбира се, и междуцърковните отношения. С тази разлика, че освен от двустранните политически отношения те зависят и от редица чисто църковни фактори – повече с общоправославно, отколкото с двустранно измерение.

Основен фактор, влияещ на отношенията на Българската православна църква с останалите църкви в семейството на православните поместни църкви в средата на миналия век, е нейният статут. Както е известно, нейното отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия с цел възстановяване на независимостта ѝ води до нейното изключване от православното семейство от църкви и в продължение на цели 73 години тя продължава да съществува в изолация – до февруари 1945 г., когато независимостта ѝ е призната от майката-църква, Цариградската Вселенска патриаршия, а така и от всички останали православни църкви.

Литургичните промени: наблюдения и сравнения

Публикувана на Понеделник, 27 Юли 2015 Написана от Прот. Василиос Термос
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr V_TermosВинаги съм се интересувал от въпросите на богослужението. Живял съм и в провинцията, но и в Атина още от 9-годишна възраст. По-късно пътувах по различни места в Гърция. Като свещеник имах възможността да съслужа с много презвитери и епископи и да продължа и до днес наблюденията си върху нашите богослужебни навици в цялата страна. Отскоро тези наблюдения се допълват от информацията на снимки и видео, които се разпространяват във виртуалната мрежа. Затова се опитах да направя сравнение на литургичните промени у нас през последните десетилетия. Тези наблюдения са със сигурност частични и субективни; опитът на други може да бъде и различен. Ето накратко обобщение на моите впечатления:

Положителни промени

Всенощните бдения: Непознати в миналото, те се превърнаха вече в част от литургичната ни рутина. Много важно богослужение, от което енориите имаха нужда.

Св. Причастие: Голямо църковно постижение е преодоляването (за съзнателно черкуващите се) на стереотипа за рядко пристъпване към божественото Причастие. За съжаление той продължава да битува сред голяма част от кръстените, а в някои райони на страната ни и сред редовно черкуващите се. Но честото пристъпване на значителна част от вярващите е голям напредък.

Религиозността на Чехов

Публикувана на Четвъртък, 23 Юли 2015 Написана от Михаил М. Дунаев
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

M M_DunaevРелигиозността на Чехов. Нима самото предположение за такава не е нелепо? Може би единственият, който говори за високата религиозност на чеховото творчество дълго време беше С. Н. Булгаков, който първи разкри световното значение на идеите и художествената мисъл на този писател. Още по-поразително е, че това убеждение прозвуча още в 1904 г. като отзвук от смъртта на Чехов в публичната лекция „Чехов като мислител”. Философът тогава твърди, че по силата на своите религиозни търсения Чехов „оставя зад себе си даже Толстой и се приближава към Достоевски, нямайки тук равни на себе си”.

Според справедливата мисъл на Булгаков своеобразието на Чехов като творец се състои в това, че той търси правдата, Бога и смисъла на живота не като изследва възвишените прояви на човешкия дух, а нравствените слабости, падения и безсилието на личността, т. е. поставял си е най-трудните художествени задачи. Не възхитено любуване от духовните висоти, а състрадателна любов към слабите и грешни, но живи души – това е основният патос на чеховата проза. 

Синтезът на цялостната личност: Божията грижа и човешкият отговор в изцеряването

Публикувана на Понеделник, 20 Юли 2015 Написана от Прот. Джоузеф Алън
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Joseph_AllenЩе се поддадем ли ние на отчаянието; има ли надежда за един по-добър свят? Не съм песимист, нито някога ще се предам на отчаянието, защото моята Църква е Църква на надеждата. Слънцето може да грее ярко, дори въпреки гъстите облаци. Ако изучите живота на Христос, вие ще откриете моменти и на тъга, и на радост. Ето начина, по който схващам историята: Църквата никога не ни е обещавала рай на земята. Ето защо, ние сме задължени да отхвърлим всякакво социално утопично мислене и с вяра, надежда, достойнство и мъжество да възприемем както мрачните, така и ярките исторически моменти.

Митрополит Филип (Салиба)

Тази статия представлява опит за представяне на определени пастирски аспекти на личностната цялостност (изцеряването). Представянето е с ограничен обхват – нещо като „чернова”, която се надява да отвори нови врати към по-нататъшното изучаване в православна перспектива на вършеното от пастирите изцеление.

Търновският събор от 1211 г. – проблеми и интерпретации

Публикувана на Четвъртък, 16 Юли 2015 Написана от Свещ. Петър Петров
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Petar_PetrovПреди повече от век един историк пише: „Съборите са представлявали пулс, по който може да се съди за общоцърковния живот. Най-вече на тях, отколкото на друго място се проявявал господстващият дух на времето, мярата на здравите сили на века или характера на неговата болест”.[1] И той се оказва прав! Колкото по-задълбочено и по-детайлно проучваме църковната история, толкова повече се убеждаваме в достоверността на факта, че съборите са онези завещани ни от апостолите форуми, които събират като във фокус въжделенията на времето. В този смисъл в началото на 13 век пулсът на българския църковен живот бие учестено, а бурните събития в зората на Второто българско царство предизвикват свикването на Търновския събор от 1211 г.

Този събор предизвиква интереса на всички учени, проучвали историята на това царство и на богомилството. В техните интерпретации обаче намират място предимно отделни аспекти от проблематиката на събора, което изтласква на заден план самия събор и неговата същност на православен форум. Затова тук ще се опитаме да открием значението на събора за историята на Българската православна църква – в контекста на съборното начало в устройството и управлението на Църквата.

Така поставен, за повече яснота и прецизност, въпросът, който предстои да бъде разгледан, изисква да се раздели на две части: Православната традиция и съборността на Църквата, и Търновският събор от 1211 г. – като израз на православната традиция.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж