Мобилно меню

Идентичността на Църквата

Публикувана на Понеделник, 16 Април 2012 Написана от Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

metropolitan john_zizioulasПравославната църква пребивава и живее в рамките на историята. Тя се развива заедно с историята, без да губи своята идентичност. Това условие е много важно, но не е a priori гарантирано. Необходимо е особено внимание, защото историята показва, че някои християнски църкви, които в началото имаха вярна идентичност, дотолкова я промениха, че днес с право си задаваме въпроса може ли въобще да бъдат наречени Църква?

Особено ние, православните християни, трябва изключително сериозно да се отнасяме към този момент. Защото и ние днес, в нашето време, което понякога поражда в нас чувство за особено доволство от самите себе си, сме подложени на реалната опасност да се отклоним от самосъзнанието на истинската Църква и да станем не Църква, а нещо друго, някаква различна организация.

Смятам този проблем за изключително важен и затова бих искал да споделя с вас някои мисли с надежда, че дискусията, която ще последва след това, ще ги обогати с може би по-интересни съображения.

В началото бих искал да поставя въпроса: какво имаме предвид, когато говорим за идентичност? Важно е ясно да определим този термин.

Комуникация – православие – богословие

Публикувана на Четвъртък, 12 Април 2012 Написана от Свещ. Кристоф Левалоа
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

père Christophe_Levalois

Лекция, изнесена през октомври 2011 г. в Православния институт „Св. Сергий” в Париж

Днес ще говоря по темата за комуникацията, по-точно заглавието на изложението ми е „Комуникация, православие, богословие”. Подхващам думата комуникация в най-общ смисъл, иначе тя може да се разклонява в различни понятия, на които няма да се спирам. Комуникацията, с многобройните средства, които ѝ служат, е в сърцевината на днешното общество. Повече от средство, тя е съществен двигател на нашето време, който моделира не само визията ни за света, т. е. начина ни да възприемаме, да живеем и градим обществото, но и самата му техническа и човешка организация. Не можем да избегнем комуникацията в многобройните ѝ аспекти, затова е необходимо да внесем в нея богословско измерение. Всъщност и църквите, и вярващите се сблъскват всекидневно, пряко, конкретно с този въпрос. Както ще очертая, християнската традиция действително може да даде отговори и ориентири за изграждането на всяка комуникация днес.

Нова книга на Навпактски митр. Йеротей, посветена на богослова о. Йоан Романидис

Публикувана на Вторник, 10 Април 2012 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

RomanidisНеотдавна излезе новата книга на Навпактския митр. Йеротей (Влахос) О. Йоан Романидис – корифей на догматическото богословие на Православната католична църква. В първата част на книгата са представени писмата на о. Романидис (1927-2001) до известния руски богослов на двадесетото столетие о. Георги Флоровски (1893-1979). Те са непознати и се публикуват за първи път. В тях проличава дълбокото църковно съзнание на о. Романидис и искреното му възхищение пред богословските търсения на неговия учител о. Флоровски, който от своя страна е ценял много своя ученик като защитник на автентичното църковно предание и наследник на богословското му дело.

Във втората част на книгата е представено богословското развитие на о. Йоан Романидис от самото начало, когато той, изучавайки задълбочено западното богословие, стига до богословието на св. отци като автентично Предание на Църквата. Представен е полемичният му сблъсък с други богослови – вътре и извън Гърция, както и с идеологиите на неговото време, на които той противопоставя своя църковен отговор. Многократно той дава израз на безпокойството си за състоянието и бъдещето на богословието в Гърция и с всички сили се бори за неговото освобождаване от западни нецърковни влияния.

Догматиката на о. Йоан Романидис се различава от съвременните му догматически пособия със своя стремеж да преоткрие свободата на православния светоотечески дух. Особено внимание той отделя на богословието на св. Григорий Паламà и решенията на съборите от четиринадесетото столетие за исихасткото учение. Авторът на книгата, митр. Йеротей, оценява трудовете му като „висше богословие“. О. Романидис вярва и изповядва, че рационализмът и морализмът измъчват хората през всички епохи, не само на Запад, но и на Изток. Стъпвайки здраво на кападокийското богословие, той остава докрай верен на догматическото учение на Църквата. Със своите трудове върху православната догматика о. Йоан Романидис отваря нови пътища пред гръцкото богословие, за център на което той смята участието в тайнството на Петдесетница заедно с участието в тайнството на Кръста и Възкресението на Христос. Като цел на Църквата той посочва изцелението и обòжението на човека.

Голям интерес предизвиква диалогът му с инославните. О. Йоан Романидис познава всички богословски течения на времето си и им отговаря, стъпвайки на основата на светоотеческото учение. В третата част на книгата са описани неговите трудове и статии, както и отзиви за тях и личността му.

Книгата от 560 страници е на гръцки език и струва 24 евро. Може да бъде поръчана от манастира „Рождество Богородично – Пелагия“ на адрес pelagia@pelagia.org.gr.

Време, ентропия, кеносис

Публикувана на Понеделник, 09 Април 2012 Написана от Марио Коев
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Mario Koev„Научният метод не може да ни научи на нищо отвъд това как са свързани отделните факти и как се обуславят едни други...”

Айнщайн[1]


I

В този текст ще направя опит да очертая в най-едър щрих някои проблеми и произлизащите от тях възможности за богословска интерпретация на някои научни теории. Когато казвам богословска интерпретация, имам предвид християнското богословие като интелектуална работа и като дискурс, което, разбира се, включва иманентно и екзистенциален компонент.

Тук съществува опасност за богословието и тя се състои в това, че в опита за интерпретиране и осмисляне на научните резултати много лесно може да се стигне до свръхинтерпретация. Освен това много добре знаем колко често са се търсили и все още се търсят богословски възможности в т. нар. „бели петна” на научното познание. Ще дам само един пример за подобно объркване. Относно ситуацията в изследванията в атомната физика Хайзенберг пише:

„… трябва да помним, че онова, което наблюдаваме, не е природата сама по себе си, а природата, явена чрез нашите методи за изследване”.[2]

Евхаристийното формиране на тайнствата

Публикувана на Петък, 06 Април 2012 Написана от Ненад Милошевич
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

chalice Ivrion 16vЛекция, изнесена пред Академията за богословски изследвания, Волос, 2008 г.

„Защото не е възможно някой да извърши йерархическо чинопоследование, освен в Божествената евхаристия”.[1] С тези характерни думи авторът на Ареопагитския корпус обозначава древното църковно разбиране за св. тайнства, свещенодействията и тяхната връзка със св. Евхаристия. Това негово мнение се основава върху преобладаващото литургично предание през епохата, когато са били съставени неговите съчинения (5 век). Преди време се опитахме да покажем, че св. тайнства са се формирали в рамките на св. Литургия и дълго време са били неразривно свързани с нея. Тази връзка потвърждават по-ранните църковни текстове, на първо място Новият Завет, както и свидетелствата на Отците на Църквата, но и много ръкописни молитвослови. При това литургичният акт на извършване на св. тайнства през последните векове – в определени случаи и през последно хилядолетие или преди неговото начало – се различава много от древния църковен опит и предание. Св. тайнства и нарастващият брой на свещенодействията sacramentalia с тяхната обредна форма са на път да станат равносилни на св. Евхаристия.

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски