Приносът на православното богословско образование в университетската система на Европейския съюз
Бих искал да контекстуализирам своя текст, така че в него ще стане дума преди всичко за православното университетско богословско образование, което във висока степен има представителност в международното пространство и се радва на дълги традиции международно сътрудничество в областта на диалога и образователните програми на разменни начала с различни по своя деноминационен характер факултети, университети и академии.
Богословското образование за разлика от всяко друго висше образование винаги е функция на църковния живот. Днес то е сред най-консервативните образования в системата на висшето образование в Европа. Различни християнски деноминации поддържат свои образователни институции в духа на стари академични традиции. В това отношение православните богословски факултети именно като представящи университетски институции трудно може да се конкурират по академична представителност със старите римокатолически или протестантски факултети в Европа. И за това твърдение не е нужно да привеждаме конкретни примери и доказателства.
Развитие на Византийската литургия: Литургия на Словото
Сред християните от източен обряд, както римокатолици, така и православни, се наблюдава определен стремеж към реформа на техните литургии. За този стремеж разбрах по време на своя престой в Бейрут, както и от моето общуване с православни в Гърция. Както в Европа, така и тук, в Америка, нуждата от една по-приспособена към пастирските нужди литургия се усеща твърде остро. Клириците и по-образованите хора чувстват и обичат красотата на византийската литургия. Но понякога те се питат, могат ли вярващите да проникнат в нейната цялостна дълбочина? Не остава ли голяма част от богатството на Литургията скрито от народа?
Цялата статия: Развитие на Византийската литургия: Литургия на Словото
Метафизичните предпоставки в моделите на квантовата космология
Като наука за произхода и развитието на крупномащабните структури във Вселената, космологията започва да се развива през 20 в. Преди това космологичните възгледи на учените имат изключително хипотетичен характер и на практика не се основават върху каквато и да е сериозна научна основа. До 17 в. християнският мироглед е доминиращ в Европа, поради което космологичните възгледи са – на първо място – основани върху библейското учение за сътворението на света от Бога. През 18 в. обаче философите от епохата на Просвещението започват да разработват космологични системи, коренно различни от библейското разбиране на мирозданието, което през 19 в. води до почти повсеместното научно схващане за вечността и неизменността на Вселената. В работите си върху научната космология, от идеята за безкрайността на Бога Кант извежда заключението за безкрайността на Вселената. Той пише: „Ако е възможно посредством последователността на явленията Бог да е направил реално понятието за безкрайност, възникнало в Неговия ум, то защо да не е в състояние да осъществи и понятието за другата безкрайност в целия ред от пространствено свързани явления и по този начин да направи света безкраен”.[1] От идеята за безкрайността на Вселената Кант извежда строго механистичен модел на физическата реалност. Макар да определя себе си като теист, той полага основите на агностицизма от 18-19 в. Така, в стремежа си да се опре върху позитивистични и материалистически предпоставки, през 19 в. науката влиза в остро противоречие с християнския светоглед.
Цялата статия: Метафизичните предпоставки в моделите на квантовата космология
Изкупителната жертва. Евхаристийното възпоменаване
Христос се принесе Себе си в жертва за нас, за изкуплението на човешкия род. Затова кръстната жертва следва да се разбира като единствен в своята целесъобразност и необходимост образ на възстановяването на падналия човек. Последният не би могъл да получи опрощение по начин, при който неговият грях да бъде оставен без никакви последствия от Божията благост. Бог не може да се помири с греха. И оставянето на измяната и отпадането без последици не съответства нито на достойнството на човека, нито на неговото синовно положение спрямо Бога. Грехът е не просто вина, можеща да бъде опростена; той е и болест – събитие с неизличими вътрешни последици, които неизбежно се преживяват и в същото време не могат да бъдат до край надживени и изличени от човека сам по себе си.[1] Да спаси човека, без да нарушава свободата му и без да го превърне във вещ и обект на Божествено въздействие, може единствено човек, който е без грях, но заедно с това притежаващ съответната за целта свръхчовешка мощ, т. е. Богочовек, Въплътилото се Слово. Като приел човешко естество с всички заложени в него възможности, а в частност и последствията от греха, Богочовекът ги изстрадал в пълнота и до край през Своя земен живот, дори до кръстната смърт. От любов към Своето създание приелият човешко естество Бог страда вместо човека и заедно с човека. Плод на това изкупително страдание е Изкуплението или помирението на човека с Бога – в Богочовека – и възстановяването на безгреховното човешко естество. При това положение усвояването на Изкуплението, приемането на опрощението се дава всекиму по силата на неговата собствена воля и усилия и представлява свободно дело на всекиго. Вследствие на това и Изкуплението губи своя като че ли механичен характер, какъвто не съответства на свободата на човека.
Цялата статия: Изкупителната жертва. Евхаристийното възпоменаване
Спасяващата красота – живопис, рисунки и шевици на майка Мария Скобцова
През септември т. г. е излязла от печат нова книга, посветена на творчеството на св. Мария (Скобцова): La beauté salvatrice Mère Marie (Skobtsov): peintures, dessins, broderies (Paris: CERF 2012). Неин автор е Ксения Кривошеина, съпруга на Никита Кривошеин – племенник на Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин). Книгата – в превод на свещ. Сергий Модель, биограф на архиеп. Василий (Кривошеин) – излиза с предисловие от Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил и послеслов от проф. Жорж Нива. В нея е разкрита непозната досега страна от личността на майка Мария – нейната дарба на художник и иконописец. По думите на автора:
„Разбира се, трагичната съдба на майка Мария придава друга оценка на нейното творческо наследство. Би било погрешно да разглеждаме живописта на майка Мария редом до работите на знаменити майстори като о. Г. Круг, Д. Стелецки, Л. Успенски… По художествено изпълнение нейните творби стоят десетократно по-ниско. Монахиня Мария е самоук художник и поет. Но в своите „несъвършени” работи тя, както и сестра Йоана (Рейтлингер), влага енергията на своя живот, своите търсения и чувства. Дали тя е разбирала, че нейното истинско аз предстои да се разкрие едва в Равенсбрюк?”.
Днес в Бахметевския архив се пазят рисунки на майка Мария, в Руския музей (в Санкт Петербург) и в Тверския музей има нейни акварели от 1915-1917 г., а неотдавна музеят „Анна Ахматова” е придобил забележителна серия акварели от нейния ранен, дореволюционен период. Икони и шевици на преп. Мария има в православни храмове в Англия и във Франция. Отново по думите на Ксения Кривошеина, достигналото до нас от творбите на майка Мария е „свидетелство за ръста на личността на тази толкова обдарена жена. За нея творчеството е било неразривно свързано с молитва, в нейните стихове и икони присъства цялата тя, без преувеличение”.
Разказът на Ксения Кривошеина за нейната нова книга може да бъде прочетен в сайта „Православие и мир”.
Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.