Мобилно меню

Движението на коливадите и неговият принос

Публикувана на Понеделник, 23 Април 2012 Написана от Прот. Теодорос Зисис
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

zisisВеликите учители на Църквата и на християнския род в Османската империя Макарий Нотарас, Никодим Светогорец и Атанасий Пароски (т. е. от о-в Парос), работили в края на 18 и началото на 19 век, са нова триада големи просветители – подобно на светите Трима светители. Те обаче, разбира се, разполагат с даденостите на своята епоха и с историческото време, в което живеят – с отликите и приликите спрямо епохата на големите древни учители и отци на Църквата.

Към гореспоменатите трима просветители можем да прибавим и Неофит Кавсокаливит – първенец в хронологично отношение в движението на коливадите. За разлика от него обаче останалите трима са се наредили в числото на светците поради несравнимо по-разгърнатата си и важна за обновата на Православието дейност. В онези години те всичките биват наричани от своите противници на Света Гора иронично „коливади”, тъй като се противопоставяли на нетрадиционната практика да се пренасят помените от събота в неделя. Техният довод бил, че тази практика помрачава възкресния и празничен характер на Господния ден.

Живот според природата (естеството): аскетичните идеали в стихирата на преп. Касия

Публикувана на Петък, 20 Април 2012 Написана от Коста Симич
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

kassia iconРезюме: Тема на тази статия са аскетичните идеали, съдържащи се в стихирата на преп. Касия за празника Рождество на св. Йоан Предтеча (24 юни). Идеите, изразени от св. Касия в тази стихира, може да се проследят назад до някои от най-влиятелните аскетични творби на византийската монашеска традиция като Житието на св. Антоний Велики (Vita Antonii), Apophthegmata Patrum и Лествицата на св. Йоан Лествичник. Тези три произведения са основен компонент на монашеския живот по време на византийския период и затова не е изненадващо, че монахиня Касия ги използва, за да възхвали монашеския живот и ролята на св. Йоан Предтеча като модел за подражание в монашеския живот. Примерът с тази стихира, в която са разкрити най-дълбоките аскетични идеи, показва, че това измерение на византийска литургична химнография заслужава по-голямо внимание.

Ключови думи: Касия, Йоан Предтеча, κατὰ φύσιν, παρὰ φύσιν, ὕπερ φύσιν, εὐθής.

Идентичността на Църквата

Публикувана на Понеделник, 16 Април 2012 Написана от Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

metropolitan john_zizioulasПравославната църква пребивава и живее в рамките на историята. Тя се развива заедно с историята, без да губи своята идентичност. Това условие е много важно, но не е a priori гарантирано. Необходимо е особено внимание, защото историята показва, че някои християнски църкви, които в началото имаха вярна идентичност, дотолкова я промениха, че днес с право си задаваме въпроса може ли въобще да бъдат наречени Църква?

Особено ние, православните християни, трябва изключително сериозно да се отнасяме към този момент. Защото и ние днес, в нашето време, което понякога поражда в нас чувство за особено доволство от самите себе си, сме подложени на реалната опасност да се отклоним от самосъзнанието на истинската Църква и да станем не Църква, а нещо друго, някаква различна организация.

Смятам този проблем за изключително важен и затова бих искал да споделя с вас някои мисли с надежда, че дискусията, която ще последва след това, ще ги обогати с може би по-интересни съображения.

В началото бих искал да поставя въпроса: какво имаме предвид, когато говорим за идентичност? Важно е ясно да определим този термин.

Комуникация – православие – богословие

Публикувана на Четвъртък, 12 Април 2012 Написана от Свещ. Кристоф Левалоа
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

père Christophe_Levalois

Лекция, изнесена през октомври 2011 г. в Православния институт „Св. Сергий” в Париж

Днес ще говоря по темата за комуникацията, по-точно заглавието на изложението ми е „Комуникация, православие, богословие”. Подхващам думата комуникация в най-общ смисъл, иначе тя може да се разклонява в различни понятия, на които няма да се спирам. Комуникацията, с многобройните средства, които ѝ служат, е в сърцевината на днешното общество. Повече от средство, тя е съществен двигател на нашето време, който моделира не само визията ни за света, т. е. начина ни да възприемаме, да живеем и градим обществото, но и самата му техническа и човешка организация. Не можем да избегнем комуникацията в многобройните ѝ аспекти, затова е необходимо да внесем в нея богословско измерение. Всъщност и църквите, и вярващите се сблъскват всекидневно, пряко, конкретно с този въпрос. Както ще очертая, християнската традиция действително може да даде отговори и ориентири за изграждането на всяка комуникация днес.

Нова книга на Навпактски митр. Йеротей, посветена на богослова о. Йоан Романидис

Публикувана на Вторник, 10 Април 2012 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

RomanidisНеотдавна излезе новата книга на Навпактския митр. Йеротей (Влахос) О. Йоан Романидис – корифей на догматическото богословие на Православната католична църква. В първата част на книгата са представени писмата на о. Романидис (1927-2001) до известния руски богослов на двадесетото столетие о. Георги Флоровски (1893-1979). Те са непознати и се публикуват за първи път. В тях проличава дълбокото църковно съзнание на о. Романидис и искреното му възхищение пред богословските търсения на неговия учител о. Флоровски, който от своя страна е ценял много своя ученик като защитник на автентичното църковно предание и наследник на богословското му дело.

Във втората част на книгата е представено богословското развитие на о. Йоан Романидис от самото начало, когато той, изучавайки задълбочено западното богословие, стига до богословието на св. отци като автентично Предание на Църквата. Представен е полемичният му сблъсък с други богослови – вътре и извън Гърция, както и с идеологиите на неговото време, на които той противопоставя своя църковен отговор. Многократно той дава израз на безпокойството си за състоянието и бъдещето на богословието в Гърция и с всички сили се бори за неговото освобождаване от западни нецърковни влияния.

Догматиката на о. Йоан Романидис се различава от съвременните му догматически пособия със своя стремеж да преоткрие свободата на православния светоотечески дух. Особено внимание той отделя на богословието на св. Григорий Паламà и решенията на съборите от четиринадесетото столетие за исихасткото учение. Авторът на книгата, митр. Йеротей, оценява трудовете му като „висше богословие“. О. Романидис вярва и изповядва, че рационализмът и морализмът измъчват хората през всички епохи, не само на Запад, но и на Изток. Стъпвайки здраво на кападокийското богословие, той остава докрай верен на догматическото учение на Църквата. Със своите трудове върху православната догматика о. Йоан Романидис отваря нови пътища пред гръцкото богословие, за център на което той смята участието в тайнството на Петдесетница заедно с участието в тайнството на Кръста и Възкресението на Христос. Като цел на Църквата той посочва изцелението и обòжението на човека.

Голям интерес предизвиква диалогът му с инославните. О. Йоан Романидис познава всички богословски течения на времето си и им отговаря, стъпвайки на основата на светоотеческото учение. В третата част на книгата са описани неговите трудове и статии, както и отзиви за тях и личността му.

Книгата от 560 страници е на гръцки език и струва 24 евро. Може да бъде поръчана от манастира „Рождество Богородично – Пелагия“ на адрес pelagia@pelagia.org.gr.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий