Мобилно меню

Няколко думи за моя чичо

Публикувана на Вторник, 27 Февруари 2024 Написана от Никита Кривошеин
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Archbishop Basil KrivosheinТрябва да простите на мен – обикновения мирянин, но днес, в деня на паметта на приснопаметния владика, не мога да не кажа няколко думи за него. Господ ми прати щастието да бъда единствения племенник на архиепископ Василий (Кривошеин) и да бъда приласкан от неговата любов и грижа. Не съм богослов и не съм филолог. Мога се опитам само да си спомня каква духовна сила излизаше от неговата личност.

Току-що тук беше прочетено писмо от владика Василий до неговата майка Елена Генадиевна (моя баба), в което той изразява своето безпокойство и огорчение във връзка с възпитанието на своя петгодишен племенник.[1]

В течение на дълго време архиеп. Василий беше за мен някаква абстрактна фигура, позната само по фотографиите, стоящи на нашата камина. Така беше до неговото първо посещение в СССР, след десталинизацията, през 1956 г. По това време благодарение на своята младост и лекомисленост не възприех неговото пристигане като нещо значително и затова заминах да бродя из планините на Кавказ.

„Подвигът на преводача“ – нова книга на Никита Кривошеин

Публикувана на Вторник, 27 Февруари 2024 Написана от Живо Предание
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Подвигът на преводача е озаглавенаCover N Krivocheine Interpretors Exploit най-новата книга на Никита Кривошеин – руски преводач и писател, едно от знаковите имена на руската емиграция в Париж, кавалер на ордена „Св. благоверен княз Даниил Московски“ – трета степен, на Руската православна църква (2019 г.).

Преводът е основно поприще в дългия и изпълнен с обрати житейски и творчески път на автора. Той е работил като синхронен преводач за редица авторитетни международни организации като ООН, ЮНЕСКО, ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа). Активно се е занимавал и с превод на руска художествена литература на френски език.

Като писател и публицист той е сътрудничил на периодични издания като Новое время, Русская мысль, Звезда и др. Известни са и участията му в ефира на радио Свобода. Автор е и на множество статии, есета, сборници с разкази и очерци на различни теми, сред които и такива на богословски теми. Сред последните се открояват неговите спомени за изтъкнатия руски православен богослов и патролог на отминалото столетие Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985), който е негов чичо, както и очерците му за св. преп. Мария (Скобцова) – тук, и свещ. Павел Флоренски – тук, Православието във Франциятук, и мн. др. Пълен преглед на творчеството на Никита Кривошеин може да бъде проследен на страницата Lib.Ru (Современная литература) – тук.

Новото издание е втората мемоарна книга на автора – след излязлата през 2014 г. в Нижни Новгород Два пъти французин на Съветския съюз (тук). Активната и категорична позиция на Никита Кривошеин (както и на неговата съпруга Ксения Кривошеина) срещу започнатата на 24 февруари 2022 г. война на Русия против Украйна, която позиция беше ясно заявена още в първите дни на тази война, довежда до промяна на отношението към него в самата Руска федерация и до забрана той да бъде публикуван в родината си. Така, след отказ на девет руски издателства за нейното отпечатване, тя излиза в немското издателство „ISIA Media Verlag“. По този повод Никита Кривошеин споделя:

„За съжаление, в съвременна Русия девет крупни издателства не се решиха да издадат тази книга. Може откровено да се признае, че съвременната руска литература и руските автори се завърнаха към времената на „желязната завеса“ за изданията в Европа и САЩ.

Необходимо е да си припомним знаменитото парижко издателство YMCA-Press, което отпечатваше стотици забранени в СССР писатели и поети, включително и двама нобелови лауреати – Александър Солженицин и Йосиф Бродски. През последните години в Германия се появиха издателства, които подхванаха инициативата на ИМКА и продължиха неговите традиции. Така че „няма да проклинаме изгнанието“ (алюзия към заглавието на документалния филм за руската емиграция Не будем проклинать изгнаниетук), а ще пожелаем успех на издателството и неговите автори“ (целия текст – тук).

Новата книга може да бъде поръчана онлайн в OZON и на страницата EbaY (тук).

„Смесени“ бракове

Публикувана на Вторник, 20 Февруари 2024 Написана от Прот. Йоан Майендорф
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Условия за брак

Формално погледнато, условието за встъпване в църковен брак е общата вяра, или, с други думи, съвместното обвързване с Православната църква. Лаодикийският (правила 10 и 31) и Картагенският (Правило 21) поместни събори, както и Четвъртият (Правило 14 от Халкидон) и Петошестият (Правило 72) вселенски събори забраняват браковете на православни с неправославни и определят, щото такива бракове – ако са сключени пред гражданските съдии – да бъдат разтрогвани.

Разбира се обаче проблемът тук не е просто формален. Той засяга самата същност на онова, което прави един брак наистина християнски. Несъмнено възможно е двама да се радват на приятелство, да споделят общи интереси, да имат прекрасна съвместимост на характерите, и разбира се, да бъдат „влюбени“ един в друг и без да са членове на една и съща църква. Въпросът е обаче дали всичките тези човешки сходства и влечения могат да бъдат трансформирани и преобразени в реалността на Царството Божие, в случай че двамата не споделят един и същи опит от реалността на това Царство, че не са посветени на едната и съща и единствена по рода си вяра. Възможно ли е те да станат една плът в Христа, без да участват заедно в евхаристийната Плът и Кръв на Христос? Може ли една двойка да споделя тайнството на Брака – което има отношение към съюза между Христос и Църквата – без да участва заедно в тайнството на божествената Литургия?

Самотничеството пред Бога

Публикувана на Понеделник, 12 Февруари 2024 Написана от Игумен Пьотр (Мешчеринов)
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Metr Anthony of SourozhВ памет на Сурожки митрополит Антоний

При осмислянето на съвременните проблеми на църковния живот, при опитите за разрешаване на тези проблеми обикновено се предлагат два изхода – евхаристийност и общинност. Наистина, вън от църковната общност, без постоянно съотнасяне на себе си с явявания в Евхаристията Христос, без съединяването с Него на общината – в тайнството на причастяването, Църквата е невъзможна. Само че многото, и съвсем правилни, мисли върху евхаристийността и общинността нямат, за съжаление, онова свое изразяване във всекидневния църковен живот, което на нас би ни се искало. В самото това практическо реализиране на евхаристийността и общинността е налице нещо, което ни заставя да се замислим.

Ще приведа примери.

Слово за пророк Йоил

Публикувана на Понеделник, 05 Февруари 2024 Написана от Свещ. Николай Петков
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Joel the ProphetКнигата на пророк Йоил се приема за най-стара от книгите на малките пророци. Въпреки дебатите относно възникването ѝ. Едни определят времето на написване ок. края на 11 в. пр. Хр., а други – след епохата на плена, ок. 515 г. пр. Хр. Най-късните датировки препращат към началото на 4 в. пр. Хр., като аргументите за късния произход са свързани със споменаването на елините (Иоил 3:6). Не е невъзможно това да са същите елини, за които говори и Омир. Според бл. Йероним книгата е написана непосредствено след смъртта на Годолия – дъщерята на Ахав и Йезавел, ок. 835 пр. Хр. и – съответно – би трябвало да е съвременник на Илиада. При все че малко са нещата, които сродяват двата типа поезия. А общите теми – за гибелен гняв, и за изстъпления – звучат повече като фонова определеност, на която могат да се проектират различията. Защото – оказва се – типологичното сходство между Омир и пророк Йоил е в неяснотата около техните личности. Единствената сигурна информация относно пророка – името на баща му – Ватуил (Иоил 1:1, в юдейската традиция – Петуел) се приема като алегория. Затова и Йероним – лутайки се между различни етимологии – го тълкува ту като „син на широтата“, ту като „син на девата“. Вероятно по същата причина, подреждайки книгите на малките пророци, изхождайки от аналогични етимологически съображения и приемайки, че името „Йоил“ означава „започаващ“, предпочита да започне изброяването на малките пророци с Осия[1] и Йоил.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж