Благодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.
В обектива: хоризонти на вярата. Атон през погледа на японски фотограф
Православната мисия в Африка
Християнството прониква на африканския континент още в годините на Христовата проповед. Сам Христос стъпва в Африка в началото на земния си път. Светото семейство е принудено да бяга в Египет, за да избегне гонението на Ирод. Впоследствие св. ап. Марк става пръв епископ на Александрийската църква. Светото предание на Църквата обаче пази и един друг спомен, който по-късно Римската църква се опитва да омаловажи и заличи, за да наложи версията за 20-годишното светителстване на св. ап. Петър на катедрата в Рим. Това съхранило се и до днес предание, което има своите основания и доказателства, сочи като пръв епископ на Христовата църква в Александрия апостол Петър, а не апостол Марк, който днес е посочван като първосветител на Египет и Африка във всички авторитетни справочници и изследвания по темата. Палестина и Египет са двете единствени страни, които Сам Господ Иисус Христос освещава с присъствието си след Своето Въплъщение и Рождество. Ето защо е съвсем естествено и дори наложително те да се радват на специалното внимание на апостолите и Църквата.
Всемирният светилник - преп. Серафим Саровски
На 1 август в Дивеево отбелязаха 110 годишнината от откриването на мощите на един от най-известните руски светци – преп. Серафим Саровски. През 1933 г., по време на 100-годишния юбилей от блажената кончина на св. Серафим, била публикувана книгата на митрополит Вениамин (Федченко) с пророческото име „Всемирният светилник”. Авторът никъде не говори за всемирното значение или известност на стареца Серафим, но книгата била написана толкова оптимистично, че владика Вениамин счел за необходимо да включи в заглавието своята главна мисъл – за неизбежната световна известност на руския старец. Днес пророчеството на автора на книгата се сбъдва: популярността на преп. Серафим Саровски, почитането на неговия свят живот, обръщането към него за благодатна помощ се среща по целия свят и преди всичко в Европа.
Все още няма обща картина на почитта към него, но за първи път разбрали за преп. Серафим там, където се заселили първите многочислени бежанци от Русия: в Сърбия, във Франция. Известен е епизодът от живота на писателя Иван Шмелев, който се излекувал от смъртоносна болест чрез застъпничеството на батюшка Серафим. Това се случило във Франция.
Из писмата на стареца Софроний (Сахаров) до прот. Георги Флоровски
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)