Миналата събота сабахлем в местната кръчма в Грачаница (Косово и Метохия), небрежно подхвърлих на гост на име Чиле, че албанците сочат в туристическите си оферти сръбските манастири „Високи Дечани”, „Печка патриаршия” и „Грачаница” като свои и обещават на туристите, че ще „могат да посетят и автентично сръбско семейство”. Той за малко не ме преби. Както сънливо отпиваше от чашката с домашна внезапно се сепна и я изгълта наведнъж.
- Ти луда ли си? Къде го разбра това? Пишат го във вестниците? Какво ли не пишат в тия вестници… - взе да вика по мен.
Обърна се към съседните маси и без да обръща внимание, че прекъсва двама, потънали в доверен разговор помежду си, сърдито каза:
Обърна се към съседните маси и без да обръща внимание, че прекъсва двама, потънали в доверен разговор помежду си, сърдито каза:
- Миле, чу ли тази какво приказва? Казва, че шиптарите са ни сложили в туристически оферти... Казва, че предлагат на чужденците да ги развеждат из сръбски къщи, а „Грачаница” са го представили като свой – преразказа на един дъх целия ни разговор той.