Миналата събота сабахлем в местната кръчма в Грачаница (Косово и Метохия), небрежно подхвърлих на гост на име Чиле, че албанците сочат в туристическите си оферти сръбските манастири „Високи Дечани”, „Печка патриаршия” и „Грачаница” като свои и обещават на туристите, че ще „могат да посетят и автентично сръбско семейство”. Той за малко не ме преби. Както сънливо отпиваше от чашката с домашна внезапно се сепна и я изгълта наведнъж.

На 21 декември м.г. в Киево-Печьорската лавра се проведе архиерейски събор на Украинската православна църква (Московска патриаршия), който прие нова редакция на Устава за управление на УПЦ. При това членовете на Събора подчертаха, че внесените в Устава поправки „не се отнасят до статута на Украинската православна църква като автономна историческа съставна част от Руската православна църква”. Мнозина възприеха това като добра новина, въпреки че при по-задълбоченото разглеждане на новия устав на УПЦ става очевидно, че възторгът е преждевременен.

Ахмед и Неджла са едни от хилядите турци, които през последните години са променили вярата си, и сред малцината, които не крият това. Те разказват за своите духовни търсения, отвели ги до Православието, и за това какво означава, да бъдеш християнин в Турция.

- Турската преса обяснява скорошните масови кръщения в страната като "връщане към корените" на турски граждани с гръцки или арменски произход. При вас националният произход също ли изигра решаваща роля, за да станете християни?

Ахмед: Произходът играе роля в някои случаи, но не и при нас. Аз лично съм роден в Кападокия, имам предци, които са дошли от Кавказ. Доколкото знам, в семейството ми не е имало християни. Влизането ми в Православната църква е плод на мой личен избор.

Грузинският патриарх Илия ІІ е роден на 4 януари 1933 г. в гр. Владикавказ (през съветско време - гр. Орджоникидзе). Светското му име е Ираклий (Ерекле) Георгиевич Гудушаури-Шиолашвили.

Завършва Московската духовна семинария и Московската духовна академия (през 1960 г. с научната степен "кандидат на науките"). На 16.4.1957 г. е постриган за монах, а на 18.4. е ръкоположен за йеродякон. Йеромонашеска степен получава на 10.5.1959 г. На 25.8.1963 г. е хиротонисан за Шемокмедийски епископ и е назначен за патриаршески викарий.

От 1963 до 1972 г. е ректор на Мцхетската духовна семинария.

На 1.9.1967 г. е избран за епископ на Цхум-Ахпазети (Сухуми и Абхазия), а през 1969 г. е издигнат за митрополит на същата катедра. На 23 декември 1977 г. е избран за Грузински патриарх, а интронизацията му е на 25 декември с. г.

От 1978 до 1983 г. е избран за един от президентите на Световния съвет на църквите. Но след политическите промени в страната в резултат на силния натиск на 10 игумена на манастири и на много вярващи, заплашващи с разкол в Църквата, той предложи излизане на Грузинската църква от ССЦ (част от компромиса беше и издигането на някои от тези игумени в епископски сан). Такова излизане осъществи и БПЦ по грузински образец, макар у нас да нямаше такъв натиск.

По време на управлението му са отворени духовни училища в много градове на Грузия като Батуми, Ахалцих, Кутаиси и др.

При продължителната политическа нестабилност в страната ГрузПЦ и лично патр. Илия ІІ се оказаха фактор на стабилност. Вчера медиите разпространиха и негово изказване в полза на възстановяване на монархията в лицето на династията Багратиони.