Телефонът звъни, когато репортерът на списание “Тreffpunkt” е на посещение при Йоханес Нотхаас. Обажда се жена, която би искала да научи от свещеника на руската православна енория “Св. мъченик Христофор” кога се провеждат богослуженията и дали би могла да изпрати сина си на тях. Отец Нотхаас й дава изчерпателна информация, макар в този случай да може да се зарадва само на доброто реноме на основаната от него през 1991 г. енория в Майнц, но не и на ново попълнение от енориаши: “Семейството живее чак в Дрезден. Дамата ще трябва да намери храм по-близо”, споделя той.
Но това не означава, че отец Нотхаас обгрижва малка област: 67-годишният духовник е един от тримата православни свещеници в провинция Райнланд-Пфалц; другите двама са в Кайзерслаутерн.
Енорията на о. Нотхаас се състои от около 100 души. Около една трета от тях посещават редовно св. Литургия в неделя сутрин в 10 часа в стария град на Майнц. “Някои идват от Вормс, Кобленц, а също и от Франкфурт”. В съботните дни от 17 часа той отслужва и вечерня. Енорията използва църквата “Свети Христофор” – ранноготически храм, построен между 1292 и 1325 г., който през 1945 г. е повреден значително при въздушно нападение и сега е археологически паметник.
Основната част от св. Литургия отец Нотхаас отслужва на немски, някои молитви – на гръцки и руски. Част от богослужението е на църковно-славянски. Откакто преди две години енорията се увеличава с няколко момичета от Грузия, които се грижат за деца на немски семейства, е създаден и собствен хор. В началото на съществуването на енорията такова нещо е било немислимо. През 1991 г. отец Нотхаас, преподавател в държавното висше училище в Майнц, основава енорията заедно с още шестима свои православни ученици, които посещават курса му “Немският като чужд език”. Първоначално малката група се събира в църквата “Свети Христофор”, а по-късно когато нуждата от пространство се увеличава, тя се премества в параклиса на същия храм. През януари църквата е ремонтирана, така че сега в нея има повече място. В началото на православната енорията не й се налага да търси дълго свой патрон-покровител, тъй като св. Христофор се почита и от Православната църква. Членовете на енорията не са само от Русия и бившите съветски републики като Грузия или Украйна, но и от Еритрея, България, Сирия и САЩ.
Презвитера Фотини (Светлана), която е корейка, също е кръстена в православната вяра. Като свещеник отец Нотхаас обгрижва и хора, които искат да преминат към Православието. “В момента напътствам двама студенти-лутерани по пътя към Православието, те са много мотивирани.“ Какво е подтикнало тези двама студенти към такава крачка? “Вероятно подобни причини, каквито някога подтикнаха и мен.”
Самият Йоханес Нотхаас навремето е бил студент по протестантско богословие. В гимназията в Ханау у него узрява желанието да следва богословие под влияние на дискусиите със свой приятел върху разликите между реформаторите и лутераните.
През 1967 г. в Хамбург завършва следването си по протестантска теология, което е започнал в Оберурсел и продължил в Хайделберг и в Марбург.
Една година служи като викарий в Кьонигслутер. По онова време у отец Нотхаас се поражда съмнението дали може да бъде щастлив за дълго време в лутеранското вероизповедание. “Малко преди края на викариата си аз казах на отеца, който ме ръководеше, че няма да отида в семинария, а искам да премина към Православието, което доста го обърка.” Отец Нотхаас е трябвало да обоснове решението си пред своя поместен епископ и от тогава мнението му не се е променило вече 30 години: “В лутеранската църква има твърде много противоречащи си богословски течения. Тук не съществува твърдо, признато от всички групи изповядване на вярата, както е при православните.“ Евангелската теория му се струва твърде “дифузна, само едно малцинство от хора се придържа към консервативното, традиционно разбиране, така че субстанцията се разпада“.
Епископът и църковният съвет приемат решението на отец Нотхаас. “Дискутирахме напълно спокойно. Беше хубаво сбогуване, всеки остави на другия свободата на убежденията.” Това се дължи навярно и на факта, че отец Нотхаас, както той смеейки се разказва, “като убеден дотогава лутеран естествено не можех да стана католик.” В Православието го привлича единството във вярата, което той вижда, въпреки многообразието, което властва сред християните. “И тук наистина има противоречия и спорове, и в тези църкви има разколи и разделения. Но навсякъде литургията е една и съща, богословското учение е в духа на отците на Църквата.”
От 1970 до 1973 г. отец Нотхаас следва православно богословие в Атина и когато се връща в Германия има “две дипломи, но никаква професия, с която да си изкарва хляба”. Принуден е да започне да следва трета специалност, този път педагогика на обучението по английски и история. “Но когато малко преди 1981 г. бях готов със стажа след държавните изпити, заради жалба пред съда провинцията трябваше да назначи наведнъж 1200 учители и за мен не остана свободно място.” И тъй, той решава да завърши четвърто висше образование, този път латински. “Щастлив съм, че жена ми имаше търпението за всичко това”. Когато неговата съпруга, която до тогава работи като медицинска сестра в хирургическото отделение на университетската клиника в Гиесен, постъпва на ново място в Майнц, двамата се преместват в столицата на провинцията, където в държавното висше училище отец Нотхаас най-накрая получава импулсът да основе енория. През 1995 г. той е ръкоположен за свещеник от руския митрополит Теофан, който в Берлин представлява Московската патриаршия за Германия. Отец Нотхаас не получава заплата нито от Москва, нито от Берлин – неговата дейност като свещеник, която включва и домашни посещения, и организирането на ваканции за младежите, преминава изцяло на доброволни начала. Но това не притеснява 67-годишния свещеник: “Радвам се, защото това ме прави независим и в същото време съм в центъра на живота. Други свещеници живеят като че ли на някакъв остров. В това отношение аз съм много по-свободен.”
Източник: http://www.auslaender.rlp.de/themen/treff105.pdf
