Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие.
(на снимката от bTV - българският православен храм в Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител)
Днес към семейството на Православната църква в Германия принадлежат осем епархии, които имат седалища във Федерална република Германия. Заедно те представят единството на православните християни в тази страна.
Всичките осем епархии се намират под юрисдикцията на автокефалните църкви в старата си родина, но в последните години са развили все по-тесни структури за съвместна работа в Германия. Така през 1994 г. те се обединяват в съюз на всички канонични епархии, който носи името „Комисия на Православната църква в Германия - Съюз на епархиите”. Съществуването им не е последица на някакъв план, а резултат от един динамичен процес на имиграция и заселване на православни християни в Германия, продължил повече от сто години. Благодарение на това Православието в Германия днес е третото по големина вероизповедание в страната с 1.2 милиона вярващи.
Началото – временни енорийски общности
Първите контакти между немските християни и Православието са още от края на Средновековието, във всички случаи много откъслечни, преди всичко когато политически мисии от православни страни и най-вече от Русия са присъствали в немския Райх. От време на време идвали и духовници от Изтока, които измолвали помощ за своите енории и манастири под османско владичество.
Първите православни общности се появяват едва към края на 17, началото на 18 век. В повечето случаи те са с временен характер. Интересен е случаят с един руски хор, подарен от цар Петър I на пруския княз, за когото специално е бил построен храм през 1718 г. в Потсдам. Или случаят с гръцки търговци на Лайпцигския панаир, на които чрез специално разрешение от кайзера още през 18 век е било определено място за православни богослужения, а след около сто години по-късно е предоставено такова и на румънци.
В края на 19 и началото на 20 век в Германия повечето православни места, определени за богослужение, имат временен характер, въпреки че междувременно на мястото на временните постройки са се появили много сполучливи в архитектурно отношение сгради, които и до днес са сред забележителностите на съответните градове. Това важи за множеството руски църкви в курортните селища, както и за гробищните параклиси на румънски или руски благородници, които са погребани в Германия.
Често богослуженията там се извършвали само през летните месеци или на задушници. Двете най-големи православни общности – руската в Берлин и гръцката в Мюнхен - не разполагали със собствени богослужебни сгради, а използвали помещения при руското посолство, както и една късноготическа римокатолическа църква, която им е била предоставена от краля на Бавария.
Въпреки това още от края на 19 век е имало планове за изграждане на представителни църкви в някои от големите градове, като катедралата в Берлин, но тези планове са пропаднали с Първата световна война. По време на войната, особено в самото й начало, всички православни вярващи и духовници, които са граждани на вражеска Русия и после - Румъния, са били изселени и църквите им често са били завземани от немците.
Постепенно разрастване – емигрантски православни общности
Макар Първата световна война да заплашила почти да унищожи православния живот в Германия, то към края на войната, след болшевишката революция в Русия, множество бежанци от някогашната Руска империя идват в Германия. В началото на 20-те години в Германия временно са живеели повече от 1.2 милиона бежанци с руско гражданство.
Дори след като повечето от тях скоро се изселили в други страни, останали все пак достатъчно, за да създадат няколко нови православни общности и да изпълнят старите църкви с непознат дотогава живот. Благодарение на руската емиграция е основана първата православна епархия в Германия. Тя е създадена през 1927 г. в Берлин към Руска задгранична православна църква, която в Германия е обхващата малка част от православните християни, след като Цариградската и Руската патриаршии оттеглят признанието си за тази църковна структура.
След идването на власт в Германия на националсоциалистите през 1933 г. Руската задгранична православна църква се е радвала на особено благоволение от страна на правителството на райха. Тя е първата православна общност в Германия, която през 1936 г. получава статут на юридическо лице и чрез закон, подписан лично от “фюрера и канцлер на райха” Адолф Хитлер през 1938 г., получава собственост върху всички руски църковни имоти в Германия.
С това започнал процес на унификация на православните юрисдикции в Германия, който първоначално засегнал повечето руски енории в Германия. Те били присъединени към Цариградската патриаршия, след като през 1931 г. митрополит Евлогий (Георгиевски) заедно с ръководената от него епархия на руските православни енории в Западна Европа, основана в началото на 20-те години като диоцез на Московската патриаршия, преминала към Цариградската патриаршия.
По-късно и други православни енории в Германия и в завзетите от нея страни преминали под юрисдикцията на Задграничната църква, до голяма степен насилствено. Например един свещеник от гръцката православна църква на Спасителя в Мюнхен (известната Салватор-Кирхе – б. ред.) се противопоставил на тези предписания, но за наказание бил изпратен в концентрационния лагер Дахау.
Румъния като съюзник на Германия могла да запази извън тази унификация на юрисдикциите своите енории в Баден-Баден и Берлин, където от 1939 г. до 1945 г. е имало румънска енория към посолството.
Немската окупация на големи източно и южноевропейски райони по времето на Втората световна война е оказала пряко влияние върху живота на православните енории в Германия. Така с пристигането на сръбски военнопленници дошли и първите сръбски духовници. На 6 май 1941 г. свещеник Милан Йованович е отслужил под открито небе първата св. Литургия в гр. Оснабрюке (в северозападната част на Германия - б. ред.). За Великден 1945 г. е проведено богослужение в концентрационния лагер Дахау от сръбски, гръцки и руски затворници.
По време на Втората световна война броят на православните християни в Германия се повишил заради многобройни “източни работници” от Украйна, Беларус и Русия - както от групите на сътрудничещите на нацистите или биещи се на тяхна страна православни, така после и освободените от немските концлагери военопленици и затворници, както и принудително изселените от окупираните от Германия райони. По-голямата част от тези изселени хора се опитали колкото се може по-бързо да напуснат Германия и по възможност да се заселят в САЩ, но все пак останала една достатачно голяма част в тази страна, вече не само от области на СССР, но и от Югославия, Румъния и България. Най-бързо възникнали сръбските енории на различни места - първо в Мюнхен, след това в периода до 1969 г. - в Хановер, Дюселдорф и Оснабрюке.
Въз основа на променените политически отношения Московската патриаршия е успяла да създаде през 1945 г. епархия за Берлин и Средна Европа, която първоначално е обхващала територията на цяла Германия, въпреки че едва през 1958 г. е възникнала първата енория на Московската патриаршия в Западна Европа. През 1971 г. Берлинската епархия е разделена на самостоятелна епархия за Баден и Бавария, още една за Дюселдорф и останалите федерални области и една за Берлин, която е отговаряла вече само за областта на тогавашната ГДР и Западен Берлин. След присъединяването на ГДР към ФРГ през 1991 г. тези три митрополии са се обединили отново в Берлинска епархия на Руската православна църква, получила статут на юридическо лице във федералната област Берлин, а в Дюселдорф има постоянно представителство на РПЦ.
Дошли като гости, останали като граждани – енориите на „гастарбайтерите”
В началото на 60-те години на 20 век православният енорийски живот в Германия от една страна е укрепнал, а от друга са намалели вярващите вследствие на застаряването сред емигрантите, както и на факта, че част от тях се изселили от Германия.
През 50-те години на 20 век започнал нов етап на миграция на православни християни в Германия. Последвала нова преселническа вълна от т. нар. „гастарбайтери” към Германия от Гърция, а малко по-късно и от Югославия. Докато в началото се мислело за ограничено присъствие на работна сила, в последствие се оказало, че привличането на толкова голям брой православни работници е основа за една постоянна Православна църква в Германия.
Особено по-малобройните дотогава гръцки православни енории нараснали толкова много за няколко години, че Цариградската патриаршия е трябвало да раздели дотогавашния си диоцез за Западна и Средна Европа, със седалище в Лондон, на няколко митрополии. Така през 1963 г. е основана гръцката православна митрополия за Германия и екзархат за Западна Европа (първоначално екзархат за Дания и Холандия), която скоро се развила като най-голямата и най-добре организирана православна митрополия в страната. Днес тя разполага с 58 църковни енории, 150 богослужебни сгради, както и с почти половин милион членове предимно от гръцки, но също така и от румънски произход. През 1974 г. тази екзархия е призната за юридическо лице първо в Северен Рейн – Вестфалия, а по-късно и в останалите федерални области на тогавашна ФРГ.
През същия период сръбските енории започнали много да се разрастват вследствие на преселването на гастарбайтери от Югославия. На 12 март 1969 г. е основана отделна епархия за Западна Европа, която първоначално била със седалище в Лондон. От пролетта на 1972 г. започнала сериозна мисионерска, душепастирска работа сред живеещите в Германия сръбски гастарбайтери. Поради тази причина седалището на митрополията е преместено първо в Дюселдорф, след това през 1979 г. в Хилдесхайм край Хановер, от където през август 2000 г. е преместено в Мюнхен.
Отчасти като гастарбайтери, отчасти като бежанци от Турция (от областта на древната Антиохия, където живеят православни сирийци - б. ред.) и бежанци от гражданската война в Либия, малко по-късно в Германия пристигнали по-голямата част от 10 000 арабоезични вярващи към Антиохийската патриаршия.
Нови перспективи – преселници от Източна Европа
След падането на комунистическия режим в Източна Европа Православната църква в Германия преживява едно все още незавършено развитие, което без преувеличение може да се нарече революционно, като се има предвид значителното увеличение на броя на православните християни в тази страна, но преди всичко поради тяхната все по-пълна интеграция в Германия. Докато по-горе споменатите първи вълни от православни емигранти в Германия се състояли от хора, които искали да напуснат тази страна колкото е възможно по-бързо и можели и искали да си представят престоя си тук само като временен, сега идват все повече православни християни, които търсят и намират тук една нова родина.
Така или иначе в повечето случаи за дошлите в Германия преди демократичните промени в Източна Европа, макар и по различни причини, планираният кратък престой се превръщал в продължително местожителство. Много от тези хора са намерили в Германия една нова родина въпреки техните първоначални намерения, но психологическите им връзки със старото им отечество останали доминиращи, което се е изразявало не на последно място в очакванията им към църковните енории. Последните гарантирали една съществена част от националната и етническата идентичност на имигрантите, представлявали един роден остров в немското ежедневие, в което иначе тези хора постепенно се интегрирали.
За болшинството от новодошлите през последните години в Германия православни християни от Източна и Южна Европа положението е различно. С изключение на бежанците от гражданската война в бивша Югославия те не бягат от политически преследвания, а търсят съзнателно в Германия по-добри условия за живот и нова родина. Имигрантите, възползвайки се някои от тях от немските си или юдейски корени, искат да продължат да се интегрират, без обаче да забравят произхода си и родните си традиции, както и религиозните си връзки и без да изоставят православната си вяра.
Тази е причината през последните години да се създадат две нови православни епархии, които обгрижват енориите си в Германия: Румънската епархия за Германия и Централна Европа и Българската епархия за Западна и Средна Европа.
Основаната през 1949 г. румънска епископия и през 1974 г. повишена в архиепископия за живеещите в Западна и Централна Европа румънци през 1993 г. била преименувана в митрополия с енории в Германия, Австрия, Люксембург, Дания, Швеция и Норвегия.
Българската епархия е съществувала отдавна (всъщност от 1980 г., макар отделни общини, пряко ръководени от Св. Синод в София, да има от 60-те години - б. ред.) със седалище в Будапеща, което през 1994 г. е преместено в Берлин. Този диоцез обхваща енории не само в Германия, а и в Унгария, Австрия, Белгия, Франция, Англия, Швеция и Норвегия (още в Италия, Испания, Португалия, Дания, Холандия и Хърватия - б. ред.).
Всичко това води до утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие – както вече споменахме, временният престой на православни християни в Германия по всяка вероятност от краткотраен и временен ще се превърне в постоянен.
По тази причина Православната църква в Германия полага усилия за въвеждането на православното вероучение като редовен предмет в държавните училища. Това засега може да се осъществи в областите на Северен Рейн - Вестфалия, Долна Саксония и Хесен, както и в Бавария, в Мюнхенския регион. Налице е и присъствие на православното богословие в академичната област - от 1979 г. в Университета в Мюнстер има преподавателско място по православно богословие, а от 1984 г. - и в Мюнхен, като последното междувременно се е преобразувало в самостоятелна специалност с понастоящем 4 преподавателски места. (Там като гост-професори са преподавали проф. Иван Желев Димитров и проф. Тотю Коев, обучавали са се и българи, а Климент Христов, син на вече покойния проф. Хр. Стоянов, се дипломира там - б. ред.)
Една Православна църква – пет национални митрополии
Въз основа на това, че различните национални православни митрополии в Германия са членове на едната Православна църква и трябва да имат съответните структури, на 1 май 1994 г. след съответна подготовка е създаден орган, който обединява каноничните православни митрополии и без да пречи на връзките им с автокефалната църква-майка спомага за по-активни съвместни дейности. Това е Комисията на Православната църква в Германия – Kommission der Orthodoxen Kirche in Deutschland (съкратено KOKiD). Тази комисия е съюз на всички канонични православни епархии в Германия. До основаването на православна епископска конференция в тази страна (съгласно решение на предсъборните всеправославни съвещания - б. ред.) KOKiD е централният орган на Православната църква в Германия, който е израз на нейното единодушие.
Като цели и задачи в член 2 на своя устав комисията посочва: съвместна пастирска и младежка дейност, работа в общ младежки съюз, сътрудничество при изграждането на центрове за обучение за всички православни, при изграждане на манастири, места за поклонение, както и различни центрове в областта на дяконията, сътрудничество при работа с медиите, общо представителство при събития от икуменически, социален и културен характер, по въпроси, свързани с образованието или касаещи държавата, другите църкви и обществени организации.
Според традицията на Православната църква комисията е своего рода синодална структура. Окончателните решения се вземат с консенсус на събранията на представителите. За периода от 1994 г. до 2000 г. са се провели 12 такива събрания.
Споменатото в преамбюла на устава зачитане на каноничните права на епархиите-членове намира израз в чл. 6 на устава, според който епископът на всяка епархия може да наложи вето върху решение, засягащо правата на неговата църква. Ако няма такова вето, решенията, взети от комисията, са в сила за всички епархии-членове. Въпроси, които засягат не само една от епархиите, а са от важност за цялото Православие, се решават от комисията в качеството й на съюз на епархиите, който се съобразява с интересите на всички църкви-членки - както на по-малките, така и на по-големите. По тази причина гласовете на всички епархии-членове на комисията имат еднаква стойност, а не се разделят процентно според броя на вярващите.
Управителният съвет на KOKiD, съответно неговият председател от името на всички епископи представлява общността на всички православни епархии в Германия и техните общи интереси пред другите църкви и обществени групи. Своите задачи комисията изпълнява чрез редовните дейности на УС и чрез отделите си. Понастоящем съществуват такива отдели по богословие, икуменизъм, работа с младежи, информация и медии, часове по вероучение. Планирани са и други отдели.
През годините на своето съществуване комисията се е превърнала в една успешно работеща организация, която развива трайна и продължителна съвместна работа, като се стреми към съвместно намиране на консенсус за всички представени в Германия православни църкви и провежда редица дейности, които касаят общия живот на православните християни в тази страна.
Към това спадат и икуменическите контакти. От 1 март 2000 г. Православната църква в Германия е представена от Комисията на Православната църква в Германия - Съюза на епархиите като член в работната група на християнските църкви на федерално равнище. Освен това редица митрополии и енории са представени на местно и регионално равнище в икуменическите кръгове и съвместни дейности. Освен това от много години има и двустранни разговори в рамките на една съвместна комисия на Гръцката православна митрополия в Германия и на Римо-католическата конференция на епископите в Германия, която се занимава със значими въпроси, касаещи спешни пастирски и икуменически проблеми.
С малки съкращения преведе Цвета Пейчинова
Източник: www.kokid.de