Изразяваме нашата болка, че на заседанията на Св. Синод в пълен състав от 22 до 24 януари 2007 година е разглеждан въпрос, пряко свързан с нас и то в наше отсъствие. Уважавайки ангажирането на Високопреосвещените събратя синодални архиереи с материали, намерили място в медиите, заявяваме, че намираме най-малко за неетично излизането със синодално изявление по тема, неразяснена от нас по надлежния църковно-административен ред на редовните заседания на Св. Синод, поради влошеното ни здравословно състояние.
Прибързаността, с която се появи това изявление, което е резултат от срещата на синодалните архиереи с представители на държавната власт, ни задължава да заявим, че намираме институционалната независимост на родната ни св. Църква застрашена. Архонтството, бидейки институт, чието проявление изразява църковната независимост на една автокефална Църква, бе посрещнато с изключително голям отпор от овластени хора извън Българската православна църква. Това за нас е ярък знак, че борбата за българската църковна независимост още не е приключила, нещо, с което ние като български духовник и патриот категорично не можем да се примирим.
Посещението ни в Рим действително бе от частен характер, поради което и се намерихме там без предварителното знание на върховната църковна власт. Въпреки това, посещението ни в Рим ни носи топли и красиви надежди и вярваме, че то ще придобие голямо значение в насоката за единение на християните, за което Сам Господ Иисус Христос се моли в Първосвещеническата молитва, казвайки: "И не само за тях. се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бьдат в Нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" /Йоан 17:20,21/.
В каноничността на архонтството и в необходимостта от него сме твърдо убедени. Ние намерихме за доброто на нашата епархийска църква да даваме това именно звание, тъй като съществуващият награден фонд на Българската православна църква - Патриаршия, възстановена през 1953 година - в периода на атеистическа политика, е определен от Св. Синод и ние нямайки право самостоятелно да даваме синодални отличия, позовавайки се на българската църковна история и нашето лично убеждение, възродихме архонтския институт, като функция на вътрешно епархийския ни живот без да претендираме, че действаме от името на Св. Синод на БПЦ.
Архонтството, според смисъла, който ние влагаме в това понятие, е доброволен акт на едно лице, обричащо себе си и целия си род в светско служение на Църквата.
Убедени в необходимостта от съществуването на архонтския институт в нашето безбожно съвремие, Старозагорската епархийска църква, имайки за дълг да остави на идните поколения по-достойни и благородни плодове, непоколебимо вярва в бъдещето на родното ни архонтство. Ако последните български архонти са посечени от агарянския ятаган в търновския храм "Св. четиридесет мъченици", то сега не трябва ние да позволим и духовно-интелектуално да погубим възкръсващия твърд архонтски стълб на независимата Българска православна църква.
Вижте също:
