Днес е Велики петък или Разпети петък - това е денят, в който са разпънали на кръст Иисус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, принесен в жертва за греховете на цялото човечество".
На Велики петък Иисус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва Неговото опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията (на църковнославянски - страстите) на Иисус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - Църквата препоръчва приемането на съвсем проста, неготвена храна, в малко количество. В Гърция вярващите приготвят през този ден постна супа от леща, в която слагат оцет в памет на мъчителната смърт на Христос на кръста, когато Му предлагат гъба, напоена с вода и оцет. Някои християни прекарват деня без да ядат и пият вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи света литургия.
На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан положеният в гроба Спасител.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва в три "статии" (поеми в десетки тристишия всяка) припомня за душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала със скръбни слова.
По време на богослужението сутринта от олтара се изнася плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето Му от кръста, и се поставя върху маса в средата на храма пред разпятието. Извършва се символично опелото Му сред бели цветя. След като се изпеят трите статии на опелото Христово, свещениците взимат плащаницата и с нея обикаля около храма, следвани от богомолците; така символично се извършва погребението на Христос.
След влизането обратно в храма плащаницата се поставя на св. престол в олтара и остава там до Възнесение Христово.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи света литургия.
На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан положеният в гроба Спасител.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва в три "статии" (поеми в десетки тристишия всяка) припомня за душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала със скръбни слова.
По време на богослужението сутринта от олтара се изнася плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето Му от кръста, и се поставя върху маса в средата на храма пред разпятието. Извършва се символично опелото Му сред бели цветя. След като се изпеят трите статии на опелото Христово, свещениците взимат плащаницата и с нея обикаля около храма, следвани от богомолците; така символично се извършва погребението на Христос.
След влизането обратно в храма плащаницата се поставя на св. престол в олтара и остава там до Възнесение Христово.
